Листопадът това е октомври. Старото име на месеца е листопад. Спектаклите на тополите, брезите, чинарите, кленовете, кестените са във вихъра си. Дърветата лист по лист свалят пожълтели одежди, вятърът ги завърта в пъстри спирали и гледката е спираща дъха. Като есенни острови са всички дървета - ако се озовеш под някое в разгара на листопадното представление все едно си се откъснал от реалността, града, улиците, проблемите, деня, размисъла, умислите...( напишеш ли "Листопад" в търсачката обаче на първо място естествено излиза сериала, нямам лични наблюдения, сигурно е хубав.)
Дърветата са връзка, протегнати от земята до небето, свързват долния с горния свят. Земята с космоса. Стълба, по която в легендите и старите приказки човек може да се изкатери до облаците, да стигне до двореца на слънцето, да се види със слънчова майка. Впечатлявало ме е това одушевяване в народните песни и приказки, очовечаването, историята, че слънцето има майка ми се виждаше възхитителна и някак успокояваща...
Тези дни слънцето не се е завъртало кой-знае колко наоколо, а листопадът е най-красив през неговите тънки  дълги пръсти. Прекарва лъчите си като гребен през короните на дърветата и златни листи рони - дърветата блестят, листата им звънтят, празнуват листопада и са най-красиви точно преди да дойде времето на зимното дърво - оголяло и черно, преди всички те да заспят и засънуват зеления си сън за пролет.



Листопад е октомври.
Лее златни листа,
през лъчите ми спомня
за далечна земя,
за разчорлено слънце
на червения кон,
галопирало с мълнии
под копитата щом
от дома си излизало,
обикаляло вред
и делата си звездни
денем слагало в ред.
То наглеждало земните
работи и проблеми -
а проблемите хорски,
все са твърде големи,
и не можело слънцето
всички тях да реши,
вечер в къщи се връщало
с зачервени очи -
че от толкова светене
сам светът му кръжал,
цял ден вън се раздавало,
и без капчица жал.
У дома го очаквала
слънчовата му майка -
слънцето се оплаквало,
почвало да се вайка
и докато разкаже
как е минал деня,
то заспивало, даже
без да легне, така...

Слънчова мила майка,
сядала до главата му
и го милвала нежно
и редяла косата му,
мислите му нареждала,
справяла се с проблемите -
земните, чужди, хорски -
по звездите и времето
разпределяла с разум
всички тежки задачи
и на слънцето мигом 
му просветвало, значи
щом се будело сутрин
с лека златна глава,
мигом вред засиявал -
златен ставал света.
И намирало време
със лъчите си пръсти
да рои листопади
и света да покръства
в свое име и в своя 
чиста слънчева вяра -
вдигат църкви листата
и под слънцето падат...


п.п.
Днес беше вездесъщо слънце, а неделята една същинска златокоска.









на тази пейка, под все още зеления рожков, беше седнало за момент слънцето днес по обяд

http://www.youtube.com/watch?v=o9ewSi6PevQ&feature=related

и романтични моменти, едно от вълшебствата на късната есен ...
Поздрави за чудесния пост , Марти !

разкош, прекраснически !!!

Само утре му остана на октомври, но си мисля, че цветът на дрехата му още има да се мени към красиво, Небесност:)))

съм удивена от лекотата, с която листата се понасят , поемайки на път. Когато не ме натъжават, се радвам на всяко, че най - после може да сбъдне сънищата си, да се завърти във вихъра на танц, да целуне листото, дето го е гледало влюбено от отсрещното дърво, да се нагизди с пъстра премяна ...
Поздравления, Марти, за чудесната приказка, за образите, огрени от "разчорленото" слънце; финалът е просто прелест!
Ако при вас е огряло, прати два - три лъча насам! :))

невероятно успокояващо е да ги гледаш.Поздравления за хубавия постинг!:)

Това много ме впечатли, поздравления! И за стихото също! Представих си как Слънцето свири на пиано, листата танцуват, вихрено или бавно се въртят - и така до безкрай в златноесенната омая... Между другото - на полски листОпад е ноември - така че можем да се радваме два месеца на това разкошно време - и октомври, и ноември! :)))

И тук листата танцуват - играят на криеница с морския вятър.
Привет, Мартиники! :)

В снимки, в стих и проза - истинска поезия!

