Ноември се оказа разкошен. Разточителен, толкова ярък, че чак не беше за вярване. Целият в слънчево злато...Още няколко снимки му направих през последната седмица, в която разходките бяха голямо удоволствие, до прекаляване, до злоупотреба...



купища есенни листа, иде ти да скочиш с два крака право в шумата им - шум-шум-шумолят



кленовете със своето жълто оперение - като странни оперетни артисти в есенния спектакъл, мълчат красиво...сезон на шарената тишина




е, ясно е, тези купове  листа, като купове писма от есента, много ми допаднаха...а кой ще ги чете, кога...



ето една весела площадка, с весело кафе и весели пейки - толкова оживено в самия край на ноември...



училищния двор - също необичайно пълен за това време на годината, какви щастливци! имахме си цял необичаен ноември за обичане



листото, което ми подари дъщеря ми миналата сряда




ето и една витрина, която ми напомни, че все пак иде декември, ей го къде е, вижда се вече... ииии Коледа се е задала...дааа


Имам още няколко снимки за споделяне, които не съм свалила. Единият почивен следобед си беше сложил фантастична шапка с небе, дано успея да ги добавя по-натам...



ето го вълшебното небе, в съботния следобед - точно като за неделна шапка на седмичната шапкарка



невероятно перушанесто и разпертушинено, с дневна полупрозирна луна



Mоята майка е родена в края на месеца, а тази година чества и юбилей и ми бяха на гости фамилията, защото аз не можах да отида...брат ми е до нея, също ноемвриец, скорпионче обаче -  да са ми живи и здрави!


А ноември днес беше съвсем на себе си, с мъглата, която му е типично наметало и си мислех, че се преоблече такъв, за да си тръгне по-лесно от мен в последния си ден. По-малко ще тъгувам по един  съвсем обичаен, намерил себе си съвсем накрая ноември...Снимка на мъглата днес не направих.

Ноември тръгва в пелерина от мъгла,
ноември си отива, заминава,
стопява се сам в себе си така,
преглъщам го като сълза...
отива си ноември, аз оставам...

Мислех си днес как с времето се уча  нежно да убивам времето. Най-нежният начин да убива човек времето - с изкуство,  с поезия, с любов...Сбогом, добри ми ноември.

Като предишните :)
Благодаря ти за споделените думи! Наздраве.. за отиващия си ноември.. И за оставащите.. за нас :)

шарените пейчици и пред витрината с джуджетата...

Ноември и "скорпионите"..."преглъщам го като сълза...";)(
Хубава вечер! )

забележителен беше, а днес по обяд се обви в такава мъгла, като фокусник - да изчезне съвсем незабелязано

със здраве, сполай и помози!

забелязах ги скоро какви са станали весели, водех децата на тази площадка преди години

а витрината е на една любима ни книжарница

какъв прекрасен подарък си получила, още преди Дядо Коледа да се е появил.
:)))

да, като топла сълза

благодаря всеки ден за всичко.

Хубав, спокоен ноември...
Поздрави за фотото!

поздрави и за теб!

Прекрасните ти импресии ме зареждат с оптимизъм, пък и тазгодишния ноември направи и невъзможното да го обичаме...

...направи и невъзможното да го обичаме...
точно така

благодаря ти и аз!

Обичам този град!:)))

и аз се уча да го обичам, tit, толкова години вече, а есента ми съдейства през последните, и не само тя - небето, слънцето, дърветата ;))

държиш щедростта на ноември и приумиците му!

Знаеш как да си "губиш" времето наречено ноември!

Привет!

дано този ласкав ноември ви е оставил желаното и потребното, на теб и твоите близки!

Наистина прекрасен ноември беше!
А твоята предпоследна снимка направо ми мзе акъла - виждам или по-скоро усещам приказни същества, лъчисти и ефирни, понесли се в своя свят да сътворяват добро. Благодаря ти. Утре ще дойда пак - какво ли ще видя на същата снимка.

Убийственно нежен ,с лесен есенен край ,
зимно тревожен и снежен , чака ни студ не се трай .

Идва декември ! Поздрави ! И тази година се изтече, скъпи ми човече !

но по-важното е, че си успяла да уловиш красотата му:))

ами да, направо натрапчиво вторачена, да не изтърва някоя слънчева минута ;)

поне се видяхме, почти пет месеца от последното ми посещение при тях, в началото на лятото, и щеше да ми е много мъчно, ако и те не бяха успели да дойдат...

небето беше фантастично, точно имах скъпи гости и готвех на терасата, и го видях и щракнах- следобед , към 16 часа, имам една стара приказка за седмичната шапкарка, ако успея ще я вкарам като скрит линк към описанието на снимката

привет!

а, дано да се трай!

направо си дойде декември
с мъглата тежка се довлече,
дано не е бодлив и леден,
да му се радваме, човече!
;)

пробвам и така...красиво ли гледаш - красив е светът :)

Усмихнах се !

ще ти напомнят за необикновенно топлата и красива есен.
В Бургас от сутринта е лято - 10 градуса, слънцето пече , няма вятър - идилийка. Не искам да повярвам, че от утре го дават студ и дъжд :(

значи пак ви е топло там, а тук - мъгла и студен първи декември

поздрави на теб и любимия град!

p.p.всъщност трябва да се поправя - никак, ама никак не е студен първия ден на декември, дори попросветна преди час-два и ми беше гореещо, както се бях облякла за зима

hubawo pri teb, Мартичка!!! Привет;-)))

здравей, Тили, добре си наминала!

есенни

поздрави от мен и декември и за теб, котарака и прекрасните ти слънчогледи!

Не си спомням да съм бил някога през есента в Стара Загора. Бил съм през лятото и през зимата. Чрез твоите снимки и поетичния текст вече бях и през ноември. :)

от един честит ноемврийски гид ;))

(обикновено октомври печели вниманието ми, но тази година ноември го надмина, като надмина себе си ;)

Ноември си е есенен месец. А тази година беше разточителен към нас. С багри и топлина. Да са живи и здрави рождениците!

Направила си това сбогуване много приятно.
Поздравления!

injir, безспорно есенен, непомнено щедър и топъл. Благодаря!

мам, другият ще е друг ;) благодаря ти, нещо се изживявам отговорна по изпращането на месеците тази година

прекрасен беше ноември:)
а ти си омайница, браво!
Поздрави на Ст. Загора ако се не лъжа:)

teachme, в Бургас навярно е бил още по-! Поздрави на моя град!

http://photo-cult.com/showserie.php?id=9573

Почувствах я в твоя прекрасен постинг!
Поздрави!

привет! прекрасно е, че така си усетила нещата :)

Доколкото зависи от мен
есента ще е по майчински мека
воалът `и от дъжд и мъгла
ще се закачи на изсъхнал клон
и ще се скъса

ще стане прозирно ясно -
небето е там

Доколкото зависи от мен

есента ще е нежна
въздухът и - гальовен

кълбото на слънцето няма да свърши
до декември
и по нишката му
ще се връщам
и връщам
в сърцето на лятото

доколкото зависи от мен

есента е съкровище
което може да има всеки