Постинг
28.07.2010 09:42 -
Добрата стара книга
Автор: martiniki
Категория: Изкуство
Прочетен: 7330 Коментари: 41 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2014 20:05
Прочетен: 7330 Коментари: 41 Гласове:
45
Последна промяна: 25.11.2014 20:05
Напоследък се връщам към книгите. Обикновените книги, хартиените. Пренебрегвах ги откак ме хванаха интернет-заниманията и се пуснах по разни литературни форуми и течения. По течението направо. Излезе, че омързелявя - използването на компютъра за четене. Вероятно мозъкът се наглася на друга вълна, на друга честота на възприемане при четене, и книгите - добрите стари книги ми доскучаваха доста бързо в този период. През последната година забелязвам един такъв собствен ренесанс. Възвръщане на желанието и интереса към живата книга. Книгата, която шумоли на хартиения си език като я разгръщам и която нощем спи до възглавницата ми. Много книги изчетох последния месец. Предимно на български автори - на съвременни български автори, много и хубави книги. Обикновено чета две, три или четири книги наведнъж. Не е добър навик, но не можах да се откажа от него. Понякога, донякъде...като от цигарите. Не че пуша по две, три или четири наведнъж. Последната седмица съм изпушила четири цигари, ако не сядам на кафе може с дни да не запаля. Но не се отказах напълно. Според зъболекарката ми не съм пушач, но пък една стара приятелка твърди, че няма полупушач, такъв - на парче, епизодичен, за какъвто се опитвам да мина. Или си или не си. Вероятно и с книгите е така - или си читател или не си. И да нямаш много време за тях, все в един момент намираш, връщаш се към книгата. От опит знам, че правоговора и правописа на хората, които от най-ранно детство са приобщени към книгата и редовно четат, са правилни. Четящият човек е грамотен човек. Трудно може да сбъркаш как се изписва една дума, ако си я чел многократно. Затова си мисля, че много от хората, които сега пишат, не четат. Голяма част от пишещите във форумите допускат елементарни грешки, а не са малко и книгите, които се издават с правописни грешки. Това много ме натъжава. На моменти дори ме вбесява - особено когато става дума за хора с големи претенции, размахващи няколкото си виши. Сигурно от виж (шшшш), от вишна или Вишну...Оскърбително е. Отношението към словото, към думата. Думите са голямо богатство. За мен формирането на един език е свещено чудо. Не трябва да се отнасяме небрежно и немарливо към това, което имаме. Ясно е, че децата ни четат по-малко от нас самите. Млади са, различни са, времената са други, но нека се опитаме поне да събудим у тях интерес към книгата. Да заострим вниманието им към наши любими книги, да споделим, да разкажем част от нещо, което ни е впечатлило, заинтригувало. Човек се формира и благодарение на книгите, на хубавите книги. Всички онези качества на добрите герои - благородството, състраданието, човещината - детето, което чете, иска да бъдат негови. Пиша ги тези неща сега и виждам една вятърна мелница насреща си, върти перки...
Тази сутрин прочетох разказ, който ме стигна, който ме стегна и ме провокира да напиша горното. Ето го тук.
Тази сутрин прочетох разказ, който ме стигна, който ме стегна и ме провокира да напиша горното. Ето го тук.
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Господ не осъди прелюбодейката
Непреодолими доказателства, които остава...
Господ не осъди прелюбодейката
Непреодолими доказателства, които остава...
:)))
цитирайРазказът заслужава внимание, и всички останали разкази на този автор, които ми се ще да чета на книга.
цитирай
3.
анонимен -
Не си далеч
28.07.2010 10:21
28.07.2010 10:21
от истината с предположението за пишещите и четящите, очевАдно е. :)
Жалкото е, че все по-малко хора посягат към книгите, независимо какви и на какъв носител. Филмите не ги заменят. И няма нищо по-хубаво от добрата стара книга от хартия.
Чета и аз като теб, по няколко едновременно. Не е чак толкова вреден и лош навик. :)
цитирайЖалкото е, че все по-малко хора посягат към книгите, независимо какви и на какъв носител. Филмите не ги заменят. И няма нищо по-хубаво от добрата стара книга от хартия.
