Напоследък си мисля, колко е важно човек да е себе си  и да не се стреми да се харесва, да угоди всекиму. Няма такъв филм! Никога не можеш да угодиш, затова е важно да се самоуважаваш. Да (о)цениш себе си. Да  се познаеш и харесаш - такъв какъвто си.  Трудно е да отстoяваш себе си, да играеш главната роля в собствения си филм, още се уча и съм добър ученик. Все по-добър. Предпочитам романтичните комедии с леко накъдрени яки  и невинни моменти на абсурдизъм. Не знам по-абсурден филм от живота, и по-драматичен, и по-смешен, зависи...
Пътят се върви всеки ден, крачка по крачка и си истински, и се вървиш като път, и ставаш пътя - когато е по твоя начин. Преди седмица се прибирахме с моето момиченце и насреща ни тичаха три кучета, заедно в групичка, а едно на метри зад тях бягаше по-бавно, коментарът на детето беше - Виж, тези кучета отпред тичат като рап, а онова отзад е народна песен...
Песента My Way обичам в изпълнение на Франк Синатра, на Елвис, слушала съм и Роби Уилямс, но днес най-отговаря на настроението ми този изпълнител


Важно е, много е важно един ден като се обърне човек да може да се поздрави като каже - аз бях и Направих го по моя начин 

и... затова е важно да се САМОУВАЖАВАМЕ !:)))

важно е и човек да разбере колко много зависи от него личното му живеене и справяне, ако се самоуважаваш и околните те приемат с уважение...и не, не е до дрехите

мнението ти!Точно така е - както се възприемаш самия ти,така те възприема и света.С мнение,с уважение,с обич:))
Поздрави и прекрасна вечер!:))

пътят до тази ми днешна позиция беше твърде дълъг и изводът е на базата на моя опит

поздрави и хубава петъчна вечер и на теб!

Невъзможно е да се угоди на всеки в този разнообразен и динамичен свят.А за себеуважението съм напълно съгласна с теб,martinikiАко го има и другите го усещат,започват и те да те уважават.Поздравления за ценното прозрение!:)))

две ръце! Преди всичко човек трябва да открие на първо място себе си като същност и личност и да не дава място на чуждото мнение, защото ако човек познава собствените си възможности или търси да ги открива той не може да бъде зависим от думи, изречени от някой, който не го познава... Защото извора на човека се крие в него самия. Важното е "моя начин" да ме прави човек, който в един момент като се обърне назад, да не съжалява за пътя, който е изминал.

ивеса, "всички" е образнo казано, става дума за хората с които човек волно или неволно се среща и контактува по пътя си - не е възможно да се хареса на всеки от тях и усилията в тази посока обикновено са обречени на неуспех, установявам, че на много малко хора им пука и ги е грижа наистина за ближния - мен ме е боляло от преценка и мнение на хора, които всъщност са никой в моя свят - ето от това човек е добре да се оттърси


Звездичка, добре е да се вслушваш, когато има какво да научиш, когато е за твоето изграждане - строим се и се изграждаме сами, с помощта или възпрепятствани от средата, и много зависи какъв материал ще подберем - пак образно казано, за да е градежа здрав и да не се разрушаваме при първия сблъсък с житейска буря

да не те е срам от постъпките ти и да не съжаляваш за нищо

и в цирка го няма! (Руска поговорка)

преди няколко години писах нещо, което в общи линии отразява


На канавата ми непретенциозна
бродира разни сюжети живота.
Хрумват му налудно мистериозни,
за екзотика ми подготвя гароти,
които умело избягвам защото
познавам го твърде отблизо.
Знам му и кътните зъби и още
всичките му кирливи ризи.

Голям фантазьор е животът,
небивала, смахната откачалка.
Явно не схваща, че има си работа
с една фантазьорка не по-малка.
Явно не знае, нюансите на конците
аз съм му ги подбрала.
Не подозира изобщо клетият, че ми е огледало.


Смело, си мисля сега, преживяла последните три-четири години, и вярно.

"мен ме е боляло от преценка и мнение на хора, които всъщност са никой в моя свят - ето от това човек е добре да се оттърси"
Наистина е добре да се отърси човек от това. Не е лесно, но си струва. Ето, само преди малко се сблъсках с нещо такова(тук, в блога) и успях да отреагирам с шега. Благодарение на опита, който придобих пак тук, в блога.
Приятна вечер!

