Постинг
17.06.2017 00:19 -
Хроника на невъзможната липса
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1595 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.06.2017 12:56
Прочетен: 1595 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 17.06.2017 12:56
Познавах някога -
спомняше си уверено тя,
седнала, наметната с широкия си шал,
в удобния, плетен стол
пред кръглата маса
в градината с шибои и великденчета-
познавах някога един
интересен мъж -
хроникьор на промените,
изследовател на изговорените небеса,
наблюдател на движенията на пясъчните лица,
заклет поклонник на бурята -
неведнъж ми носеше в къщи
малки, случайно намерени бури - в торбичка, мрежа,
загънати в сива амбалажна хартия.
Помня го - беше
доставчик на пролетта -
засипваше прага с теменуги и иглики
от големи хартиени пликове и
вадеше птици от всички джобове на костюма си,
такъв го помня -
довереник на ветровете -
водеше по някой от тях на чай в градината и той
обикновено обръщаше всичко наопаки,
разпиляваше ни между листата
Трябва да беше брат
или пръв приятел на Слънцето -
сигурна съм, защото то присъстваше
на всеки наш празник...
...
Няма го,
един ден замина някъде далеч -
може би да наблюдава менливия силует на земята отгоре.
Приятелите му обаче останаха и ме навестяват.
Люлеейки се, отпиваше дълга глътка от чая
и замислено се усмихваше на днешния си посетител,
който ронеше върху раменете и ябълков цвят
от дървото, което
някога той бе посял.
Хилядолетия преди хроничната липса.
2007
седнала, наметната с широкия си шал,
в удобния, плетен стол
пред кръглата маса
в градината с шибои и великденчета-
познавах някога един
интересен мъж -
хроникьор на промените,
изследовател на изговорените небеса,
наблюдател на движенията на пясъчните лица,
заклет поклонник на бурята -
неведнъж ми носеше в къщи
малки, случайно намерени бури - в торбичка, мрежа,
загънати в сива амбалажна хартия.
Помня го - беше
доставчик на пролетта -
засипваше прага с теменуги и иглики
от големи хартиени пликове и
вадеше птици от всички джобове на костюма си,
такъв го помня -
довереник на ветровете -
водеше по някой от тях на чай в градината и той
обикновено обръщаше всичко наопаки,
разпиляваше ни между листата
Трябва да беше брат
или пръв приятел на Слънцето -
сигурна съм, защото то присъстваше
на всеки наш празник...
...
Няма го,
един ден замина някъде далеч -
може би да наблюдава менливия силует на земята отгоре.
Приятелите му обаче останаха и ме навестяват.
Люлеейки се, отпиваше дълга глътка от чая
и замислено се усмихваше на днешния си посетител,
който ронеше върху раменете и ябълков цвят
от дървото, което
някога той бе посял.
Хилядолетия преди хроничната липса.
2007
Всичко най-хубаво ти пожелавам, Доре!
цитирай
2.
marrta -
nalia - благодаря, Налиа! Това е своево рода реверанс към един сеньор, инспирирано стихотворение
17.06.2017 12:58
17.06.2017 12:58
На мен ми преливаше душата преди десетина години, бях дълбоко потопена в Маркес:)
цитирайМного богато!
Поздрави, Доре!
цитирайПоздрави, Доре!
залитах по магически реализъм преди години - четях и ме хващаше тутакси
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11582
Блогрол