Чета и аз като теб, по няколко едновременно. Не е чак толкова вреден и лош навик. :)
които, за съжаление, са неоспорими. Аз пък съм гушнала от вчера една книга от турска авторка, Елиф Шафак, (което няма нищо общо с турските сериали). Книгата се казва "Любов", но не е любовен роман, според рецензията. Написана е като роман в романа. Една рецензентка се влюбва в автор, чиято книга я кара да преосмисли живота си и еснафското си щастие.
А на теб - поздраления за позицията. Жалко, че наистина сме малко хората, които дори ТУК се четем взаимно, и не си "ходим на гости", колкото да кликнем на зелените ръчички или на опцията за гласуване под аватара...
Всеки един от нас е добре да бъде коректор. Само че в желанието си да сме деликатни, не смеем да си правим забележки, поне на лични съобщения. Виждам само широки усмивки и неловко избягване на поредната неловка ситуация, в която можеш да поправиш някого.
Докато ме нямаше, забелязвам, са се появили нови пишещи имена, но не съм в телешки възторг от продукцията им, а в коментарите вали дъжд от хвалебствия...Та, така. Лек ден и по-усмихнато време.:)
цитирайА на теб - поздраления за позицията. Жалко, че наистина сме малко хората, които дори ТУК се четем взаимно, и не си "ходим на гости", колкото да кликнем на зелените ръчички или на опцията за гласуване под аватара...
Всеки един от нас е добре да бъде коректор. Само че в желанието си да сме деликатни, не смеем да си правим забележки, поне на лични съобщения. Виждам само широки усмивки и неловко избягване на поредната неловка ситуация, в която можеш да поправиш някого.
Докато ме нямаше, забелязвам, са се появили нови пишещи имена, но не съм в телешки възторг от продукцията им, а в коментарите вали дъжд от хвалебствия...Та, така. Лек ден и по-усмихнато време.:)
знам че е така, очевАдно, и почти непроменимо положение, но пак ми е криво
мисля си, че хората, които четат, винаги ще четат, въпреки че има и изключения, лошото е, че тези след нас почти нямат култура на четене, малко са децата с траен интерес към книгата и към българския език моите деца предпочитат английския език, мислят първо на английски
цитираймисля си, че хората, които четат, винаги ще четат, въпреки че има и изключения, лошото е, че тези след нас почти нямат култура на четене, малко са децата с траен интерес към книгата и към българския език моите деца предпочитат английския език, мислят първо на английски
така е, и аз имам същите наблюдения и също съм се свенила да правя езикови забележки, за да не засегна човека зад думите...а всъщност това е мечешка услуга.
Нови романи отдавна не съм чела, препрочитам в момента Джералд Даръл, Ерих Кестнер - "Когато бях малък" и Ивайло Петров...Последната нова българска книга, която четох и забравих в Бургас беше "Подадица" на Михаил Милчев, много добра книга.
цитирайНови романи отдавна не съм чела, препрочитам в момента Джералд Даръл, Ерих Кестнер - "Когато бях малък" и Ивайло Петров...Последната нова българска книга, която четох и забравих в Бургас беше "Подадица" на Михаил Милчев, много добра книга.
наведнъж - стар навик. Но нещо взеха да ме дразнят старите издания - лоши шрифтове, които не са ми правили впечатление някога. Новите пък се разпадат... Няма угода!
Аз също ще се позанимая с тази "Любов", защото много ми я похвалиха.
А този разказ ме разби, защо ли го четох... Чудесно пише тази дама, благодаря ти, че и я показа. За езиковата култура - какво да говорим! Опростачването се налага свише!!!
И благодаря за пелинчето :)))
цитирайАз също ще се позанимая с тази "Любов", защото много ми я похвалиха.
А този разказ ме разби, защо ли го четох... Чудесно пише тази дама, благодаря ти, че и я показа. За езиковата култура - какво да говорим! Опростачването се налага свише!!!
