Постинг
12.04.2018 03:34 -
Разбиране
Трудно се уча да се отказвам и губя, признавам.
Дори когато се случва
измислям смисъл да се сражавам
отново и още
с всички факти,
да дооформям пронизващи истини,
да прекроявам по вярата си
какво виждам и как гледам,
само за да не спирам да чувствам,
макар от това да стигам
до цялостно разраняване,
до пълно разбиване,
до себеизгубване,
за да не пропусна от нея,
до създаването на друга действителност,
независимо от цената.
Разбрах, че е глупаво. Знам.
Съм като неразумно, непримиримо дете.
Но войната е самотна и силна.
Паднах в строшеното си небе.
Само крачка надолу от поднебесието
Вариант Б - Събота късен следобед
ЕНТРОПИЯ 89: 25% ДАНЪК ВЪРХУ НЕРЕАЛИЗИРА...
Вариант Б - Събота късен следобед
ЕНТРОПИЯ 89: 25% ДАНЪК ВЪРХУ НЕРЕАЛИЗИРА...
Накара ме да се замисля, че някой каза, как "Ученето е или припомняне, или как цял Живот да се учим, кога да и как и от какво да се отказваме и как да губим, за да се търсим...
цитирай
2.
otherwise -
И Пътя, и пътуването са важни, защото са уроци и развитие, и оформяне,
19.04.2018 19:22
19.04.2018 19:22
но наистина всичко, от което човек се нуждае, е Любов. Както и Тя си струва всичко.
Сполучливо намиране, и запазване на намереното, ти пожелавам! :)
цитирайСполучливо намиране, и запазване на намереното, ти пожелавам! :)
Излизаш от себе си, за да ни дадеш. Знай, има и които те чакат - това което си - неподправено, чисто, ранимо, търсещо, откриващо...Знам как боли по пътя трънлив да си боса. Потърпи. Пантовки изящни ще има за тези нозе!
цитирайХубаво ми е общуването с теб, Елена!
Преди малко ти писах в другият ми блог - blagovestie.
За пореден път ти изпращам благодарността си за твой коментар. Не просто от някаква блогърска любезност, а сърдечно. И пак защото по странен начин понякога се случва хората да общуват отвътре, при това в изключителна близост.
Не искам пантофки. Искам... Как с тях бих усещала всички трепети и вибрации на онова, върху което ходя, непритъпено, напълно; топлина и хлад, треви и камъчета, вода или рохка пръст, скали и горски мъхове, пясъци или житни ниви, в които се проправя тънка пътечка. Ами строшеното си небе? (в неделя бях на любимо място. Наблизо има поляна, обсипана с билки. В момента растат лайкучките, като бисерни сълзи, на купчини. Има и миниатюрни светло сини цветчета, по-малки от милиметър, със съвършено изваяни листенца, като кацнали на ярко зелени стъбълца - сякаш небето се е разпиляло на топлийки, позволявайки ни да ходим по него, което има своята цена, естествено). Как бих помнила стъпките си, ако заглъхне усета ми за всяка крачка и усещането от нея. Как бих запомнила пътя си, ако не виждам следите му из мен. Как бих изтичала според Призива, ако не вярвам, че не мога да се откажа, не и с лекота, защото съм вложила цялата мен и не искам по-малко от всичко, въпреки, че това рядко се постига и го знам :) Но го вярвам. С вярата на лудия. Със знанието му, което го насочва напред, натам, още.
Прегръщам те, приятелко на душата ми!
цитирайПреди малко ти писах в другият ми блог - blagovestie.
За пореден път ти изпращам благодарността си за твой коментар. Не просто от някаква блогърска любезност, а сърдечно. И пак защото по странен начин понякога се случва хората да общуват отвътре, при това в изключителна близост.
Не искам пантофки. Искам... Как с тях бих усещала всички трепети и вибрации на онова, върху което ходя, непритъпено, напълно; топлина и хлад, треви и камъчета, вода или рохка пръст, скали и горски мъхове, пясъци или житни ниви, в които се проправя тънка пътечка. Ами строшеното си небе? (в неделя бях на любимо място. Наблизо има поляна, обсипана с билки. В момента растат лайкучките, като бисерни сълзи, на купчини. Има и миниатюрни светло сини цветчета, по-малки от милиметър, със съвършено изваяни листенца, като кацнали на ярко зелени стъбълца - сякаш небето се е разпиляло на топлийки, позволявайки ни да ходим по него, което има своята цена, естествено). Как бих помнила стъпките си, ако заглъхне усета ми за всяка крачка и усещането от нея. Как бих запомнила пътя си, ако не виждам следите му из мен. Как бих изтичала според Призива, ако не вярвам, че не мога да се откажа, не и с лекота, защото съм вложила цялата мен и не искам по-малко от всичко, въпреки, че това рядко се постига и го знам :) Но го вярвам. С вярата на лудия. Със знанието му, което го насочва напред, натам, още.
Прегръщам те, приятелко на душата ми!
5.
emelika -
Пак си ходи боса, имай всичките усещания на света, но трябват и пантовки
26.04.2018 13:20
26.04.2018 13:20
по скоро на принца, за да те намери, но и да се опазиш. Има от какво. Знаеш.
Не подозирах, че blagovestie си ти, но усещах нещо познато и близко. Има сродни души. Вярвам. Някога ще ти разкажа и за моите любими места.
цитирайНе подозирах, че blagovestie си ти, но усещах нещо познато и близко. Има сродни души. Вярвам. Някога ще ти разкажа и за моите любими места.
А разказваното/разказите ти, доотварянето на твоят свят, така че да стане видим и достъпен и за други, включително и за мен, очаквам :)
цитирайзащото, както знаеш, ако отговоря, ще те нараня. Не знам защо си го причиняваш.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.