Този старец живееше сам.
Нищо ново. Житейска баналност.
Сам-самичък, сред хората сам -
ей такава една тривиалност.

Всяка сутрин се будеше в пет,
 Тоалет, бръснач, огледало.
Чаша чай, лъжичката мед
и денят затъркалял се вяло...


...После прибираше роклята,
от години делеше леглото
с нейните рокли - цветни са,
и му радват душата, окото...

Тази, която бе спала
до него в нощта я целуваше,
  окачаше нежно на закачалка,
избираше друга и се вълнуваше.

После внимателно следващата
на пустата част от леглото полягаше,
а той и говореше, милваше я -
не бързаше, за къде да бяга...

Жена му отдавна замина,
там откъдето връщане няма,
от нея останал е гардероба,
пълен с рокли - любима измама.

 Изсъхналият букет на скрина
е спомен от добрите години,
старецът с него говори,
с него споделя  зимата.

Този букет е мумия на цветя,
той е мъртъв и страшен хербарий,
би се разпаднал, изчисти ли му праха,
от полъх на вятър би се разпаднал.

Старецът бъбреше с него за времето,
за цените, морала и политиката,
беше негов приятел и дреме му,
че в света това лудост наричат.

  В ден като другите, прозаичен,
  часовникът вдига оживителен шум,
той се събужда, не драматично,
до него ухае на стар парфюм.

Той се събужда. И гледа - букета...
Букетът, довчера тъй призрачен.
Букетът сега е разцъфнал и свети,
цветята са свежи и безразлични.

Той показа цветята на роклята,
и бъбреше, постоянно говореше.
После говорът му премина във вопли,
после вече разбра и се отвори.

После вече разбра и в плач се отприщи,
после небето се сгромоляса.
После вече я няма! Отдавна си е отишла!
А той чак сега я изпрати.

28.01.2005/05.02.2010

Шон Пен, 9/11

Велико.

Филм с Шон Пен?

това стихо, Марти?

A! Ами помислих, убеден бях, че за него си писала стиха! (велико се отнася и до филма, и до стиха)

http://www.youtube.com/watch?v=Gm8LfW1N7rQ

не съм гледала цитирания филм с Шон Пен, стихчето е писано преди пет години, имаше някакъв кратък документален филм по англоезична тв, който случайно ми попадна и порази...И тъй като не разбирах езика, дори чут-чут, си написах история. Сега ще видя филма за който говориш.

Тили, да, нещо като филмова миниатюра преди време ми попадна...

Марта, удивително! Това е единайсетминутен филм на Шон Пен от един цикъл посветен на 11 септември - 9 филма по 11 минути от различни националности.

Нищо друго от тези 9 не ставаше за гледане, но затова пък този, този е гениален! В ютюб е целият филм! Винаги ми се е искало да напиша нещо за него - но никога не успях.

вчера се сетих за стихотворението, което тогава написах набързо - беше доста нескопосано, но имах дързостта да го публикувам в хулите

тук нямам плеър, за да си пусна сега клипа, но помня стаята, букета и стареца като днес - порази ме!

о! и сега, благодарение на теб, ще мога да добавя филмчето

благодаря ти, че ме светна, Марк!

п.с. да, да! същият е - сега го гледам, всъщност цветята са в саксия

Драма...не дотам обаче обикновена...
Поздрави за теб

го озаглавила - ЧАК ТОГАВА ТОЙ Я ИЗПРАТИ
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=21507


днес го редактирах и си мислех, че зад всяка врата може да има такава драма, знае ли човек как живеят хората в неговата кооперация, на неговата улица, щом затворят зад гърба си

поздрав, Мариани!

Стихотворението вълнува.

спокойни и уютни почивни дни!

Чела съм някъде този стих. Не знаех, че е твой, но помня стиха, защото ме порази съдържанието. Стиска за гърлото...

по-нагоре съм оставила линк към първата публикация, "суровото" стихотворение, в hulite.net през 2005 г.

благодаря ти, че си запомнила! хубави и спокойни почивниците!

