Освен Овидиева  (о видиш ли, Овидие) , тази зима е и портокалова, със студен мирис на пресен сняг отвън и топъл - на прясно изпечен хляб отвътре, доста вкусна и ароматна като цяло, покрай кексовете с портокалови корички и домашните хлябове, снегът хруска почти като коричката на хляба – днес си мислех, че обичам този звук, това скриптене, това хрущене на снега под краката, един от звуците на зимата, когато снегът е имане! "Днес" се отнася към миналата сряда, когато още не беше завалял настойчивия и омерзителен дъжд - (ще ми се да го изкарам умозрителен или поне заразително веселяшки, но при всичкото ми желание и въобръжение не ми се получава), който заедно със снежната вода превърна малката, църцореща през лятото, по-близка до вада рекичка, в голяма, кална, буйна и доста висока и бърза река. Миналата седмица запазих в няколко снимки, чийто ред дойде сега.



миналата седмица започна на чисто и снежно - с бял понеделник

  о пощи, о далекосъобщения


    малко под пощата е сградата на пожарната, съседи се явяват и набори , струва ми се

  градинката на Алана в същия бял понеделник     едно училище,с име и традиции, което изцяло ремонтираха през последните години и сега грее

  отсреща му ме примамиха тези две пухкаво наметнати зеленополи иглолистнички     една от старите градски къщи доразкрасена от снега  
  миналата сряда детската площадка с шарените пейчици пустееше...

  ... деца почти нямаше, но затова пък не липсваха гълъби - снежни гълъби

  тази котка отвреме-навреме се прави на моя, аз нямам нищо против, освен в случаите, когато се появява в галоп изневиделица и се озовава между ботушите ми, както едва се крепя върху снега - много е кипра, наперена и високо вири пухкавата си опашка     най-хубавия снежен човек, който видях и заснех миналата сряда, благодарение на приятелката си, беше мъничък, около 50 см, и замалко да го подмина, а е атрактивен и в тон...

Малък Сечко февруари

Що за хала завилняла - вятър, дъжд и сняг! Вей, завява, заслепява ни очите чак! Малък Сечко, Сечко-бечко, стига се люти! Не върлувай, не бушувай - спри гнева си ти! Духаш, чукаш и се пукаш, ала пролетта пак ще блесне посред песни, радост и цветя.

Гео Милев

 

най-цветната снимка от изтеклата седмица - подходяща за шарена и усмихната точка на тази частична февруарска снежна хроника


Търчат снежинките насреща ми от сутринта,
разбиват се любовно във стъклата,
а бях помислила, дори
едва ли не
повярвала във лятото,
във лятото на този февруари
с искрящ от слънце поглед и език,
на пясък писал с пяна мемоари,
морето ги изтривало със вик,
изгребал февруари с шепи лятото,
търпението - срутена страна,
не можел да си позволи - на царство кратък -
  все мек и щедър да е,
великан
със снежна брадва
снажен ръст изправил под небето
февруари -
да пукат дървесата,
а студът
вълните подло в танца да удари,
ревa на черното море да стори пясък -
фуния, вой на вятър, ледове -
да блъска с брадвата, да фъртунясва...
снегът връхлита зимното море,
а лятото се свило на кравай
във мидичка на дъното и зрее...

и става ми спокойно и приятно,
уж не го виждам,
а го знам къде е.    

Ох...! И днес вали - до обед - дъжд, сега мокър сняг...
Сече Сечко, та пушек се вдига.
А имах предчувствие за пролет в събота, даже снимах цъфналите кокичета пред блока...

Сняг, сняг, сняггггггггггг
предпочитам го пред гадният дъжд, който не е спрял от снощи.
:((((

да, отблизичко се запознах с днешния "кальотник", но нещо не му се получи да ме вкисне и да ми развали настроението - краката ми останаха сухи, от миналата седмица ми е урок да внимавам как се обувам

да бе, какво му имаше на снега, сега като го гледам на снимките така ми домилява ;))

и красива седмицата ти ,пълна с много и все хубави емоции!:))
Снежни поздрави от мен!:))

днес беше такъв шарен ден, не може да му се отрече променливия и капризен нрав на февруари - слънчице пак се показа
поздрави, mmmmmmmmm!:)

и това сме го учили:) малкият сечко много е лют, вярно:) но нали след него идва март...гудбай зима:)
Тук на юг нямат опит с правенето на снежни човеци, ни един не видях в Бургас...а този твоят, хм...да не хапнал лютеница:))) поомазал се е:)))
Нямам спомен да съм ходила в Стара Загора...май само до гарата:)
Цветенцата много радват, поздрави, Дора:)

това стихче на Гео, но ми се вързва тематично и дори с двоен възел с постинга;))

снежният човек беше направен до едно дърво на тротоар, скрит зад паркиран - естествено на тротоара, автомобил и не е ял лютеница, за уста са му сложили кора от портокал

(аз и до гарата на Заарата не бях ходила преди да се помъжа тук ;)

цветенцата крещят - прооооолет!
поздрави, Вал!

цветна точка :)

от цветното многоточие на пролетта ;)

Перчемът на снежкото му закрива окото, или си заснела самотен пират? ;)
Усмивки, martiniki

за мен приликата с един известен, почетен, талантлив, много работлив и дълбоко уважаван старозагорец е очебийна! още що го видях ми се наби на очи, едва ли е търсена и това може да е съвсем случайно, но перчема и единственото око...
усмивка

беше много люто преди обяда. Отидох да платя служебния телефон и уж наблизо, а една въхрушка, един вятър и сняг, който шиба бузките ти сякаш получаваш плесници... И си казах: "-Гледай го ти този Сечко какъв е лютичък." А предвид неделното слънчице си мислех, че зимата си е на отиване :). Да, ама не...

А след това и "Красива пролетна картинка". Зимата постепанно си отива, ще цъфнат най-напред кокичетата, след тях и другите пролетни цветя. Земята ще се затопли и отново ще се радваме на цветните си градини, засадени с толкова грижи и обич.

още има да видим;))

да, и зимата и пролетта носят своя красота и очарование, хубавото е, че пролетта предстои:)

поздрави!

удоволствието беше мое

сега пак се вдъжди, мокро и кално е
хубав ден! целувки!

СНЕЖЕН ЧОВЕК



Преди да завали снегът, обикновено
баба взема конец и ума ми зашива.
Няма нужда да мисля, щом снежинката медна
е от пуканка по-въртелива.

За да имам герданче, баба взема игла
и полека, със меко старание,
сбира десет снежинки и двайсет крила.
От вратлето ми капе сияние.

После баба ми казва, че снегът е дете -
мое братче и мое сестриче.
Побелях да ги чакам, но вярвам, че те
и сред лятото пак ме обичат.

Колко много сезони, а снегът е един -
необятен, кристален и плавен.
Аз се стапям, но зная - на снежинка съм син
и от снежни неща съм направен.

За наследство не мисля... Нямам този късмет
като пряспата, дето ухае.
Затова вместо с думи, с парченце от лед
се рисувам от начало до края.

Николай Милчев