И благодаря за пелинчето :)))
култура на пишещите и на списващите, напоследък е белязана от тотална липса на всякаква култура-езикова, граматична, стилова. За жалост...Тъжното е, че в нета съм наблюдавала автори, които с възмущение и обида отхвърлят отправените им критични бележки относно правопис, пункуация, стил...Смята се, че не е важно как казваш нещо, важно е какво казваш. А не е ли грамотността онази дреха, която издава уважението към смисъла и към читателя?
цитирай
9.
анонимен -
benra,
28.07.2010 12:18
28.07.2010 12:18
benra написа:
култура на пишещите и на списващите, напоследък е белязана от тотална липса на всякаква култура-езикова, граматична, стилова. За жалост...Тъжното е, че в нета съм наблюдавала автори, които с възмущение и обида отхвърлят отправените им критични бележки относно правопис, пункуация, стил...Смята се, че не е важно как казваш нещо, важно е какво казваш. А не е ли грамотността онази дреха, която издава уважението към смисъла и към читателя?
Именно. Не може да не е важно как казваш нещо и дали казвайки го, уважаваш себе си и читателя. Губи ми се смисълът, изобщо не стигам до него, когато погледът ми се заспъва в грешки от всякакъв вид. Написано на шльокавица изобщо не чета, по същите причини. Не мисля, че е каприз да харесвам само грамотно написани материали.
А тук е просто без коментар - обичайно е на първа или в препоръчаните да висят шедьоври с крещящи грешки и никакъв стил. Та се замислям и за нивото на грамотност на модераторите.
10.
feishtica -
Хм...
28.07.2010 14:52
28.07.2010 14:52
Мисля, че по отношение на правопис и пунктуация сме твърде строги. Аз също съм склонна да съдя хората по правописа им. Осоебно в нета, където думичките са и лице, и поглед, и усмивка, и тяло, и интонация, и тембър и жестикулация и вся и всьо. Същевременно понякога ми идва на ума, че може хабер да си нямаш що е туй пълен член и за какво ти е, а умът ти да щрака за математика, например, където е нужна една абстрактна мисъл, каквато винаги ми е липсвала. Хората сме различни (туй си го запишете, щото е отсЕкъде новаторско и не го бЕхте чували ;) ) ценностите ни са различни, умовете ни функционират по различен начин. Имах приятел, който беше в стихията си стане ли думи за точни науки, а литература не обичаше. Казваше, че му се вижда преливане от пусто в празно.
Не знам дали четенето те прави грамотен. (Грамотен именно, не начетен.) Когато четеш, думите са само носители на смисъл, едва ли редовият читател обръща внимание на формата, освен ако не си е поставил за цел да го прави. Прочетеш ли думата "удовлетворен", получаваш информация за състоянието на героя и в ума ти се отключват куп асоциации. Последното, на което обръщаш внимание е че думата е написана с едно "о" по-малко, отколкото според теб би трябвало да има в нея. Най-малкото защото окото не възприема думата като линейна последователност от отделни букви, а вижда буквите синхронно. А и виждането при четенето е като всяко друго виждане - очите виждат определена информация "на едро" всичко останало се обработва и поставя в контекст от ума. Всъщност вижда умът. Така че ако ти знаеш думата удовОлетворен, ще я виждаш написана точно по този начин, докато някой ден Уърд коректорът не те светне за правописа и не се загледаш. Аз пишех "удовОлетворен" докъм 30-тата си година... Правописът ми се подобри едва когато почнах да превеждам и да работя с редактори. А смея да твърдя, че докато не ме понесе инерцията на нета, бях читател....
цитирайНе знам дали четенето те прави грамотен. (Грамотен именно, не начетен.) Когато четеш, думите са само носители на смисъл, едва ли редовият читател обръща внимание на формата, освен ако не си е поставил за цел да го прави. Прочетеш ли думата "удовлетворен", получаваш информация за състоянието на героя и в ума ти се отключват куп асоциации. Последното, на което обръщаш внимание е че думата е написана с едно "о" по-малко, отколкото според теб би трябвало да има в нея. Най-малкото защото окото не възприема думата като линейна последователност от отделни букви, а вижда буквите синхронно. А и виждането при четенето е като всяко друго виждане - очите виждат определена информация "на едро" всичко останало се обработва и поставя в контекст от ума. Всъщност вижда умът. Така че ако ти знаеш думата удовОлетворен, ще я виждаш написана точно по този начин, докато някой ден Уърд коректорът не те светне за правописа и не се загледаш. Аз пишех "удовОлетворен" докъм 30-тата си година... Правописът ми се подобри едва когато почнах да превеждам и да работя с редактори. А смея да твърдя, че докато не ме понесе инерцията на нета, бях читател....
