Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2010 19:22 - Приемам възхитителния риск...Спомен за Христо Фотев.
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 31338 Коментари: 30 Гласове:
29

Последна промяна: 30.07.2013 10:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                 image


Христо Фотев е един от най-нежните български поети. Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература“.Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско - поетичен символ в лириката му.

imageХристо Константинов Фотев (25.03.1934, Истанбул-27.07.2002, София).

Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом "Украса", Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър "А. Будевска" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90), главен редактор на алманах "Море" (от 1990).

Още в първите книги на Фотев - "Баладично пътуване", "Лирика". "Сантиментални посвещения", "Пристанище" и др. баладично-романтичното се налага като основна емоционална и художествена доминанта в поетическия му стил. Една от централните и най-плодотворни теми в творчеството му е морето, възприето не самоцелно-пейзажно, а в многообразието на неговата символика. Поезията на Фотев е подчертано лирична, с непоказен, вътрешен драматизъм. Присъща й е тихата тоналност, приглушената, но мелодична реч. Поетът търси отговор на някои от най-важните за съвременната душевност нравствени дилеми. За поетичното му световъзприемане е характерно движението - във времето и пространството, назад - към детството, и нагоре - към зрелостта. Чувствителен и раним, лирическият субект възприема любовта като най-истинското измерение на живота, смисъл на човешкия път през битието. В природата търси загадката на живота, мярката на духа, метафората на вечния стремеж към съвършенство. По-късните и някои от последните книги на Фотев - "Обещание за поезия", "Литургия за делфини", "Венецианска нощ" и др., задълбочават съзерцателността, вглъбеността на поетическия натюрел, като същевременно разширяват тематичния и жанровия обсег на художествените търсения.
материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994,
автор на статията К. Топалов

Колко си хубава! 

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

 

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги. 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава! 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави. 

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска. 

  image 
   

Христо Фотев (1934–2002) е онази фигура сред българските автори, съсредоточаваща всекидневните и високите представи за Поета – артистичен и непрактичен, осенен бохем и маг на словото, възторжен владетел на кръчми и на думи. След началото на ХХІ век мястото на Христо Фотев в алтернативния канон от епохата на НРБ изглежда трудно накърнимо. Езиковата мощ на неговото творчество продължава както да преназовава и прояснява литературната история от 60-те години на ХХ век до днес, така и да чертае следващите посоки на българското поетическо писане. Този сборник е пръв опит за колективен критически портрет на един от най-влиятелните български поети, може би най-магнетичният.
*

“От няколко години живея в Равадиново, защото се оказа, че моят истински живот е тук - в едно малко селце с шаронски къщи, което е също като някогашните бургаски махали. В моя живот, във вашия, в живота на всеки човек има нещо случайно. Аз вярвам в това. Мога ли да бъда друг? Мога ли да коригирам живота си? Нищо не мога да коригирам в него.”

    Из животопис - спомени, мисли, впечатления


image

 
















Христо Фотев/ 

Морето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче,ах едно момиче....

Морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка-всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени

и лилави ресни като преди.

Ний плакахме безшумни и смутени

и скочихме в студените води....

До дъно преобърнахме морето

с пръсти,посинели от тъга,

да търсиме момичето,което 

морето не изхвърли на брега.... 

image   


Убива ме такава пустота.
 

 

Една и съща вечно топла къща. 

 

И никой не отива по света, 

 

и никой от света не се завръща.  

 

Убива ме такава пустота. 

 

Една и съща вечно топла къща. 

 

Единственото нещо на света, 

 

което в стихове не се превръща.


image





















 

 

Бях на самия връх на мойта младост.

 

 

Бях див, несъразмерен и красив.

 

 

Обичах те без милост аз - със ярост -

 

 

и се учудвам, че останах жив. 

 

 

Бях млад, красив и неправдоподобен.

 

 

Как падах аз над тъмния ти глас.

 

 

Виновен съм - от твоя скръбен спомен

 

 

не справедливост - милост искам аз. 

 

 

И пак сънувам оня светъл хаос...

 

 

(Не подозирах, а съм бил щастлив.)

 

 

Обичах те без милост аз - със ярост.

 

 

И съжалявам, че останах жив.

image
 

 

Ти не питай кога? И защо? И къде? 

 

В коя тъмна страни - и държава 

 

е възномжно да се продаде 

 

това - което не се продава? 

 

Оцелявай - но не на всяка цена! 

 

Обещавай се - но не обещавай! 

 

Ето идва нощта - с една страшна луна... 

 

Лека нощ, скъпи мой, 

 

и прощавай!

                                          Христо Фотев


image
 

 

Понякога по-много се обичахме, 

 

понякога по-малко, а понякога, 

 

когато ти заплакваше в ръцете ми, 

 

живота ми приличаше на щастие. 

 

Луната мълчаливо ни преследваше. 

 

Рисуваше телата ни по пясъка. 

 

Ний правехме какво ли не - понякога 

 

наистина приличахме на влюбени. 