Да, и това е много важно - никога човек да не се взема насериозно, така има голям шанс да се справи...Свободата започва със (само)ирония - перифразирам малко Юго, с голям респект, така се оцелява - с усмивка :)

важното е да можеш да го изпееш този живот, може да е смешно, да фалшивее на моменти, да е бурно аплодиран или освиркван, но да си е по твоя си начин!) Чудесен постинг, напълно в твоя стил!

избрах изпълнението на лошото момче - това е неговия начин, той си е избрал този път, който се оказа много кратък за него ... харесвам освободеността на това изпълнение и изобщо слушам Sex Pistols често, но само с този вокал

Хубави почивници!

Мисля, че това е най-оригиналмното изпълнение на тази песен!
Харесвам Синатра, но Сид ми е по душа!:)
Май не е на добро...

хареса ми написаното!
колкото по-рано го осмисли човек, толкова по-добре!

има нещо в изпълнението, не знам точно какво - то е извън рамката, предизвикателно-арогантно и същевременно някак по детски наивно
винаги свързвам този опак Сид ( сега си мисля за класическия герой на Корней) с филма "Портокал с часовников механизъм", не се вмества, няма място за такива в обществото

харесването, не е лесна работа да се промени мислене и поведение, оформяно и възпитавано от детската градина още, което може да се изрази с краткото - "съобразявай се с другите"...съобразявай се доколкото отсрещния го прави с теб

се самоуважаваш, ще се отстояваш..
дори най-малкия компромис се заплаща, така че няма лесно...

правя много компромиси, така живея, но вече само за семейството и специалните за мен хора съм склонна на такива и то, ако в даден момент отсрещният човек би направил същото и за мен,
уча се

Стой здраво на земята и знай,когато фактите говорят боговете мълчат.Прави това което искаш,а околните да говорят каквото щат!Поздрави за постинга!

позицията и вашия здрав стоеж, госпожо Комбакова!

Аз съм си по заложба и квас въздушна, та не ми се получава винаги здравата земна опора, но има кой да ме приземява - битието ми е съвсем достатъчно

Ти отдавна пишеш по твоя неповторим начин и затова те предпочитам пред сладникавите стихоплетци и подражатели.
Колкото до житейската позиция.... не знам. Всеки е индивидуален (уникален). Всяко подражание е излишно, защото от километри се забелязва, че не е истинско. Така, че .... да! Бъди себе си!

благодаря ти, че си такъв ревностен читател. Всеки е уникален, така е, но понякога е дълго, трудно и сложно човек да повярва в себе си, животът е едно такова търсене и вървене и към себе си. Аз също съм имала подражателски периоди, обичам поезията и когато почнах пак да пиша, преди близо седем години, е имало случаи, в които съм се стремила ( дори не толкова нарочно съм се стремила, колкото може би съм се "заразявала" с чуждия стил, съм прихващала начина)) да пиша като мои любими поети, сякаш за малко да бъда тях, да се доближа чрез писането най-близо до тях - поезията ме сближи и с хората, които ме поощриха и ми показаха, че аз съм това, което съм - няма нужда да подражавам, да се опитвам да пиша като някой голям поет, наивно дори да епигонствам, показаха ми моето собствено лице, което изплуваше и се избистряше в тези години, в които се учех - защото може да е талант, да е нужна дарба, но и се развива - писането, работа си трябва :)

Опитвам да съм :)

и аз имах предвид всички хора,които човек среща по жизнения си път,а не всички хора по света.Добре е човек да не е раним,особено когато му натрапват някакво ненужно изказано мнение.Поздрави!:)))

разбрахме се, ненужно уточнение от моя страна :)

поздрави и за теб, Ивеса!

сигурно е важно и хубаво да можеш да го кажеш, а аз имам нахалството да искам децата ми, не друг, само те, да кажат "мама живя по своя начин".... ще означава че съм ги научила на нещо:) малко, но важно. просто мечтая при теб :(
благодарност за споделянето и провокацията, martiniki.

аз не знам децата ми дали разбират и ценят това, което правя за тях, надявам се все един ден да осъзнаят


ти си много права! дано сме ги научили :)