11.
feishtica -
Много малко знаци дават...
28.07.2010 14:54
28.07.2010 14:54
...за такива, дето ги гони логореята.
Освен всичко друго, езикът не е статичен. Нормите, свързани с него се променят паралелно с промените, които настъпват в масовото ползване на езика (или по-скоро с известно закъснение). Така че от гледна точка на един образован човек, който е се е учил на правопис преди 1945-та година, дори главната героиня от разказа иглежда като прохождащ в правописа първолак. Една добра граматика има по-скоро описателна, отколкото прескриптивна цел. Особено съвременните граматики. Описват ползването на езика от мнозинството образовани хора в един определен етап.
Правописът, както и правоговорът са напълно прозиволни. Няма език / наречие / диалект, които са по-"правилни". Няма спусната свисше граматика. :) Просто най-често по политически причини диалектът на даден регион се избира за официален език и оттам нататък образованият човек почва да чувства всички алтернативи като "неправилни". :) Същевременно има много качествена литература по света, писана на диалект. :)
Отделно от правописа, за ползата от четенето съм съгласна. Съвременните деца имат огромна информация, но енциклопедичната информация с нищо не помага да се разбереш със себе си. :) А и още нещо, като че ли още по-важно - добрата книга (като всяко добро изкуство) не само не дава отговори, но и предпазва от отговори. :) Т.е. интимността с книгите е една много добра имунизация срещу идеологии. :) А май нищо не е донесло на човечеството повече смърт и страдание от идеологиите...
цитирайОсвен всичко друго, езикът не е статичен. Нормите, свързани с него се променят паралелно с промените, които настъпват в масовото ползване на езика (или по-скоро с известно закъснение). Така че от гледна точка на един образован човек, който е се е учил на правопис преди 1945-та година, дори главната героиня от разказа иглежда като прохождащ в правописа първолак. Една добра граматика има по-скоро описателна, отколкото прескриптивна цел. Особено съвременните граматики. Описват ползването на езика от мнозинството образовани хора в един определен етап.
Правописът, както и правоговорът са напълно прозиволни. Няма език / наречие / диалект, които са по-"правилни". Няма спусната свисше граматика. :) Просто най-често по политически причини диалектът на даден регион се избира за официален език и оттам нататък образованият човек почва да чувства всички алтернативи като "неправилни". :) Същевременно има много качествена литература по света, писана на диалект. :)
Отделно от правописа, за ползата от четенето съм съгласна. Съвременните деца имат огромна информация, но енциклопедичната информация с нищо не помага да се разбереш със себе си. :) А и още нещо, като че ли още по-важно - добрата книга (като всяко добро изкуство) не само не дава отговори, но и предпазва от отговори. :) Т.е. интимността с книгите е една много добра имунизация срещу идеологии. :) А май нищо не е донесло на човечеството повече смърт и страдание от идеологиите...
може да си права за хартията и шрифтовете на по-старите книги, ама сега така се забавлявам с Джералд Даръл, нямам начитане на книгата "Моето семейство и други животни" от няколко години е като оборотна на нощното ми шкафче - всеки път ме разсмива до сълзи
цитирайanimo написа:
Именно. Не може да не е важно как казваш нещо и дали казвайки го, уважаваш себе си и читателя. Губи ми се смисълът, изобщо не стигам до него, когато погледът ми се заспъва в грешки от всякакъв вид. Написано на шльокавица изобщо не чета, по същите причини. Не мисля, че е каприз да харесвам само грамотно написани материали.
