С невидимото мастило на сълзите  години писа историята на една любов по листите на дните и нощите с печатите на изгрева и залеза беляза всеки лист засели я с вятър и беше време да я остави за да продължи   дълго овладява изкуството на загубата
    едно  така високо изкуство губи обеци
посоки
 приятели
себе си харчи безрасъдно часове дни и години в името на една любов която и донесе небесна нива  за да засее думите си    никнеха шеметни ветрове
завихряха лудо сърцето и
валяха листенца от рози
върху дните и нощите -
бели камъни
черни камъни


земен градеж не стори
седем зимни градини премина взида сянката `и в небето
време е
вече никнат криле
време
да литне снегът на забравата


   снимката е на darling                                        

Поздрави от Родопите, Дора!

откри, че нищо
не се губи...

Хубава седмица!

Разкошно! :) Някак така издълбоко ме докосна...

Много натежали са клоните.Много натъжени са те.
Но все пак покрай изкривените им гърбове,
избелващо, слънцето своята песен плете!

Хубав ден !

време е - време за летене! Хубави дни, Дора! Прекрасна е зимната градина! Много следи, много белези...

много е красиво, марти! :)

а на забравата? )))

veninski - поздрави на Родопите!


razkazvachka - нищо не се губи, всъщност един път оттърсиш ли се от пораженческото мислене отвоюваш целия свят, ден след ден, само с една усмивка:)


melsun - това е хубаво, затова са думите - да стигнат до някого, ако може до сърцето...инак говорим, говорим, говорим...а чуваме ли се



tomdju - нека плете слънцето песен в снежната мрежа от клони, скоро клоните блеснали бял цвят ще ронят



stela50 - хубава вечер!


elidea - светнах се, че снегът всъщност е онази перушина, която пада когато прелитат ангели:)



mathilda - искам да е красиво, Мими



slavimirgenchev1953 - такъв трябва на лирическата -сняг на забравата...а снегът на спомена е златна, поздравявам те

http://vbox7.com/play:8c5f1550

изкуството на загубата ... ауууу вярно страхотийска тема ... !

Не позволявай да има сянка в твоето небе, Мartiniki!
Нека там винаги Слънчицето да наднича!
А снимката е страхотна!
Поздрави!

petra111222 - аха, провокира


ckarlet - идеята ми е била - сянка, вградена в небето, любов, която извисява - тази сянка в небето с форма на криле:)

снимката е от бургаската морска градина, прибрала съм я
съжалявам,че дарлинг изтри профила си преди време

наистина не е лесно изкуство. Но, колкото и да изглежда обратното, животът ни учи тъкмо на него. Макар да ни се струва, че трупаме и трупаме имане, чувства, хора - приятелства, любови, имоти, уловка е. Стихотворението ти приемам и като любовно, и като любящо - за любовта изобщо (с измеренията и).

"в името на една любов, която и донесе небесна нива за да засее думите си"

Сигурно трябва да нямаме какво земно да ни тежи, за да можем да надникнем отвъд забравата, където любовта е все по-чиста, и все по-изчистена от наноси.

точно така - за любовта изобщо

който не ме вдъхнови да пиша ... онемях от мъдростта и красотата.
Обичам те непресторена, моя приятелко.
http://www.youtube.com/watch?v=k7ws-a0lCGc&feature=related

Много истинско и мъдро, време е да полетиш отново. Желая ти споделеност в любовта, снегът да покрие раните, а пролетта да ти донесе ново вдъхновение.

И дълбочина, и мъдрост, и светлост, и нюанси - с една дума богато е твоето стихче!

Това е второто ми биографично стихотворение. :)))

така е...време е, вече е крайно време...

:)

Той!

:)

Руми, да смееш да се посмееш и да си се надсмееш :))

благодаря ти сърдечно!

благодаря ти! И на теб желая небе!

Цане, радвам се и те поздравявам!

а кое беше първото, че съм сполетяна от снега на забравата? ;))

небето е едно синьо и безкрайно в тези дни на голямо зимно слънце - мами:)

:)

или пък Тя - Любовта

И това , ако не е любов ... Напук на овладяното изкуство да губиш, въпреки снега на забравата ...
Поздравления, Мартиники, и пожелания за светла обич! :)))

над, въпреки и преди всичко ;)

Поздравления

Чета го за n-ти път и не мога да му се насладя!
Браво!

E как! "Разпиляна" ъф корс, дето само небето не ми беше отесняло в раманете. Ама ся вече съм на диета и скоро поне небето ще ми е по мярка.

iliada - поздрави!


erato7 - благодаря ти за вниманието! :)


feishtica - вярно, пляснах се по челото, понякога съм по-паметлива, сутрин най-вече:))
небето значи по мярка за крилете ;)

Дълбок вир си....

http://www.youtube.com/watch?v=q8IsaTWjpq8&feature=related

вирвам си вирския куйрук ;))

Любовта заслужава си (ни)...шеметно...

шеметна година!

Сладурка си ти, да си го знаеш..........!!!!!!!!!!!!!

Бургас - все хубави хора :))

Браво, момиче!

благодаря ти, Нада!

тези ти думички ще има още много пъти да им идвам, Небесност. Протегна топличка длан ти, пък поразбърка снежното и в мен. Още ми е стишено, още ...

така поразбърка стихотворението на Е. Б., чух го в чудесен превод тия дни - завършва
...(напиши го)
краят на света