Светлината влиза, понеже падат кулите...
Но може да се случи навсякъде - толкова човешко е да не искаш да оставиш починалия да си иде!
Приятни почивни дни!:))

Поздрави и от мен!

добро утро - откъм зора изглежда обещаващ денят :), излюпва се слънцето - да видим няма ли пак да се скрие под крилото на някой облак-кокошка ;))

пълни почивници и на теб!

поздрави!

Поздравления!:)

хубав ден!

Живот като на лента.
Имах това чувство докато го четях преди да разбера, че е инспирирано от филм.
Поздрави! :)

че Нета е губене на време!!! Доволна съм, че цялата история се разплете като творчески процес с малко колективни усилия. Това - извън чисто естетическата наслада от твоята творба!
Хубав ден, Дора ;-)))

филм, да - много ми въздейства, а не съм отразила факта и някак съм пропуснала връзката с атентата и падането на кулите - бях забравила този момент

разплете се, и аз първо бях озадачена от репликата на Марк, защото изобщо не знаех заглавието, бях подминала подробността, свързана с 11.09. и че е на Шон Пен тази филмова миниатюра, за която обаче бях останала с впечатленито, че е документален филм - може би точно заради репортажа от падането на кулите-близнаци

и клипа е страхотен.
Общото впечатление е разтърсващо

Удивена съм от общите ви усилия и от начина по който общувате...., а творбата е достойна за възхита!Поздравления!

благодаря ти за споделянето, днес е един такъв тежък ден, вчера като пусках стиха не знаех, че ще има да мисля още по темата

здравей! така се получи - благодарение начетеността на marcusjunius разбрах чие, кое и изгледах пак филмчето, което предизвика това стихотворение

Настръхнах, Мартеничка. Стана тъжно.

ти знаеш - думите са голяма сила,когато нещо истински те е "парнало", трогнало... имала съм случаи да пиша по песни, които не разбирам като текст, но ме "хващат" и вълнуват

тъжно е, че е останал сам, че не иска да пусне любимата си, но още по-страшно е когато човек си отива в пълна самота и дори няма кой да го открие, да разбере:(

Преди час нучих за кончената на един много самотен човек. И това стихотворение... Направо ме довършихте!
Поздрав, Дори!

вчера научих за смъртта на човек, който живееше на няколко етажа под нас и бяхме познати и извън комшулъка, живееше сам...
тежък ден ми беше, и сега ми е още заклекнало

разбрах, че чувството ми, че гледам филм е било правилно. Много е истинско, Мартичка! Не само го изгледах, но и съпреживях.
Хубава неделна вечер за теб!

Истинско е, колкото и да не ми се мисли и гледа в тази посока, не мога да остана безучастна.

Хубава седмица да си пожелаем! Дано е добра!

и аз като Марк смятам че е гениален (в своята тъжна и дълбоко човешка красота).
Прочетох стихотворението ти онзи ден, но сега се връщам, за да ти оставя коментар.. Исках да ти кажа, че е наистина прекрасно! Много си талантлива. Наистина. Благодаря ти, че го сподели с нас.. И аз като другите писали тук преди мен останах с чувството, че заради творци и хора като теб, които пишат (и) тук, си заслужава цялото време, което отделям от живота си на блог.бг и на интернет въобще.. Такива неща дават усещане за смисъл.
Още веднъж - благодаря.

Тъй като е неделя вечер, ти желая хубава седмица!

Благодаря ти, че се обади. Аз нямам друго място за поезия освен нет-а, животът извън омаята, извън властта на думите понякога е жесток, а те са убедително убежище, хралупа, завет, остров за мен, и не само за мен. Освен това - изразяват ме най-добре. Благодарна съм, когато достигнат друг човек, защото инак какъв смисъл...
Хубава седмица да е!

поздрави!

благодаря

поздрави!

поздрав!

в каданс, черно и бяло...шедьовър Е,

невероятно пишеш, аристократизъм, майсторство и пронизващо вълнуващо!!!

роклите и букета накрая са цветните петна ;)

благодаря ти за ласкавите думи, косара!