Напоследък наблюдавам едно особено движение с периоди на затишие при лястовиците, ту ги има, ту ги няма. Тъкмо реша , че са си тръгнали и те вземат, че се появят и разцвърчат под прозорците. Неизяснена лястовича политика. Преди ден ги хванах да си правят конференция на жиците...като песен се бяха построили, песен за изпроводяк на лятото.

Композират

Музиката, която изписват тези лястовичи ноти е светла и жизнерадостна, в нея звучи нюанс тъга по празните гнезда, вмъква се предчувствие за дълъг полет и кънти възторг от простора. В нея има лято и есен. Земя и небе. Всичко има в нея.

Първото есенно листо, което ме спря на тротоара  вчера сутринта, стори ми се много красиво легнало, заело си една от четирите плочки и я обозначило - есен :) като в някаква игра за листа и тротоар


По лястовичи петолиния
си тръгва лятото

за изпроводяк
златни листи
застилат
тротоарите

по лястовиците навсякъде ще го позная

лятото

дори да се е преоблякло

в костюма за сафари

И пак ще чакаме белите лястовици напролет...

се съдържа в лястовица - цялото;)

а пролет не се съдържа, но те пак си я познават и довеждат

не звучи еднакво...когато идват и когато си тръгват...
Има в един обор няколко гнезда, гледах ги вчера - половината род си отишъл, останали няколко - явно още не им се тръгва, или се сбогуват...
Колко са малки, а толкова много живот носят :)
Поздрави за петолинието, marta

наистина са като върху петолиние!

Кротко свил крилете си - ножици и мъничките си крачетата, завинаги спрял необятните си пътувания. Сега си мисля, беше особено голям и красив - може да е бил водач, почувствал, че няма да му стигнат силите за следващия преход...

Страхотно петолиние си снимала, но тъжно.
Но ще дочакаме пак пролетта! :)))

...са петолиния!
Броих!

може и така да заминават, поетапно

непривично тихи утра в последните дни

поздрави!

съвсем наистина:)

може, какво разбираме ние, какво знаем за живота и смъртта на птиците

и денят беше мрачноват в унисон

живи и здрави да дочакаме!

вярно я, не че за първи път ги виждам като върху петолиние, при евчето има страхотни лястовичи снимки - http://evchet0.blog.bg/izkustvo/2010/08/29/liastovici.597872
там ми заприличаха на ноти, a пък , че жиците са пет на моята снимка открих снощи и това ме побутна да спретна един изпроводяк

Чудесен постинг - поздрави и усмивки:)))
А петолинията са чудесни!!!

oт твоите лястовичи снимки ме е запреследвала тази песен за изпроводяк;)

Записах ги оня ден как се карат и от време на време част от лястовичия парламент се отцепваше и отлиташе:))) Нямам време да ги пусна в ю-тубата - но пък твоите са на петолиние и в сложна мелодия - дали някой може да ги изсвири?

Хубав ден!
При мен е лято:)))

стихчето снощи се написа - напълно импровизирано, по снимка;) нямам никакво време за мислене напоследък
ако пък се сещаш за подходяща песен, примерно, която би могла да е изписана с тези ноти - подай насам!

изчезвам

хубав ден!)

После налитаха на вълни. Даже успях да ги снимам )))

чудесия е този постинг!тенкс

композиция на лястовици...

жици ли няма тук...или лястовици - не знам, но такива петолиния с живи ноти,
изписали мелодията ..."вятърко листи в гората пилей..." - не съм виждала:)
и по-добре, че ми тъга навяват:(
нека задържим го още...карнавално пременено сиромашкото ни лято:)
много топли усмивки ти пращам:*)

редят се лястовиците
по жиците
ноти в небето

дори днес имаше поостанали

благодаря :)

да, предесенни композиции

не знам как стои при вас композирането на лястовиците, в Бургас по това време от години не успявам да дойда, но като си помисля - не съм виждала гнезда по прозорците на блока, но пък има гарги

ято лястовици
прекопира тялото на лятото
в небето

Толкова красиво си го написала!
Голямо сърце и нежна душа в края на лятото си отворила!
Благодаря ти!

Да, вече се усеща настъпването на есента... Малко е тъжно, когато някой си отива, но ние знаем, че те отново ще се върнат... Дори и в това има много красота!
Поздрави и прекрасен ден ти желая!

отварят се по това време едни пукнатини, понякога нежелано сатурнови

да ти е широко и светло на сърцето:)

тъжно и празно, като коруба, като раковина и един вятър се е сврял вътре и вие
но животът е чудесен

лято цялото е в лястовица
то самото бърза птица

;)

къде мене, martiniki! А ако и ти долетиш с ятото, ще се шашнеш от тукашните, които имат мнооооооооого дълги талии и се вият из нескончаемите небеса като индийски танцьорки. Кой знае и какво вълшебство ще напишеш при такава гледка! Вземете и листото - то е подходящо облечено за Африка! Южни поздрави!

Не си отивай толкова набързо, спри по-човешки,
изчакай ме обувката да си вържа
...и да хукна след теб,
може и на бос крак,
мое скорошно лятно-златно откритие,
само почакай,
знам, ще те срещам всеки ден тичайки,
а от косите ми ще падат светулки и тичинки...
в късно-звездната утрин,
и стихове...
А зад теб в контражур,ще е толкова синьо небето,
че даже няма да ти повярвам, че си било светло!
... че си било истинско!

да долетят по живо - по здраво, да се научат на танци от тамошните и да покажат като се върнат;)))
пращам поздрави!

днес го няма никакво, трябва да тръгвам, а без слънце е сиротно небето

благодаря за хубавото слънчево преследване:)

Убягват ми през лятото представите
за всяко носталгично съществуване,
от пясъци и шум ми става хубаво,
покрай морето хората са други
и искам да участвам във живота им.
Да пускам със рибари сутрин лодките,
да кърпя мрежите с тирета и лъчи,
да имам всяка залезна разходка,
и да посмея слънце - само по алеите,
крайморските, смехът така звучи.
През лятото накъсвам си представите
на шарени парцали от които
ушивам си калъфки за възглавници,
и тъпча ги със облаци по залез,
звънтеж от смях и плисък на вълни,
листенца рози, юлска лавандула,
пера от чайки, летни мълнии,
и тръпната недосъбуденост,
която да ме върже здраво
през зимата за лято.
Опитвам се и теб да си представя...

Наистина петолиние!
Тази стройна композиция
ми прилича на репетиция
за откриването на учебната година,
когато песни и приветствия ще има!:)

гледайки петолинията. Дано ни се размине.

не остана :)

дано е невярно предчуствието Ви