Няма химия.

Експериментът е изпортен.

Оформихме провал по всички линии

в сифони, колби и реторти.

Навярно пресолен е мармалада.

Реакция не се получи.

Досадата си е досада

и вият към луната всички кучки.

Няма химия. И болката я няма.

Смърди на глупост и е гнусно.

Опасно е във турска баня

сапуна си небрежно да изпуснеш.

От много лабиринти все съм без посока

и вечно губя нишката на Ариадна.

Но кокалът безспорно е оглозган,

а минотавърът - безспорно гладен.

Няма химия. Горчи нощта от подсладени думи,

когато вият в сънищата ми хиени.

И онзи луд рефрен на Роберт Шуман

ридаеше да лудия си гений.

И никаква реакция не става.

Магистърът е пренебрегнат ухажор.

Кънтят в сонатените ми забрави

безброй мълчания във фа-мажор.

Няма химия. И нищо няма.

Изприщих се от неудачни роли.

Аз каня ви, прекрасни дами,

веднага изчезнете, моля!

Съмнявам се, че съществува път към рая.

И баламите виждат зор.

Не всеки, който в мивката пикае

е новият Луи Пастьор.

Няма химия. В казана ври един поет - 

одран обезкостен, изкъпан.

Гласят си канибалите банкет -

сърцето за мезе, а кожата - за тъпан.

Поетът е излишен поначало.

Не става даже чеп за зеле.

Това партийните ни канибали,

дори жените са го проумели.