Самарското знаме. Живея от доста време срещу този паметник. Всяка сутрин го гледам от терасата и някак неусетно се е превърнал в част от делника ми. Неговото присъствие на хоризонта е неизменно. Зиме или лете, в дъжд и слънце - там е. Извисява се каменното знаме над града и напомня. Стара Загора е град, опожарен до основи по време на руско-турската освободителна война, буквално възкръснал от пепелищата след освобождението, построен отново върху сянката си

тази сутрин имаше видим изгрев, цяла седмица преди това бяха скришни и така и не можах да хвана слънцето в отвора на знамето. Чак към средата на октомври отново ще изгрява в тази точка. Може би защото живея толкова близо не ходя често на паметника, последните две години изобщо не се бях качвала...Днес обаче дойде денят.


Малко информация за самарското знаме, която открих в мрежата :
"Първото бойно знаме в историята на България, което е наградено с медал за
храброст е Самарското знаме. То е изработено от монахини от град Самара и е връчено на българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война. Бойното му кръщение е в боевете при Стара Загора, когато преди градът да бъде освободен в близкото до него село Чадър Могила (мястото, от което Стефан Стамболов дава началото на Старозагорското въстание) десетки опълченци загиват, за да спасят знамето, което е било и една от основните цели на атаките"

Чадър могила е точно отсреща, през линията. Дядо Вазов е писал за това място :
 "Кристалната Бедечка изтичаше из хладното гърло на Средна гора и сладко румолеше покрай Чадър могила из гъстата орехова гора. Безкрайното поле се простираше до хоризонта на юг като едно зелено море. Широки ливади и вълнуващи се ниви земаха очите с блясъка на прясната си зеленина. Въздухът звънтеше от птичи гласове; миризми и благоухания пролетни опиваха гърдите..." в разказа "Дядо Нистор"

Бедечка отдавна е хваната в бетонно корито и формално бележи западната граница квартала, жп линията - източната, а склоновете на Чадър могила отсреща са застроени с къщи и кооперации, днес извървяхме уличките и превзехме паметника от юг...








паметника в профил



ето го и в пълен ръст паметника на бранителите на днешния тържествен ден

"Сега в чест на загиналите  на мястото на боевете в Стара Загора е построен един от най-големите паметници в България. Намира се в квартал „Самара” и се вижда от почти всяко място на града. Построен е по случай 100 годишнината от Руско-турската война. Скулптурите са Крум Дамянов и Божидар Козарев, а архитекти Богомил Давидков и Благовест Вълков. Бетонната конструкция е висока точно 50 метра и наподобява развято знаме. Стъпалата към монумента са точно 100, а в самите му основи се намира костница. До знамето на вечна стража са поставени шестима български опълченци и един руски офицер, като те символизират шестте български дружини, които са участвали в боевете под руско ръководство. На гърба на монумента е изобразен Червен кръст, какъвто медал получава и самото знаме"


днес имаше много посетители, отидохме след тържествената част, но хората продължаваха да прииждат, цели класове деца и много семейства - наистина цареше дух на празничност



ето ги по-отблизо великаните - строгите бранители-пазители на Стара Загора , намушили на щиковете си днес единствено синьото, безкрайното знаме на небето



не знам дали Самарското знаме се вижда от всяка точка на града, по-скоро - не...но от паметника Стара Загора е като на длан

Денят е прекрасен. Топъл, син, ярък...природата съдейства всячески за празника. По-лесно е да ти е празнично със слънце :) И е вярно, че само хората, които помнят и почитат миналото си - имат бъдеще.

Честит празник!


04.03.
допълнение :

Днес имах работа по центъра и се озовах пред един друг, знаков, свързан с освобождението и новото застрояване след опожаряването на Ески Заара  паметник. Малко повече от година след трагичните събития, непосредствено след освобождението е поканен от Австро-Унгария известния архитект  Лубор Байер, който е проектирал модерната шахматна планировка на града - нова Стара Загора с нейните прави улици е негово дело. Град, в който е трудно да се изгубиш, стига да не си прекалено голяма блейка - аз лично се изгубих съвсем в началото на преместването си тук, но с малко помощ бързичко се намерих ;)

тази плоча е точно на мястото, където е поставен първия камък за възстановяването на града - случило се е на 22 септември (5 октомври по нов стил) 1878 г - оттогава официалният празник на града е с дата 5 октомври



ето и паметника, издигнат през 1902 година точно до паметната плоча - паметник на загиналите в юлските боеве за града през 1877 - за 25 годишнината от събитията, много са интересни дърветата, които са засадени от четирите страни на мемориала, не ги разпознах, клоните им обикновено са пълни с птици, които и в тази мрачна утрин бодро чуруликаха



ето ги птичките по все още зимните клони на дърветата - като жив венец, като чуруликаща корона са

да си беше свалила блузката

дано те дигнат горе в популярни до чалгарчето, щото то и старец може да е

Вечна памет на героите!

