Прочетен: 18824 Коментари: 42 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2011 10:29
може утре, може сега,
просто никой не знае кога...
Това го помня, припевът и твърдението, песента ми се губи като цяло, но ще я потърся след малко. Вчера цъфна кактусът - май ще се окаже уникално събитие за годината на територията на скромната ни тераса. Не се хващам много с цветя, защото се боя да не ги изхабя, не съм убедена, че съм най-грижовната стопанка за тях. Кактусите ги даде мама миналата година - трички на брой и с тях едно мъниичко дърво на живота. Наредих ги на една масичка с лица към слънцето и ги поливам когато се сетя. Имам и голяаама бегония за бягства, мини розов храст - от Холандия или Дания - не помня, но си е от цветята на Ида, една кампанула, която прецъфтя много набързо, две-три други, които не знам и какви са, мушкато, което се надявам също да не се стиска, а да цъфне в розово, ако е възможно, и едно кухненско чудо - хванато от листенце, което около осем месеца си стоя в саксийката, докато през май не се реши най-сетне и пусна още листенца - ура! Май се казва копривка? Не, не е копривка, сега разгледах.
ето това голямото листо се хвана и ми донесе радост миналия месец
Но новината и постингът са за кактуса....
аз и тази дълга телескопична дръжка не разбрах кога пусна...
направих му една нощна фотосесия, тук сякаш най-красивее
Разбрах от мама, че прецъфтявал за 24 часа, така че тая сутрин още в шест цъфнах на терасата да проверя какво става, оказа се, че се е завъртял - дръжката, сега гледаше на юг...наистина като телескоп, да не изтърве нещо;))) Ама прав е, щом само 24 часа трае цветът му, поне добре да се огледа къде му се е паднало да разцъфти...
ето как се беше врътнал по изгрев, реших, че е заради слънцето - може да е изревнувал голеемия бял кактусов цвят на хоризонта, ами така ми се стори...
това е събитието на терасата, ако се доверя на песента - нещо, което се случва...веднъж на сто години:)))
Повод си е за радост, и още как!
добавям и тази снимка - тук цветът вече залязва, кактусовото слънце е съвсем нетрайно...и 24 часа не издържа свежия цвят, добрата новина от последните минути е на dimona - разбрах, че всяка година кактусът си отглежда такова "грамофонче"
Песента не можах да открия, но попаднах на едно стихотворение на Георги Константинов.
Повярвайте - и кактусът е цвете!
Повярвайте и кактусът е цвете
и той цъфти в живота си веднъж
под шепите ни изумени свети
сега в пустинята бушува дъжд
или тайфун пред нечии сал притихва
или опал проблясва в тъмен ров,
жесток човек сърдечно се усмихва
и женомразец плаче от любов,
а може би сега куршумът парва
едно сърце в студената тъма
или пък нейде в нещо е повярвал
неверникът Тома.
Повярвайте и кактусът е цвете
любима, само ти,
поне сега си протегни ръцете
когато кактусът цъфти.
Георги Константинов
14.06.2011
Не само, че цъфти веднъж годишно, но този направи точно една година - вчера цъфна за втори път откак е на терасата
пусна пак една дъълга фуния на изток - подслушва ли, що ли:)
много ме зарадва,такъв един чудесен ден - понеделник 13-и!
и преди минути споделяше нещо на дървото на живота, сигурно тайната на щастието да си цвят на света не повече от 24 часа
Да се чуди човек как тия бодливци успяват да си отгледат най-нежни великолепия.
Снимай-снимай - много поучително - в глобалната жега май ще минем към кактуси - май са прави онези, дето разправят за стоте години - ами на Бодливко му става истински топличко на сто и кусур години когато се затопля времето - сигурно са пренесени от някоя планета с голям период на въртене...
Сега се изнасям към горещия ден и ти желая великолепна събота!
12.06.2010 11:53
Пу-пу!
Поздрави! Да ти цъфтят кактусите!
Зимата вече ще се въздържам от поливане.
Поздрави!
12.06.2010 17:46
Ще си открия снимката на цъфналия великденски кактус и ще я споделя.
Малееееее каква цветарка се извъдих и аз ;)
Давай кактуса насам!:)
Цъфналите цветя сякаш носят радостта на природата :)
Хайде, очакваме и малко Хорхе Букай, нали е при вас сега?
Би трябвало да напиша постинг със заглавие "как се разминах с Хорхе Букай", защото така стана...Но пък с Лидия се видяхме и ако се е състояла и другата планирана среща очаквам и от теб отзвук;))))
Поздравявам те с едно мое малко тъжно стихо от минали времена.
В пустинята на думите
самотен кактус
бодлите си наежва
да защити
разкошния си цвят -
живот на пеперуда...
В пустинята на думите се водят
далечни ръкопашни боеве,
които потъват в пясъка по пладне.
Оранжевото зарево
отнема сетната им глътка въздух.
А думите една след друга лягат
и между устните им скърцат
неизречени съдби.
Единствен кактусът опазва
свойта пеперуда,
която каца на дланта му
и пронизана издъхва.
A parvoto zwete mi se struva 4e e wid begonia.
Разбрах как трябва да се държа с кактусите, досега не знаех точно,но май съм улучила подходящо поведение
слушай:)
целувки!
щастие си е
http://mults.spb.ru/mults/?id=1861