Прескочи приказка момичето от захар,
 живее някъде и другото - от сняг
тревожни, внезапни дошли на земята -
различни, нетрайни - пролетен цвят.

Момичета от захар, момичета от сняг
на крайчеца на зимата сега ще се стопят,
момичета от захар, момичета от сняг,
недоживели лято, те бързо се топят...

Обледени чешми, заснежени чимшири,
побелелите клони - болна люлка за тях,
сняг по първи петли и засипани дири,
момичета, които от нежност се топят...

Момичета от захар, момичета от сняг
на ъгъла на зимата сега ще се стопят,
момичета от захар, момичета от сняг,
недоживели лято, те бързо се топят...


Политнали листенца в смъртоносен танц,
обрулени от вятър, завихрят силует,
прозвънват, блясват, ръсват звезден гланц,
в обителта от пръст изчезват светове.

Момичета от захар, момичета от сняг
на ъгъла на зимата сега ще се стопят,
момичета от захар, момичета от сняг,
недоживели лято, те бързо се топят...

кокиче за теб :)

четох при Руми онзи ден нещо -http://compassion.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/08/maika.506889 , което ме стигна с последващи трусове...тази сутрин се събудих с този рефрен в главата, опитах се да го вкарам в текст, получи се горното стихотворение, по време на писането се върнах и към Петя, сякаш не мога да я прежаля още, и така

момичета от захар, момичета от сняг
недоживели лято, те бързо се топят

"...се върнах и към Петя, сякаш не мога да я прежаля още..."

едва ли някога ще бъде...
нещо повече от тъга е.

ТАМ НЯКЪДЕ В ОБЛАЦИ...
....................................................
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.

вълна връхлита понякога

аз се върнах в това


Тъмни улици мрачно снагите си вият
и се сплитат на възел - замръзнал площад.
Цяла нощ ветрове настървено се бият
върху синята плът на студения град.

Боси стълбове, голи чешми осълзени,
побеснели от болка и ужас липи.
А далече, зад хиляди златни недели
ляга лятото в нечии длани да спи.

А далече, зад съботи нежнолилави
блика пак лунапарк топлодъхав неон.
И дървета край него, зелени и здрави,
стягат своя вълшебен, усмихнат кордон.

И на трите сезона студеното рамо
ще разбия с ръце на парчета от лед.
Аз не ще се оставя на времето само
да ме носи през дни, ту назад, ту напред.

Ще попадам в червено море от контролни
и сама ще достигам най-светлия бряг,
и със длани от студ зачервени и болни
ще рисувам аз лято в ронливия сняг.

И запазила свойта момичешка вяра,
ще достигна на лятото синята жар -
там, където ме чака добър като гара
моят малък неонов добър лунапарк.

успяват да оставят аромат, дори и като отдавна ги няма в стаята ми...
а някои...
благодаря ти...

неизличима ненатрапчива следа

кристали.
по-чисто в природата няма.

захарно момиче:)

белотата е толкова неприемлива и неразбираема, снегът се цапа недопрял земята

кристали без шанс

явно захарта ми е с примеси на цвекло, инак досега, ехехей, да съм се стопила много преди тия дърти години;))
привет, sugar

.................................................
И запазила свойта момичешка вяра,
ще достигна на лятото синята жар -
там, където ме чака добър като гара
моят малък неонов добър лунапaрк

светло създание

Дааа... твърде рано се стопи Петя... А наистина беше кристално-снежна...

и не само тя, Мария, всяко време си има деца, прекалено чисти за този свят, различни и неприети

Ситно ситни снежинки.
Пудра захар навсякъде.
Детето - черешка
в сладкиша на зимата...

черешка

благодаря, aqualia