поздрав!

http://www.youtube.com/watch?v=tGtEgyuW5Hk&feature=related

Първата снимка е страхотна!!! Много силно въздейства!
Като ученичка съм била на този монумент, но нямам спомен как ми е въздействал. Сега обаче си мисля, че нещо от онова време е останало, нещо като сила, смелост, чувство за чест и достойнство и нека се предава нататък. Кланета, по-страшни от априлското, е наложено върху Стара Загора, Казанлък, Карлово и Елена.
Вечна памет и признателност на героите за българска свобода.
Благодаря за снимките.

честит да е денят! имам много снимки на изгрева и паметника, който е неизменно присъствие, дори и когато няма изгрев ;)
някои от тях са и в постингите - виждала си ги

на мен не ми трябва ден за памет, добре е да не забравяме, че върху нечии кости е стъпило нашето днешно щастие

Много хубав постинг си направила, благодаря за насладата. Рядко се случва мен да развеждат и ми разказват, все е обратното...
Мъдри дни и светли мисли ти желая... :):):)

Благодаря! Нищо не ми струва да споделя усетения дух на празничност, радвам се, че има хора, които наистина откликват.
И на теб - здраве и добро!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАРТИ!
КРАСИВИ СНИМКИ.

Честит празник, Даре!

Поклон пред паметта на героите, оставили костите си в тази свещена земя, за да има днес България!

поздрави!

информация за Самарското знаме. Опълченецът Никола Корчев от Самоков е един от спасителите на Самарското знаме в боя при Стара Загора по време на Освободителната война. Той е увековечен от чешкия художник Ярослав Вешин в творбата му „Самарско знаме”. Това са част от малкото неща, с които се гордея, че живея в Самоков.
Честит празник !:)))

..да е денят, макар и да отмина вече..Честити да са и всички родени от него дни! Цял ден бях на работа, но сигурна бях, че тук- при теб, ще го отпразнувам по своему! Чудесен постинг, Доре! Благодаря за празничното и топло чувство! Не съм ходила там и ти благодаря , че чрез теб сега, видях!
Сърдечен поздрав!:)

благодаря за допълнението, доста информация относно самарското знаме прочетох в постингите в раздел "подобни", които излязоха - нека имаш още повече поводи за гордост!

честит ни празник и честит март, Стеф! Да си жива и здрава!

Prekrasni snimki ,blagodarq za prazni4noto nastroenie! Ot Ani!

Ани, тъкмо го допълних със снимките, които направих преди два часа на паметника в градската! :)

Сякаш присъствах и аз. Променила се е България. И празника е друг...
Радвам се, много се радвам на хубавата промяна.

много се надявам да е така и да не са виновни очите ми, които избират и предпочитат доброто и красивото, аз и у хората винаги виждам положителното, ако го няма на пръв поглед - търся нещо за което да се хвана, искам да намеря нещо светличко, чисто - така го видях вчерашния ден, ако беше някой тенденциозно настроен журналист от чужда медия можеше да снима катуните цигани, които са се настанили точно отсреща, под прозорците ни, и които аз се правя, че не забелязвам... За всеки светът е такъв, какъвто се отразява в очите му. За мен е красив. Дано България се променя за добро!

звучи твоя постинг, Дора, в деня на националния празник!
Имаш си най-заслужилия Изгрев.
Благодаря ти!

Люба, развесели ме - веднага си присвоявам званието "заслужил-а изгрева" - това ми звучи толкова слънцеприятно - лаская се от подобна чест :))

Хубаво ни приобщаваш! :))))))))

поздрави, Лиа! Пълни почивници!

valnuvasto e i prez oktomvpi !

prekrasni snimki i tekst !