А тук е просто без коментар - обичайно е на първа или в препоръчаните да висят шедьоври с крещящи грешки и никакъв стил. Та се замислям и за нивото на грамотност на модераторите.
benra написа:
култура на пишещите и на списващите, напоследък е белязана от тотална липса на всякаква култура-езикова, граматична, стилова. За жалост...Тъжното е, че в нета съм наблюдавала автори, които с възмущение и обида отхвърлят отправените им критични бележки относно правопис, пункуация, стил...Смята се, че не е важно как казваш нещо, важно е какво казваш. А не е ли грамотността онази дреха, която издава уважението към смисъла и към читателя?
Именно. Не може да не е важно как казваш нещо и дали казвайки го, уважаваш себе си и читателя. Губи ми се смисълът, изобщо не стигам до него, когато погледът ми се заспъва в грешки от всякакъв вид. Написано на шльокавица изобщо не чета, по същите причини. Не мисля, че е каприз да харесвам само грамотно написани материали.
А тук е просто без коментар - обичайно е на първа или в препоръчаните да висят шедьоври с крещящи грешки и никакъв стил. Та се замислям и за нивото на грамотност на модераторите.
Повсеместно е, крещящо е, не се уважава нито читателя, нито текста. Тук чета малко блогове - забележително чисти, нямам поглед над останалите и не мога да изразя вярна позиция за нивото на езикова култура, но сигурно е като навсякъде
ммммммммного обичам точно такива вещи логореици ;)))
не, в никакъв случай не съдя за човек по правописа, не съм склонна да си правя генерални изводи и заключения, изхождайки от това как изписва думата "чувствам" например - чуствам или чуствувам...изобщо никого не съдя, дори съм твърде пасивна, упреквам се, че съм толкова миролюбива и търпелива...принципът ми общо взето е "живей и остави и другите да живеят"
разбирам какво искаш да ми кажеш - това е просто забележително при умственото ми лятно затъмнение, но все пак съм убедена, че въпреки езика - жив организъм, който търпи постоянно развитие и се променя, има една база правила и норми , които могат да се усвоят без да се напъваш много с теория, само като четеш:) Вече не помня много от І, ІІ и ІІІ палатализация, но е вярно, че съм се обзавела с дефект и ми се набиват на очи грешките при четене - боцкат като осилчета очето
цитирайне, в никакъв случай не съдя за човек по правописа, не съм склонна да си правя генерални изводи и заключения, изхождайки от това как изписва думата "чувствам" например - чуствам или чуствувам...изобщо никого не съдя, дори съм твърде пасивна, упреквам се, че съм толкова миролюбива и търпелива...принципът ми общо взето е "живей и остави и другите да живеят"
разбирам какво искаш да ми кажеш - това е просто забележително при умственото ми лятно затъмнение, но все пак съм убедена, че въпреки езика - жив организъм, който търпи постоянно развитие и се променя, има една база правила и норми , които могат да се усвоят без да се напъваш много с теория, само като четеш:) Вече не помня много от І, ІІ и ІІІ палатализация, но е вярно, че съм се обзавела с дефект и ми се набиват на очи грешките при четене - боцкат като осилчета очето
15.
feishtica -
Бе нали казват, че това, което ни ...
