Прочетен: 17390 Коментари: 48 Гласове:
Последна промяна: 03.05.2012 00:07
Последните дни бяха доста плътни, с богатия пулс на пътуване, изпъстрени от най-различни цветни впечатления. В петък успях да направя няколко снимчици на разлистената дюля и пак съжалявам, че няма как да се усети аромата.
цветчетата им са истински чашки, в които слънцето щедро отлива светлина от високата си кана
покрай дюлите, до прецъфтелите лалета, попаднах и на тези ситни сини звездовидни цветченца - криеха се не особено успешно в тревата
срамежливото бяло цветенце от предния път, което tili определи като анемония, сега беше открило лице
тази снимка на люляковия храст над порутената сая направих със съзнанието колко е силна природата във всяко от проявленията си и колко временни са хорските градежи...
Едно на ръка, че пролетта е във вихъра си и всичко цъфти, раззеленява се, буйно се разхубавява светът около нас, в събота си доказахме, че можем не само безучастно да наблюдаваме, да не забелязваме, да вредителстваме и пречим на този процес. Освен, че можем простичко да се радваме - можем и да помогнем, можем да бъдем част , можем да сме едно цяло със земята, с тревата, с небето... Всъщност ние сме си и такава част, ако не се цепим постоянно - във всякакъв смисъл...Садихме дръвчета в рамките на инициативата "Поети благодарят на земята". Беше направена първата истинска крачка в тази посока . В парка до училище "Свети Седмочисленици" в жк. Тракия на град Пловдив вчера засадихме първите дръвчета. Организатор и главен двигател на проявата беше Галя Радева -rainy, в интернет пространството идеята бе огласена и подкрепена чрез hulite.net -сайт за художествена литература. Давам си сметка, че освен огромно желание и голямо тичане ще е трябвало. Хора, защитници на благородни каузи, с донкихотовска душевност в наши дни са рядкост и е похвално, че това добро дело се осъществява. В Пловдив се събрахме съмишленици и борители на вятърни мелници от цяла България, за да бъдем част от този празник не само на думи. Беше нашият си празник на земята, само че не на 22, а на 24 април. Имах голямо желание да засадя един кестен, но човекът, който отговаряше и разбира от залесяване рече - на това място - кедър. Та двете с indi успяхме почти съвсем сами, само с помощта на една права лопата бел и съвсем мъъничко странична помощ накрая, да му направим достатъчно местенце на това дръвче и да го засадим. А не беше лесно - повярвайте. Знам, че Стефчето ще потвърди колко усилия, но и колко смях ни донесе тази дупка с дълбочина 50 сантиметра, колко камъни и парчета керемиди извадихме, като така и не намерихме древна делва със злато, нито дори ръждива монетка. ;)
belle кедър и бел - това е дръвчето - изглежда малко, но ще стане едно голямо-голямо дърво! до него - оръжието на труда ни - до никаква кирка не можахме да се докопаме и само с бел-а копахме, копахме...;))
след засаждането увековечени - доволни и щастливи до дръвчето, което остана горе;)
а този младеж ни направи свидетели как всъщност се обръща земя с права лопата - с няколко движения отвори местенце за другото дръвче, което оставихме по инициатива на инди...
...ето тази мъничка туя с непослушно перчемче ;)
един общ план на вчерашния празник в този парк, с друг не разполагам, но като знам колко снимки се правиха...:)
а ето и удостояването на най-раззеленилият се новозасаден кестен, който не успяхме точно ние да посадим, със стихотворението "Молитвата на дървото" - идеята и стихотворението са на Стефка Петкова :) Не можах да го намеря, за да публикувам текста му, обръщам се към авторката за помощ
Първият кестен, носител на молитва - вярвам, той ще расте все по-високо и тя ще се чува все по-надалеч
Благодаря на всички за празника. Много се радвам, Стеф, че точно двете се случихме на едно дръвче :)
Клипчето, което добавям, само на пръв поглед няма връзка с постинга, искам да почета паметта на Петя Дубарова, родена на днешния ден преди 48 години, и да припомня, че всички сме едно цяло, живеем на една планета, дишаме един въздух и бъдещето на земята зависи от мислите, думите и делата на всички нас.
Нека повечето бъдат светли и добри!
Благодаря още веднъж за това, че ни направи съмишленици на благородния почин! Поне аз се чувствам така! Усмихнат неделен следобед :):):)
поздрави!
Ние сме временните, нетрайните, и е добре да го помним и да не се държим с природата като неблагодарници, заслепени от фалшивия блясък на собствената си значимост и важност - все едно прашинки в стаята, главозамаяни от светлината, нахлула през утринен прозорец. ;)
добра седмица, мариани!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" втора част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
е, разрешение си имаш, постингът е съвсем в раздела "Села и градове" ;))
поздрави, Джу!
Поздрави и от мен! Хубав пролетен ден и спорна нова седмица!
26.04.2010 10:07
надниквам пак!
Поздравления за богатия пост :)
27.04.2010 00:30
А инициативата е страхотна.
Ше се опитам сега да подредя и аз нещо в блога..:)
Прегърнат поздрав, Приказнице До(б)ра!:)
прекрасни са дюлите, с тези едри уханни розови цветове
и са толкова мимолетни, черешите прецъфтяха за седмица
много здраве, късмет и любов за теб! заслужила си си всичкото добро, което има да ти се връща!
Страхотно изживяване е било!
Чудесни снимки. Специални благодарности за разцъфналата дюля. В детството ми имаше едно такова дърво - пролетта от този период свързвам с красивото розово дърво и нежните гугутки!
Добра светлина носиш и ръсиш навсякъде, Мартичке! Благодаря ти за това!:)
дюлята е друга приказка)
засаждането на дръвче е едно различно докосване до природата,
което не може да се опише...трябва да се изживее:)
Поздрави!
аз благодаря за възможността да се случа по този начин - много)
няма как да не го заобича,
винаги и където да е
мислите към морето му тичат.
Всеки, който е расъл с море,
носи в мидата на сърцето си тайна,
зрее перлата и, расте -
любов синя и златна - безкрайна:)
малко детско, но от сърце