Страдам от липса на време за "тънко пилеене", и техниката ме изоставя напоследък, някакъв декемврийски хаос, като завихрянето на снежинките от онзи ден, в което бях за малко - хаос в хаоса. Вълшебно беше в съботната сутрин, когато попросветна зад прозореца и ми се стори, че виждам мъгла, която е увила силуетите на дърветата отсреща, а като се приближих  до стъклото - сняг, моля ви се, ама наистина валеше почти невидим, ситен сняг...ПОчувствах го като ПОдарък.
Но преди снега, няколко снимки от изминалата никулденска седмица.



градинката на Алана преди снега, не съм ходила откак ръсна в нея посока - това е мястото на любими мои чинари



ето и част от чинарите по отблизо



един великолепен котарак, който се питах какво търси навън - ровеше в малък квартален пясъчник, и спокойно ни фиксираше, но се оказа не твърде податлив за снимане



тук се отдалечава съвсем нехайно, без да го засяга, че искам да го снимам пак и пак...



ето и портрета на никулденския шаран - не обичам сладководна риба, не съм приготвяла рибник , друг е майстора му, но пък вчера такъв бяло-розов пангасиус си пекнахме...ммм



гълъби, които щастливи кълват захвърления хамбургер в училищен двор ден-два преди снега

 А ето го и него - белия, чистия, вдъхновяващия



след като го открих, го и хванах - пейзажа зимен рано-рано в събота





ето вече се е поразсъмнало и се вижда по-ясно как е побеляло...тайно и скришом снощи е валяло



този блок изникна като гъба последната година, това е първият му сняг



ето и една заснежена квартална зеленопола бодлива красавица



децата са първи ентусиасти и бързат преди да се е омърлял и стопил да поиграят



това дърво ми разказа- снегът снощи дойде от север - североизток, студът от Сибир, написано е по дънера му...

Снегът ми донесе и три снежни стихотворения. Затова и едното нарекох

Сняг за стихотворение

Снегът е близък, вдъхновен,
снегът е бял и се усмихва
високо някъде над мен
в кожуха си от облак сивкав
един даряващ светове,
един градящ със тухли снежни
чудесните ни градове
на зимната любов и нежност.
Вали като воал снегът,
снегът завива със въздишка
поостарялата земя
и и отмахва тъжен кичур.

Светът утихна, аз мълча
дълбоко, сякаш се провиквам -
снегът е чистата душа
на някой, който пише стихове.

(почивните дни слушах и Найтуиш - специално Тара, фантома харесвам в нейното изпълнение)

Обичам поетичния ти възторг от малките големи неща, martiniki!

а котака прилича на нашият дето се размотава покрай офиса, ама днес не съм го виждала - явно се е скатал на топло някъде :)
Поздрави от студен и не толкова снежен Бургас

възторг е, животът така ми се живее - като чудо, с възторг :)))

и тук почти се стопи, а си е студено!

поздрави на теб и Бургас

е да се връщам по този, предоставен от теб, начин в родния си град... красиво снежно стихотворение и една от любимите ми групи... може да чуеш песента им The Siren... http://vbox7.com/play:bdbc877c

С такава любов пишеш за зимата, че ми се иска вече и при нас да дойде снежец.

слушам всички популярни готик метал групи, почти всичко, което излезе и може свободно да се изтегли - има един страхотен зимен клип с тази невероятна певица, който оня ден гледах, но не намерих в туба
сега помолих за съдействие и изскочи - ето го, считай се поздравен с Немо

http://www.youtube.com/watch?v=SO4LyKd-Hws

ще чуя песента при първа възможност! само след любимото спящо слънце ;))

лека вечер!