28.07.2010 18:19
28.07.2010 18:19
Бе нали казват, че това, което ни дразни най-много у другите е собствените ни недостатъци, които виждаме в тях, та затова и аз ся стоя тук, размахвам пръст и уча другите да не правят моите грешки. :))) А именно да не съдим людете по писаниците им (особено пък по формата) щото и туй са някакви вънкашности. Аз поне съм страшно склонна да отписвам хора, само защото са ми написали "бъди искренна" или "да ти е честит именния ден", а всъщност един човек може да бъде много ценен независимо от нивото си на грамотност. :)
цитирайmartiniki написа:
ммммммммного обичам точно такива вещи логореици ;)))
не, в никакъв случай не съдя за човек по правописа, не съм склонна да си правя генерални изводи и заключения, изхождайки от това как изписва думата "чувствам" например - чуствам или чуствувам...изобщо никого не съдя, дори съм твърде пасивна, упреквам се, че съм толкова миролюбива и търпелива...принципът ми общо взето е "живей и остави и другите да живеят"
разбирам какво искаш да ми кажеш - това е просто забележително при умственото ми лятно затъмнение, но все пак съм убедена, че въпреки езика - жив организъм, който търпи постоянно развитие и се променя, има една база правила и норми , които могат да се усвоят без да се напъваш много с теория, само като четеш:) Вече не помня много от І, ІІ и ІІІ палатализация, но е вярно, че съм се обзавела с дефект и ми се набиват на очи грешките при четене - боцкат като осилчета очето
не, в никакъв случай не съдя за човек по правописа, не съм склонна да си правя генерални изводи и заключения, изхождайки от това как изписва думата "чувствам" например - чуствам или чуствувам...изобщо никого не съдя, дори съм твърде пасивна, упреквам се, че съм толкова миролюбива и търпелива...принципът ми общо взето е "живей и остави и другите да живеят"
разбирам какво искаш да ми кажеш - това е просто забележително при умственото ми лятно затъмнение, но все пак съм убедена, че въпреки езика - жив организъм, който търпи постоянно развитие и се променя, има една база правила и норми , които могат да се усвоят без да се напъваш много с теория, само като четеш:) Вече не помня много от І, ІІ и ІІІ палатализация, но е вярно, че съм се обзавела с дефект и ми се набиват на очи грешките при четене - боцкат като осилчета очето
аз самата съм способна от глупост и заблеяност да напиша "рожденна" и " благословенна", хем си знам правилата;)
цитирайиз блоговете за рапространението на електронните четци. Нямам нищо против, но и моите навици са свързани с хартиените книги. Мога да прочета статия или да преведа сто страници направо от монитор, но като опре до четене за кеф, предпочитам хартията.
цитирайПомня времето на "убийството на нощното небе" и, че беше един от първите добронамерени хора, които срещнах току-що проходила из интернет и опиянено-еуфорична от първите литературни нет контакти, дала гръб на добрите книги;)
цитирайа също и словосъчетанието "него ден" - ама някак и това не е български...
цитирайпише ли още народът :)
цитирайздравей, и аз използвам понякога "чий" и други архаизми:)
цитирайвече доста време не съм от активнитe там, но чета, има нови добри автори
цитирайточно препрочитам Бредбъри -" 451 градуса по Фаренхайт" ...на едно място там се казва, че книгите миришат на индийско орехче или някаква друга подправка от далечна страна.
Точно този аромат е първото, което ми помага в дезинтоксикация от нет отровите :))))
Тия дни се сетих за репликата на Румен Белчев: " Малко се пие в тази държава.":), към която бих добавила... а и малко се чете, но много се пише!
Усмивки в деня ти!
:*
цитирайТочно този аромат е първото, което ми помага в дезинтоксикация от нет отровите :))))
Тия дни се сетих за репликата на Румен Белчев: " Малко се пие в тази държава.":), към която бих добавила... а и малко се чете, но много се пише!
Усмивки в деня ти!
:*
Четенето е интимно занимание и според мен удоволствието да вземеш една книга в ръце, да я разлистваш, да я поглъщаш, да заспиваш с нея....е несравнимо и нищо не може да го измести. Благодаря за пътя към прекрасния разказ! Поздрави и хубав ден, Марта!
цитирайразказът не може да не те е стигнал и стегнал...талантливият човек винаги те кара да мислиш каквото и да е написал...
и мен ме хвърли в размисли по темата и почти се припокриват с твоите, освен, че аз съм от вида пушачи, които не мирясват докато не изпушат всичко - същият и читател съм, какъвто и пушач - не мирясвам докато не прочета книгата, та ако ще да ми отнеме денонощия без храна и сън...
:(
цитирайи мен ме хвърли в размисли по темата и почти се припокриват с твоите, освен, че аз съм от вида пушачи, които не мирясват докато не изпушат всичко - същият и читател съм, какъвто и пушач - не мирясвам докато не прочета книгата, та ако ще да ми отнеме денонощия без храна и сън...