 

Но пясъка изтече от косите ни 

 

и се завърна помежду ни въздуха. 

 

Естествено е във такива случаи 

 

усмивката ми малко да е стъклена. 

 

Естествено е във такива случаи 

 

усмивката ми малко да е стъклена. 

 

Естествено е да потърся хората. 

 

Да се разтворя в тяхното съчувствие. 

 

Да им изплача болката си с някакво 

 

забравено и скрито удоволствие... 

 

(Аз мога да разплача и дърветата, 

 

и птиците и бронзовите бюстове, 

 

но докага ще ни сближава болката 

 

и много ли е трудно да сме искрени?) 

 

И затова ще се усмихна някак си. 

 

Усмивката ми ще е малко стъклена. 

 

Уплашено ще питам - и безмилостно 

 

луната и дърветата, и себе си, 

 

наистина ли ние бяхме влюбени? 

 

Наистина ли ти си мойто щастие, 

 

или в нощта приличаше на щастие? 

 

Тогава ще напиша неочаквано 

 

най-истинското си стихотворение, 

 

най-хубавото... Като тебе 

 

хубаво. 
 

И толкова далечно - като теб.

 

 

Христо Фотев   

image

 

Ти би могъл да бъдеш весел,

 

 

и ти си весел всеки час.

 

 

Как иначе ти би понесъл

 

 

да си писател във Бургас.  

 

 

Бях млад и по-жесток от гларус.

 

 

Несправедлив - не знаех аз

 

 

оная скръб, любов и ярост -

 

 

да си писател във Бургас.  





Тагове:   Фотев,


Гласувай:
29



1. scarlety - Прекрасно представяне,Стел!
27.07.2010 20:41
Христо Фотев наистина е поет-явление! Подбрала си най-хубавите му стихове от любовно-лирическите,морската тематика!Невъзможно е да бъде забравен!
Поздравления!
цитирай
2. vidrica - Знам кой е Христо Фотев, но не го бях ...
27.07.2010 22:34
Знам кой е Христо Фотев, но не го бях чел, защото почти не чета поезия. За пръв път изпаднах в може би захлас сега! Благодаря ти !
цитирай
3. voinov50 - да...
27.07.2010 23:09
И аз, благодаря!
цитирай
4. анонимен - Поздрави за постинга ,Стел:)
28.07.2010 02:54
Христо Фотев
Етюд (Ван Гог)

В чест на художника Винсент Ван Гог

Забравен от самия Бог,
живял холандеца Ван Гог!
В самия ад - наречен Арл -
и живял!
Разказват - пиел и абсент!
- Здравейте, господин
Винсент!
Но стига! Вий сте много блед!
- Как стига? Много съм зает!
Рисувам този слънчоглед!
Ах, той е точния портрет
на слънцето... Какъв пожар
е слънчевата юлска жар!
Подобен на жътвар - със плащ
захвърлен, с мозък треперещ -
рисува той... Какъв абсент!
- Здравейте, господин Винсент!
Но вий сте трескав! Много слаб...
- Как трескав? Аз рисувам хляб!
Ах, хляб от кръв и смях, и сол...
А вас... ви виждам с ореол
на ангел... Страшния мистрал
люлее пламналия Арл!
Най-после полудял - със стон
ридай той в пустия си дом -
рисува той - и пий абсент!
- За бога, господин Винсент!
Но стига! Вий сте страшно блед!
- Мълчете! Много съм зает!
Рисувам! Искам... Този път
съм виолетов... Син...
Не!... Жълт!
Но смъртно жълт... Какъв покой! -
Рисува той! Рисува той -
холандеца Винсент Ван Гог...
Портрета на самия Бог!

