Прочетен: 10134 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2010 18:35
Знам, че вече показах дървото, и другото, даже по два пъти. Вчера се озовах съвсем наблизо в големия вятър и ме привлече пак с мартениците си, разлетели се във всички посоки. Не се сдържах да го щракна, и тъй като вятърът яростно я подмяташе забелязах и табелката. Там пишеше, че общината поздравява с това дърво гражданите, освен това отдолу стоеше и името на автора - Мариян Миланов. Потърсих информация и попаднах на този материал за проекта и креативния му създател - Художник превърна липа в мартеничка
Така любопитството ми относно прекрасната идея и нейното осъществяване се кротна.
Другото, което ме човърка от известно време е една приказка. Помня я от най-ранно детство, беше в голяма книжка с хубави цветни илюстрации, там имаше и друга - за едно камилско яйце, което се оказало тиква...А като я мътили глупаците от храстите изскочил заек и те се развикали - Камилче, камилче! ...и така, отвлякох се. И тази си я бива... А въпросната, която ми се припомня напоследък, особено като отворя ухо и око за новините от реалността е:
Умник Гюро с умници другари
Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да убие, селото от зло да отърве.
Наел се умник Гюро с умници юнаци. Повел ги Гюро по гора зелена, по върхища и долища, повел ги, заклел ги - мечката да хванат, жива или мъртва в село да я докарат.
Ходили, скитали, падали, ставали - мечата дупка стигнали.
Зарадвали се умник Гюро с умници юнаци.
- Ей те тебе, мецано Тодоро - викнал Гюро, - излез да се поборим!
Заревала мечка стръвница в дупка хладница. Реве и не излиза.
- Чакай, ще те науча! - викнал умник Гюро, па рекъл на своите умници другари: -
Вържете ме през кръста с яки въжета, па ме пуснете в мечата дупка, мечка стръвница жива за ушите да изтегля.
Умници юнаци вързали умник Гюро и го в мечата дупка пуснали.
Лапнала мецана Тодора умната глава на Гюро и заревала.
- Аа, улови я! Дръж, Гюро! - завикали умниците и задърпали въжето.
Те дърпат навънка, мечка дърпа навътре. Мечка дърпа навътре, те дърпат навънка!
По едно време - що да видиш! Извлекли умник Гюро без глава...
Чудом се чудят умници юнаци.
- Бре, де му на Гюро главата?
- Ама той имаше ли глава?
- Мисля, че имаше.
- Па аз мисля, че нямаше.
- Имаше.
- Нямаше.
Скарали се умници юнаци и не могат да решат - имал ли умник Гюро глава, или нямал! И отишли да питат булка Гюровица. Почукали, потропали на вратата:
- Излез, излез, булка Гюровице, да ни кажеш - имаше ли Гюро глава, или нямаше!
Излязла булка Гюровица, почесала се, помислила, па рекла:
- Не знам!
- Ка-ще да не знаеш? Помисли си!...
- Е, знам ли... За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава.
EЛин Пелин
Поздравления !
И благодаря за приказката !:)))
За приказката - велика е! Предпочитам да съм перде, но на моменти вятърът го дръпва...и ме хваща такъв възмутизъм
18.03.2010 22:38
Честита Пролет,marta!Mного радост и светлина!
най-младата, с последната дума,
която внезапно обърква всичките
планове зли и зли умисли.
Която тихо, иззад завесата,
подава най-светлата реплика,
Надежда ли я зоват, Вяра ли,
Любов или пък Утеха..?
Ех, като стана онази орисница -
с най-тежката, последната дума,
как ще навия дъгата да плисне
щедрите си бои безумни.
Как ще накарам да блика слънце
по всичките мрачни пътеки,
как и смехът ще е пълнолунен,
и дъждът топъл и леко
ще се разпукат сърцата зимни,
ще нацъфтят сърцата...
Ех, как във вътрешните градини
триумфално ще влезе лято.
един приятел казва - искам, значи имам/съм :)
сега виждам, че и съботата се усмихва - на излизане е;)
Скоро да дадеш снимка с малки светлозелени листенца.
Уф, най-ги обичам такива мънички и плахи.
Изобщо може ли да има вина тиквата, която се привижда на някого за камилско яйце:)
При теб струи оптимизъм - в снимки и мисли, при мен не толкова, макар че за мен си е форма на "пролетно почистване":))
отивам да споделя в блога си.
Поздрави, Мartiniki!
Поздрав!