:(
миришат, на приключение, на екзотична подправка или плод, на водорасли и море, на стар парфюм и дантели, на смазка, на трева - на всичко, за което може да разказват;))
благодаря! Приятна вечер:)
цитирайблагодаря! Приятна вечер:)
така е, старата любов печели, не мога да прегръщам лаптоп и да заспивам с него, много се нагрява;)))
шегувам се! за друго иде реч и ти си съвсем права:)
хубав ден - добра вечер!
цитирайшегувам се! за друго иде реч и ти си съвсем права:)
хубав ден - добра вечер!
и аз съм била така с книгите, и сега се случва да хвана книга и да не я оставя, но рядко имам толкова време наведнъж, за цялостно потапяне...
възприех разказа и като метафора, като последен мохикан се изживявам и аз понякога, защото обичам да използвам думата от корена до върха - удоволствие ми е да извлека всичко от нея
цитирайвъзприех разказа и като метафора, като последен мохикан се изживявам и аз понякога, защото обичам да използвам думата от корена до върха - удоволствие ми е да извлека всичко от нея
за бъдещето, в което няма да бъдем. Изчерпването на енергийните ресурси не обещава особено силно бъдеще на електронните издания. Според мен - рано е, а и в известен смисъл - късно да се отрича хартиената книга. По-скоро едно благодатно разнообразие ми се вижда точният поглед.
цитирай...на Аноним също! Майстор е той, спор няма... А темата е съвсем реална и тревожна и...дано повече хора видят постинга ти, да се замислят.. Добрата стара книга е ...Любов! " Как нея да отминеш, да забравиш.." :)) Нищо не може да я замени и...аз вярвам, че все пак книгата ще пребъде! С всяка своя клетка вярвам в това, защото тя е като всяка истинска любов- вечна. Книгата не просто помага за ограмотяването,- ключ е към света и царството на думите, където ти самия да подреждаш от тях много и различни светове.
В никакъв случай не мога да сравня тази любов с онази към цигарите!:)) Без тях доказано вече мога, но без книга...пази Боже!И аз по няколко едновременнно чета и когато съм в почивка много обичам да се обградя облегната по анцунг на дивана, или в леглото и...малко от една, малко от друга, да си чета:) Вземам си и от библиотеката,а това е едно от най- големите ми удоволствия! Невероятно хубаво е да дишаш въздуха на добрата стара библиотека, да се разхождаш по вехтите килими и пътеки между лавиците, да ти намерят картона и запишат книжките, с които нетърпеливо да се прибереш...:) На дъщеря ми я предадох тази любов,малкото диване ми се опъва за сега, но се надявам да недделея, все пак!:) Отплеснах се..
Благодаря ти за хубавия постинг, Марта! Вярвам, искрено вярвам, че ще има винаги книгата и...ще бъде една безсмъртна коректорка на езика, сърцата и умовете ни!
Поздрав!
цитирайВ никакъв случай не мога да сравня тази любов с онази към цигарите!:)) Без тях доказано вече мога, но без книга...пази Боже!И аз по няколко едновременнно чета и когато съм в почивка много обичам да се обградя облегната по анцунг на дивана, или в леглото и...малко от една, малко от друга, да си чета:) Вземам си и от библиотеката,а това е едно от най- големите ми удоволствия! Невероятно хубаво е да дишаш въздуха на добрата стара библиотека, да се разхождаш по вехтите килими и пътеки между лавиците, да ти намерят картона и запишат книжките, с които нетърпеливо да се прибереш...:) На дъщеря ми я предадох тази любов,малкото диване ми се опъва за сега, но се надявам да недделея, все пак!:) Отплеснах се..
Благодаря ти за хубавия постинг, Марта! Вярвам, искрено вярвам, че ще има винаги книгата и...ще бъде една безсмъртна коректорка на езика, сърцата и умовете ни!
Поздрав!
така или иначе книгата си остава, а с нея и светът ни, не ми се ще да се разделям с него
цитирайразказът е страхотен, приех го като метафора за отмирането на цял един свят, който се движи не само по езикови, по човешки правила и норми, което наистина е заплаха и сякаш с всеки изминал ден е все по-близо
книгите да са живи!
"Вярвам, искрено вярвам, че ще има винаги книгата и...ще бъде една безсмъртна коректорка на езика, сърцата и умовете ни!"
