Прочетен: 6559 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2010 09:00
A слънцето от днес е само запетайка
в безкрайното писмо на дните
които
оставят знаците върху лицето ми - добрите -
а другите не се церемонят
направо по сърцето -
привиква то и прави място
и още място
след всеки удар
с всеки знак
и все от утре
отгръщам нов син лист
чета по птиците
кроя тревички
прелиствам облаци
преобладавам в слънце
и неусетно измествам брилянта на дъжда на изток
където
все някой друг ден слънцето
ще се достигне в точка
В седмицата 23. 02 - 1.03. очаквах слънцето най-сетне да се намести в отвора на знамето по изгрев, да промуши оттам огнената си глава и да позира послушно ;))но както обикновено като си правиш разни планове, не се получава това, което си мислил - въпросната седмица се държеше устойчиво облачно в утринните часове и в крайна сметка най-близко до целта ми се оказаха тези снимки.
Това е положението. Октомври месец, при наличие на слънце, добро здраве, настроение и видимост - опитите се подновяват ;)
И късметлийско вдъхновение...
Усмивки от мен :):):)
28.03.2010 23:44
кроя тревички
прелиствам облаци..."
Ех, Марта, Марта...
Лека нощ!
чак сега видях запетайката:)) разбирам, искаш го на точка,
мушната в отвора на паметника:)) някой ден ще я имаш...
само твоето желание не е достатъчнооо...трябва и времето да пожелае:)
Светла седмица...и слънчева, дано...че от два дни вали
и прашеца на цветчетата отми:(
Седмицата да ни позволи да останем със себе си и добре да почистим вътре, а е и пълнолуние, ще просветне:)
Чажното е да не му се даваме:)
Днес е чудно слънце!
аз не мога да го нарека мислене, първо пишем, после мислим ;)
...като бялото кокиче
пролетно момиче:*)
всичко е в главата
знаех си аз...:) -
"Преобладавам", думата е една такава голяяма и обла - като слънце, като земя, с владеене, с преливане, преплуване - едно заливче със залез може да побере
честно си признавам слънчевата си зависимост:)