"Вятър"

Знам, че вече показах дървото, и другото, даже по два пъти.  Вчера се озовах съвсем наблизо в големия вятър и ме привлече пак с мартениците си, разлетели се във всички посоки. Не се сдържах да го щракна, и тъй като вятърът яростно я подмяташе забелязах и табелката. Там пишеше, че общината поздравява с това дърво гражданите, освен това отдолу стоеше и името на автора - Мариян Миланов. Потърсих информация и попаднах на този материал за проекта и креативния му създател - Художник превърна липа в мартеничка

Така любопитството ми относно прекрасната идея и нейното осъществяване се кротна.

Другото, което ме човърка от известно време е една приказка. Помня я от най-ранно детство, беше в голяма книжка с хубави цветни илюстрации, там имаше и друга - за едно камилско яйце, което се оказало тиква...А като я мътили глупаците от храстите изскочил заек и те се развикали - Камилче, камилче! ...и така, отвлякох се. И тази си я бива... А въпросната, която ми се припомня напоследък, особено като отворя ухо и око за новините от реалността е:


Умник Гюро с умници другари

Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да убие, селото от зло да отърве.

Наел се умник Гюро с умници юнаци. Повел ги Гюро по гора зелена, по върхища и долища, повел ги, заклел ги - мечката да хванат, жива или мъртва в село да я докарат.

Ходили, скитали, падали, ставали - мечата дупка стигнали.
Зарадвали се умник Гюро с умници юнаци.
- Ей те тебе, мецано Тодоро - викнал Гюро, - излез да се поборим!

Заревала мечка стръвница в дупка хладница. Реве и не излиза.
- Чакай, ще те науча! - викнал умник Гюро, па рекъл на своите умници другари: -

Вържете ме през кръста с яки въжета, па ме пуснете в мечата дупка, мечка стръвница жива за ушите да изтегля.
Умници юнаци вързали умник Гюро и го в мечата дупка пуснали.
Лапнала мецана Тодора умната глава на Гюро и заревала.
- Аа, улови я! Дръж, Гюро! - завикали умниците и задърпали въжето.
Те дърпат навънка, мечка дърпа навътре. Мечка дърпа навътре, те дърпат навънка!

По едно време - що да видиш! Извлекли умник Гюро без глава...
Чудом се чудят умници юнаци.
- Бре, де му на Гюро главата?
- Ама той имаше ли глава?
- Мисля, че имаше.
- Па аз мисля, че нямаше.
- Имаше.
- Нямаше.

Скарали се умници юнаци и не могат да решат - имал ли умник Гюро глава, или нямал! И отишли да питат булка Гюровица. Почукали, потропали на вратата:
- Излез, излез, булка Гюровице, да ни кажеш - имаше ли Гюро глава, или нямаше!

Излязла булка Гюровица, почесала се, помислила, па рекла:
- Не знам!
- Ка-ще да не знаеш? Помисли си!...
- Е, знам ли... За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава.

EЛин Пелин

Аз пък съм пропуснала да видя другите снимки на "Мартеничката". Браво, браво, че има такива хора, с оригинални идеи.... Нищо не се случва при нас, нищо....
Поздравления !
И благодаря за приказката !:)))

Вятър ми се видя подходяща обединителна капа за двете теми, които ми се въртяха ;))

Със сигурност вие имате най-красивото Мартенско дърво. Благодаря, че го показа още веднъж, защото щъркелите вече долетяха и сигурно скоро ще свалят красивите мартеници от него. А за приказката си напълно права - в същата ситуация сме - да се чудим 'имаше ли или нямаше", истина ли е, лъжа ли е?

така му се радвам, ще речеш че си е мое ;)))

За приказката - велика е! Предпочитам да съм перде, но на моменти вятърът го дръпва...и ме хваща такъв възмутизъм

Благодаря за Гюро, често го споменавам и за мойта си глава ;)

за моята, за твоята - добре, губят се, забравят се, така е...но когато е за общата, най- главна става страшно

хубава вечер, marcela ! с Evanescense ;)

Много е красотно това фото с това синьо небе!

Припомни ми тази приказка..... толкова е ''споменна'' ,koлкото неописуемото!

такова беше небето - чисто и синьо, старателно преметено;)) центърът и той - почти пуст, пак поради вятъра и ранния час - красота отвсякъде;)

поздрави и усмихнат до уши петък!

по-често всички: да препрочитаме класиците! ;)))

Ние в подножието си четем и препрочитаме, Слави, онези, които са високо на стълбата не го правят :( слепци с очи.

след толкова и толкова години, си помислих за себе си...:)Без майтап!

o, има два-три прочита поне - това е то народният гений, класика

още едно доказателство, че очевидното е най- недоказуемо :)))

доказани със златния печат на слънцето почивници!

освен г-жа и орисница :)))))
Честита Пролет,marta!Mного радост и светлина!

Искам да съм като онази орисница -
най-младата, с последната дума,
която внезапно обърква всичките
планове зли и зли умисли.
Която тихо, иззад завесата,
подава най-светлата реплика,
Надежда ли я зоват, Вяра ли,
Любов или пък Утеха..?
Ех, като стана онази орисница -
с най-тежката, последната дума,
как ще навия дъгата да плисне
щедрите си бои безумни.
Как ще накарам да блика слънце
по всичките мрачни пътеки,
как и смехът ще е пълнолунен,
и дъждът топъл и леко
ще се разпукат сърцата зимни,
ще нацъфтят сърцата...
Ех, как във вътрешните градини
триумфално ще влезе лято.

един приятел казва - искам, значи имам/съм :)

сега виждам, че и съботата се усмихва - на излизане е;)

Любимо! - вече !

http://www.youtube.com/watch?v=DeLxjJZsabc&NR=1
Скоро да дадеш снимка с малки светлозелени листенца.
Уф, най-ги обичам такива мънички и плахи.

Снимките са на лице, от днес - преди да изречеш желанието и то вече е в процес на разлистване;))

И пролетта идва с любим аромат на печена тиква!:)))
Изобщо може ли да има вина тиквата, която се привижда на някого за камилско яйце:)
При теб струи оптимизъм - в снимки и мисли, при мен не толкова, макар че за мен си е форма на "пролетно почистване":))
отивам да споделя в блога си.
Поздрави, Мartiniki!

при мен дойде с аромат на мед ;)) Честита - струва ми се че цепя минутата с поздрава си за теб! и с постинг в чест на пристигането и съм готова - въобще посрещането е организирано, дано е доволна ;)
Поздрав!