поздрави и на теб!
цитирайкнигите да са живи!
"Вярвам, искрено вярвам, че ще има винаги книгата и...ще бъде една безсмъртна коректорка на езика, сърцата и умовете ни!"
поздрави и на теб!
33.
feishtica -
В таз' грамотна тема...
30.07.2010 15:25
30.07.2010 15:25
...му е мястото да попитам кога се пише "оттук" и кога "от тук"?
цитирайоттук-оттам
оттук-натам/насетне
оттук - нататък
оттук - наречие за време и място, слято би трябвало да се изписва
цитирайоттук-натам/насетне
оттук - нататък
оттук - наречие за време и място, слято би трябвало да се изписва
35.
feishtica -
Ох...
30.07.2010 19:41
30.07.2010 19:41
Не знам що правя разлика между "мини оттук" и "пътят почва от тук". Разликата, дето я правя, е отвъд всякаква логика. :))) Но в гооглЕ има много резултати за "оттук започва" и то от "културни" страници като вестници и т.н. А пък сред резултатите за "от тук започва" излиза заглавие на песен на Екстра Нина, което е най-големият аргумент в твоя подкрепа. :)))
цитирайи аз си ги правя едни такива отлики - а май няма такова вярно изписване "от тук"
цитирайДнес той ме връща отново тук. Като че ли по-важното е не правописа, макар че върви с общата култура, и дори е съществена част от нея, но си мисля, че главното е пропускането на същественото. За мен същественото от разказа е не това колко встрани от социалния живот е останала, незаслужено, тази жена, а това, че не е успяла да продължи; не е надживяла болката от "предателството" или своята собствена "слабост" да обича. Когато залагаш всичко в една връзка, лесно можеш да загубиш всичко:( Но някой не могат иначе...
Поздрави, martiniki.
Хубава неделна вечер.:)
цитирайПоздрави, martiniki.
Хубава неделна вечер.:)
сигурно си права, най-вероятно затова целия свят на героинята се разпада, това е основното, понякога "голямата любов" се оказва един балон и след "пфффффффф" човек не може да се съвземе
провокира ме обаче темата за езика
цитирайпровокира ме обаче темата за езика
Как чета книги
Чета по малко... После разклащам
прочетеното питие.
Затварям книгата, в дъното прашно
свети забравено от друг колие.
Броя си глътките. Заспивам дълго.
После сънувам каквото изпих.
И към съня си натрупвам дългове.
Леко се будя. Измислям стих.
Чета отново и алергичен,
кихам при допир с дълъг рoман.
Захвърлям всичко. И бавно сричам,
от цветове и нюанси пиян.
И все така - като охлювче меко,
аз прекосявам трева и сюжет.
И си вървя... И по тази пътека
малко след мене предчувствам поет.
Николай Милчев
цитирайЧета по малко... После разклащам
прочетеното питие.
Затварям книгата, в дъното прашно
свети забравено от друг колие.
Броя си глътките. Заспивам дълго.
После сънувам каквото изпих.
И към съня си натрупвам дългове.
Леко се будя. Измислям стих.
Чета отново и алергичен,
кихам при допир с дълъг рoман.
Захвърлям всичко. И бавно сричам,
от цветове и нюанси пиян.
И все така - като охлювче меко,
аз прекосявам трева и сюжет.
И си вървя... И по тази пътека
малко след мене предчувствам поет.
Николай Милчев
40.
compassion -
Чела съм текстове на перфектен български, английски, холандски, немски, руски,
18.06.2011 11:43
18.06.2011 11:43
но никога не съм се очаровала от езиковите познания на автора (всъщност на редактора и коректора). За мен важни са идеите (писани, казани, помислени, почувствани, реализирани). Това е енергията, от която имаме нужда. Споделянето на идеи ни прави щастливи.
цитирайне се впечатляваме от невидимата работа на тези хора, когато е добра - а когато не е - се дразним
мисълта ми беше, че който чете - пише грамотно, а идеите - те са моторчето
цитираймисълта ми беше, че който чете - пише грамотно, а идеите - те са моторчето
Търсене