да, "с обич за зимата" - имам и такова стихотворение от миналата година, уча се да я обичам и приемам (както и града в който живея с хората му- мисля си, че снимането в последните шест-седем месеца е част от автотерапията ;))

благодаря -

ето и другото стихче


http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2008/12/02/s-obich-za-zimata.261321

може и да се научиш да обичаш...
достатъчно е да поискаш:)
Не мога да видя снимчиците сега:(
но и другото радва достатъчно:)
Пангасиус е добър избор:)
Поздрави!

почти всичко може да се научи...и да възпиташ и отгледаш обич също

защо не ги виждаш? аз пък нищо не мога да слушам на този компютър, нито снимки да качвам, нито текстове да публикувам от него - излизат слети, работи само на линукс и всъщност е като един Лазар сред събратята си

много хубава риба - днес панирах малко от нея, думи нямам

и аз се опитвам да приемам всичко с любов и да живея възторжено от най-дребните неща. Добър начин за измъкване от всичко депресиращо.
Стана доста студено в София, но си имам свещ - живо огънче ;-)

Представих си жарко лято и сянката на чинарите....но ми замириса на Никулденски шаран и усетих студения северен вятър....бъъъъъъъър
Морето те поздравява!:)

и хубав снежен стих .....поздрави!
ние още в Пловдив си нямаме сняг :(((

ти знаеш тогава, така се живее - с обич и прошка, инак живот ли е
минала съм през ужасен, изтерзаващ ума, период на самообвинения и въпроси, нищо не се промени, добре че дойдоха децата, после и писането се върна с любовта, това ме спаси и сега ме спасява - когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез - САМ, това е ....никой не може да те забие и съответно да те издърпа на светло по-добре от самия теб - самоспасение на принципа на Мюнхаузен ;))

поздрав - http://vbox7.com/play:001002f9

да, сенките на чинарите са били мое вдъхновение лятото - съзерцателно е сърцето им ;0)

поздрави на теб и Бургас!

разбрах, че Пловдив е безснежен - а тук ни заваля дъжд днес и последните следи от снега вече се изличават

поздрави и небето да ви помаха със снежец!

Бавно умира този, който става роб на навика, обхождайки всеки ден
едни и същи пътеки, който не променя стъпката, който не рискува и не сменя цвета на дрехите си, който не говори и не познава.

Бавно умира този, който избягва страстта, който предпочита черното пред бялото и точката над i-то пред съвместно изживяните емоции, и по-точно тези, които карат очите да светят, които правят от прозявката усмивка и карат сърцето да тупти пред грешката и пред чувствата.

Бавно умира този, който не обръща масата, който е нещастен на работата си, който не рискува сигурността заради несигурността, за да преследва една мечта, който не си позволи поне един път в живота да избяга от всички изслушани съвети. Бавно умира този, който не пътува, който не чете, който не слуша музика, който не открива милост в себе си. Бавно умира този, който разрушава истинската любов, който не допуска да му се помогне, който прекарва дните си в оплакване за собствената си злощастна съдба и за дъжда, който не спира...

Бавно умира този, който се отказва от плановете си преди да ги е започнал, който не пита за нещата, които не знае и не отговаря, когато го питат за нещата, които знае.

Избягваме смъртта малко по малко, помнейки винаги че това да си жив изисква едно далеч по-голямо усилие от простия акт на дишането.

Само пламенното търпение ще успее да постигне истинско щастие.

от снимките ти лъха...какви ти проблеми с техниката;)
...страхотна си, истина ти казвам..."кефиш" мартичка:))...благодаря ти!

"Бавно умира този, който не пътува, който не чете, който не слуша музика, който не открива милост в себе си. Бавно умира този, който разрушава истинската любов, който не допуска да му се помогне..."

искрено казано , не знам как да отговарям все още на такива ласкателни изрази, въпреки дългичкия си вече стаж в литературното нет пространство, та не го взимай за темерутлък и надутост, ако не възклицавам всеки път в отговор - за мен е удоволствие да споделям малките радости от живота както умея, а това, че и друг се е зарадвал и усетил тяхната красота ми е достатъчно :))

благодаря и поздрави!