Струва ми се, че есента и специално октомври са чудото и вълшебството на природата. Цялата се позлатява, но в стотици и даже хиляди различни багри, нюанси, които са непостижими и за най-талантливия художник.

Пълно тържество на природата, тъга, и накрая ... смърт!
Така казва и моя приятел, поета Велин Георгиев:

"През ноща дъждът изми листата.
И ги подготви за смъртта."

...още един дъждовен поетин кат теби. Много ми хареса. Понякога ми се случва да попадна на някого, който е разказал мои преживявания. Случвало ми се е с твои стихове, сега ми се случи с този чичка белорус мирикане ц. :) http://bg.netlog.com/groups/beauty_/photo/photoid=999510&setid=22090&surr=0#photoid=999510

... художничка ала Джанет Крускамп http://ps.wallcoo.com/paint/Welcome_Home_Lisa_Blowers/

и клипчето е много хубаво!

поздрави!

не остана, но вече на ноември разчитаме;)

днес нямаше никакъв вятър и листата се отронваха едно по едно, баавно слизаха и внимателно лягаха на тротоара

Тепърва да ни побеждава есента
и ние, вече в зряло обожание,
да тръпнем в мразовитите утра
и да се радваме на цялото старание,
с което пред краката ни разстила
килимите си златни, на листа,
дарява слънцето и свидната си свила
и сипе кестен жар за зимата


поздрави!

Надявам се ноември да надмине октомври по златисти листопади;))
листата които падат понякога напомнят на клавиши под пръстите на вятъра и слънцето - листопаден концерт за четири ръце...( знаех, че имам някъде едно есенно пиано -

Денят лети като едно пиано -
окъпано
в нестройните арпежи
на есенното тихо слънце,
подтичващо със светли пръсти
по неброимите от шареност
клавиши на листата.)


поздрави!

сигурна съм, че е прекрасен октомври край морето, жалко че няма как да бъда във вихъра на листопада в морската

поздрави

Разказва ни защо есента се нарича златна :-)
При мен се е настанил католически празник. Много съм глупава.:-)

здравей, Славе! Красива есен за теб!

извинявам се, че смених снимките - бяха много красиви, но не бяха мои

красив сезон, сезон на край - поетът го е видял - и аз имам подобни наблюдения от един друг октомври


Листа на кленове -
стотици длани
политат да погалят за последно
изстиващата, есенна земя,
полегнала между димитровчета
престорила се мъртва.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=54716

Леонид Ефремов ми е познат от по-предна есен, разпознаваем - есен, дъжд, лампи, цветни силуети - градска живопис с едни широки мазки на четката - близко ми е усещането в картините и на мен - сякаш аз съм била по онази алея, под онази лампа;)

другата художничка комай ми я показа по-рано - вчера - кухнята ми се стори близка като рисунък - уют, това е думата

хем жълта :)

защо да си глупава - Хелоуина децата го обичат, дъщеря ми пак пита какво ще правя специално за празника
аз го свързвам с деня на будителите - ден на вси светии, ден на будителите - ден на хората с пламък :)

много е красиво при теб!
Есента все още е тук, злати листата и ни радва!
Поздрави!

нали знаеш, че у мен е ключът за циганското лято :))))))))))))))))))))

Валя

Наестроението и фантазиите - приказно е, Мартиники!!!!

днес беше още по-красиво, хем бодливо :)

а колко е студено вече сутрин - мраз!

Валя, следя есента съвсем отблизо от пет-шест години, октомври е бил кадифе, а ноември - плюш, толкова меки и ласкави...тази година октомври нещо хладнее, дано ноември е по-благ:)

есента е ненадмината в багрите и мазките, в нюансите, в ароматите, в цветовете :)

Много хубаво стихотворение, не знаех, че м.октомври са го наричали така. Радвам се, че съм родена в този месец. Поздрави за чудесния стих и снимки.

благодаря ти, да, славянското име на октомври. Меджик ми писа, че на полски ноември е листопад - още по-добре :)

Много красиво и всички други най-великолепни думички важат за него!

Здравей, Джими! Честит празник, будничка!

те са две различни каки - Джанет Крускамп и Джулия Блауърс, които са сходни по теми и светоусещане, но са различни като техника.

така ми се стори на пръв поглед;)