Накрая, от шега обзет,
изрече той: Автопортрет!
цитирай
5. monaliza121 - Убива ме такава пустота...
28.07.2010 07:34
Това ми е любимото стихотворение от Фотев. Поезията на Фотеф винаги те докосва по различен начин, когато я четеш.
Поздравления, Стела!
цитирай
6. stela50 - Починал е на 27 юли ,Скали ,
28.07.2010 08:17
заслужава да си спомним за него на този ден ...
Благодаря ти !
цитирай
7. stela50 - Добре дошъл в моя свят ,vidrica ...
28.07.2010 08:20
Фотев има прекрасни стихове и е бил интересна личност...
Радвам се на споделеното от теб.
Поздрави !
цитирай
8. stela50 - Здравей ,voinov50...радва ме посещението ти .
28.07.2010 08:23
Поздрави !
цитирай
9. stela50 - Благодаря ,анонимен ,за хубавото стихотворение...
28.07.2010 08:25
Приятно ми е одобрението на постинга .
Хубав ден !
цитирай
10. stela50 - Благодаря ,Мона Лиза ,споделям мислите ти за поета
28.07.2010 08:29
винаги рзличен ,силни и дълбоки стихове...Да си призная и на мен това стихотворение ми е едно от любимите.
Хубав ден ,мила !
цитирай
11. stela50 - Искам да се извиня на всички ,че не ви отговорих снощи ,
28.07.2010 08:32
но нямахме интернет ...
Затова сега ви блгодаря за посещенията ,коментарите и ви желая от сърце
щастлив и усмихнат ден !
цитирай
12. tota - Мила Танечка,
28.07.2010 09:21
прекрасен постинг....Поетът и човекът Христо Фотев го заслужават...Благодаря ти за възможността отново да се докоснем до него. Хубав, светъл летен ден ти пожелавам!!
цитирай
13. stela50 - Благодаря ти ,мила приятелко за споделения миг...
28.07.2010 09:46
Хубав да е и твоят ден !
цитирай
14. bven - Благодарност от мен!
28.07.2010 10:14
Толкова е хубаво да си спомним за човека и поета, оставил ярка следа в живота на поколения!
цитирай
15. stela50 - За Христо Фотев сме единодушни ,Бвен...
28.07.2010 10:47
Да оставиш ярка следа ,толкова хубаво си го казала...
Благодаря ти ,приятелко !
цитирай
16. dushevno - Поздрав за постинга !
28.07.2010 10:48
Господи, колко го обичам това стихотворение ...
и автора ...
Благодаря ти :)
цитирай
17. stela50 - Приемам поздрава ти ,Бени
28.07.2010 11:02
и споделям мислите ти ...
Хубав ден !
цитирай
18. miaa - Ех Стела, твоето присъствие в блог .бг е невероятно...стилно , талантливо, изпълнено с финес!
28.07.2010 11:26
Благодаря ти за Хр. Фотев! Радвам се, за споделените мигове!
цитирай
19. portishead - Поздравления за уникалното пре...
28.07.2010 11:27
Поздравления за уникалното представяне!:))
цитирай
20. sunny2 - СЪН В ЛИСАБОН
28.07.2010 11:31
СЪН В ЛИСАБОН

на Надежда

Сънувах — как вървях във своя сън.

(Не падах аз и не летях), как крачех

през своя сън — внезапен и подобен

на някакъв огромен нощен град —

например — Лисабон… аз бях свободен,

и в тялото си бях — и в тоя въздух

с привкус на тропик — близък океан,

и в залез — по-величествен от айсберг.

Крайбрежен булевард… Да — в Лисабон!

Град, в който аз не съм бил в моя странен

живот на сън в Истанбул — сън в Бургас…

на сън — в самия сън тук в град Созопол…

…Тринайсти февруари… Нощ.

Тук в малък бар —

(бивш дом на мой приятел) стар приятел —

подарък от самия Бог… Стоеше Той

на стола си срещу ми — автентичен

като създаден в тоя миг — аз се усмихнах,

аз не сънувах. Буден бях — усещах,

че се докосвам до това прекрасно,

спасително, неизразимо нещо, което

съществува над живота и над съня —

единственото нещо, по-точно

истинската майка на нещата —

родилния й вик — дъга от болка

и тържество… Тук в тоя нощен бар

аз бях щастлив, бях буден, бях Достоен

за Лисабон…

цитирай
21. ianchefff - просто
28.07.2010 11:55
страхотен.
цитирай
22. blagovestie - Невероятно представяне,
28.07.2010 12:12
поздрави :))
цитирай
23. petra111222 - Благодаря!
28.07.2010 13:29
"Естествено е във такива случаи



усмивката ми малко да е стъклена. " !
цитирай
24. zebb - ...
28.07.2010 14:19
Отлетя ...
Поздравления, stela50 !
П.П. Познавах този Човек ...
цитирай
25. injir - Хареса ми твоят свят, Stela50!
28.07.2010 15:47
Хареса ми твоят свят, Stela50!
цитирай
26. yuliya2006 - . Колко си хубава! Господи, ...
28.07.2010 19:10
.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!



Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави


ЛЮБИМО...МНОГО ЛЮБИМО!

ДЖУЛ
цитирай
27. kaprizna - Невероятен постинг си сътворила, приятелко!
28.07.2010 23:33
Възхищавам се на умението и търпението ти в правенето на постинги...
А Христо Фотев е един от любимите ми поети...
"Оцелявай - но не на всяка цена!"
цитирай
28. stela50 - Добро утро ,мили приятели ...
29.07.2010 09:07
По технически причини едва сега чета вашите коментари и да си призная съм много
развълнувана...Радва ме факта,че ви е приятно в моя свят и харесвате постингите ми .Иска ми се да отговоря на всички поотделно ,но в момента ми е невъзможно
и моля да ме извините.
Благодаря специално на тези ,които за първи път ме посещават и ме даряват с топли и искрени чувства ,с приятното усещане ,че имам специално място в блога.
На приятелите ми любими ,с които живея в този свят Поздрави и благодарности от сърце . С обич .
цитирай
29. tsanynka - Той просто е невероятен!!!
26.04.2012 19:01
Благодаря ти!
цитирай
30. gocho52 - Бисер
26.03.2013 14:27
в короната на нашата поезия...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17488872
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031