Лято

Узрява в мислите ми синя перла.
На изток изтъркулва се морето
и после аз се раждам на брега му.






Пролет

Пчелите. Ябълковите дървета.
Каква опияняваща любов!






Есен

В градината презрява нар.
Зърната му реди в
гранатова огърлица за есента.




Зима

Небесна милост.
Чисто бяло.





Четири години по четири сезона. Благодаря на всички, които посещават все още тези странички. Хората, които четат и разбират езика на поезията, са една особена категория. Племе с едно сърце някъде високо в небето. Братство на четящите сърца. Усещам ги. Няма как да ги сбъркам и все по-трудно мога да бъдa подведена...Няма и къде да срещна тази летяща флотилия извън виртуални води.  Затова се мотая из виртуалните морета толкова време. Понякога корабът ми се превръща в сал, който ахаа да се разпадне при сблъсъка със следващата коварна вълна, и се държи само заради нечии искрени и близко усетени думи. Друг път ударът и разпадането са неизбежни. Събирането и изплуването също. Излиза, че съм една непоправима идеалистка, която колкото и пъти да удря дъното и да бива повлечена от въртопите на разочарованието и  обезверяването винаги търси посока към слънцето, а думите са тези, които помагат в оттласкването.  Добра дума да ви стига.

Одисейка такава! Ама Одисейовете рано или късно стигат до Итака. Тъй рекли мойте любими гърцове, а Омир го написал за по-сигурно, за да не се разсее реалността. Щото знаел, че реалностите са в думичките и нийде другаде. Тъй че дръж си се за сала на вярата и преживявай приключенията на думите.

на седемте морета.;))) Още много х 4 ти желая.:)))

Наздраве! И да илядиш!

СТИГА.
:)

сега вече, на 4х4, няма да има път, който да може да ти се репчи ;)
Добри сърца да са ти спътници :)))))))))))

Итаките са в нас - съгласна съм с това, така е, и все по златното руно на слънцето

костенурката на седемте морета;)))

гледам да ти отговоря в 04:08, възползвам се от ранното ставане да закодирам пожелание за късмет

да, това е смисъла на словото като хляб:)

оня ден дъщеря ми заяви, че не е гладна - храни се с музика, слушаше своите си любими песни и отказваше да закуси
изкуството има това свойство да засища душата

пцилютен звяр ;))

поздрави!

п.п.
излезе пророческа шегувка, такива пътища ми попаднаха тия два дни, че...4х4

с ябълков аромат и узрели нарове...
пей, сърце!

Поздрави и от мен!

Тук сърцата със особена настройка
се събират да си правят
чудна песнопойка.

Още много по четири години и приятели!

,,Братство на четящите сърца.,,

taaaaaaaaaappppooooooooooooo iskam ffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffff

commander cody captain rex commander fox sergant kano clone trooper

Сърдечни поздрави и от мен! И много по 4 да има!:)))

който съм чела.. :)
Сърдечни поздрави и от мен! Твоите думи са Добри..

Всички твои странички са невероятни защото са адресирани за приятели. И ние чакаме като обещание всяка следваща :)) Знаеш ли, ти ми приличаш на Дванадесетте месеца - потрябва ли ти море - най-обичаното е при теб, искаш ли да преживееш отново пролетта - красивите ябълкови дървета махат с клони от твоите странички, трябва ли ти сняг посред лято, като "небесна милост", можеш да нагазиш пак в страничките на Марта, а есента...есента е толкова чувствена, зряла, разпукната от сладост, красива...красива... Поздравявам те, Марта! И много ти се радвам!

" летяща флотилия.." и бих добавила: " четящи хуландци" , думо и стихозависими..:) И всяка година е като зърно кехлибар, нанизано в броеница за осмисляне на сезоните на живота...
Поздрав и от мен, Приказна Марта!:)

думите те обичат, обичаща думите - пази ги!

за всички много от тези прекрасни въртележки на сезоните

незабелязано минават, реших тенденциозно да ги забележа, та дано се поусетят и вземат така повечко да се оглеждат, да се задържат;))

човекът си носи думите, те са като него, но и човек става като думите си; бъди щастлива

ти си един такъв адресат; радвам се, че срещаме кораби и разменяме думи и салюти, толкова си свястна

Люба, имаше много хубави, натоварени с плод нарове на юг покрай морето

поздрави!

и на теб щастие и радост,
вечна сърцемладост:)

посветени

"хуландци" - точно, седма година в онова море, но все по-рядко ме завява натам вятъра...помня когато мернах за първи път твоето шарено корабче, излъчваше свежест и добронамереност
знам, че колкото повече се скъпи на думи човек, толкова по-скъпи са думите му, толкова по-ценни изглеждат, скъпоценни камъни, като отвори уста и вече очакването е да капне брилянт (понякога единствено за самия него;))
но аз обичам да събирам камъчета днес си взех една шепа

с думите е взаимно:)

Добра дума и теб да стига!! Много повече да станат годините, а следата, която оставяш - голяма!! Жива и здрава да си!

и една дума ми стига, щом усетя, че е искрена, и една драска да оставя - като от любовен нокът - ще е достатъчно:)

Жива и здрава бъди!

Избирам си пролетта!
Може и лятото, есента също става.
Зимата - със спомените тя бързо преминава.
Жива и здрава, поезията - много тя ти се отдава!

Вече си стар моряк тука, направо си печена, никакви бури да не те плашат повече, дръж здраво кормилото, дай им да се разберат на пиратите :))))

всичките съм ги избрала:)

(много студено на онова северно море;)

ти си бойна дама, Пролет красна;) поздрави!

Марта, толкова е хубаво при теб!:) Винаги с удоволствие се отбивам и зная, че ще ме докоснеш по начин, по който само ти можеш...пълен с топлота и човещина! :) Много Добрини за теб!:)

...с плажно-морска снимка са си барнали блогчето някои.

благодаря, че се отбиваш! и на теб - здраве и добро:)

мда, от юлското бягство, сега вече съм неподходящо почерняла

за чашата на martiniki в изящните й пръсти, рибувайки в нейното море! За привкус - зрънце нар, разбира се!

мартинито ми ходи на ника, трябва да го опитам :)