Напоследък се случва да съм част от листопада - два - три пъти. Няма как да се опише вярно и точно усещането, няма как и да заснема този жертвен миг на листата - но е виртуозно, възторжено красиво и си струва да си вътре в картинката, когато листата в рояк са някакви странни кратки есенни пеперуди и падат беззвучно в краката на минувачите.



и тази година октомври с неговите руси, руси дървета



тополите пращат жълтите си листчета - пишат ли, плачат ли



...че го дебнах този тротоар, да минат забързаните и сънени минувачи, пък да не го "изпомачкат" съвсем и изметат междувременно , да го хвана такъв почти покрит от листа и залят наполовина изобилно с ниско слънце





Една витрина ми задържа погледа и реших да снимам част от аранжировката. Все се каня да изпека тиква, но днес купих и приготвих дюли. Ухаят невероятно,  печени са много вкусни.



Това е част от един чинар, който от години навестявам, огромен е и няма как да го снимам хем отблизо, хем в пълния му блясък. Питам се на колко ли е години, съдейки по необхватния му ствол - много ще са. Много много.

Защото югът е притегляне...
пилее есента листата си
ята златисти и червени
летят стремителни
надолу...

Земята под краката ни е югът на листата...

да си лист -
"Земята югът на листата"...

Красиво е!

http://e-literatur.blogspot.com/

това беше едно дъълго мое стихотворение, но когато трябваше да подбера стихове за книжката, влезе в този вариант - едно листо от първоначалната клонка

тук е съвсем сурово и зелено -

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=76025

днес вече никак, октомври не се опитва да прави добро впечатление на изпроводяк

се почувствува много щастлива, ако можеше да прочете твоята ода за златните си листа и за дюлите...Привет, хареса ми твоята есен.

хубаво е да е щастлива есента, но от вчера ми се струва, че не е чела нищо, което да я усмихне ;)))

Благодаря и оползотворена най-добре събота! Хем и последен октомврийски ден...

По есенному цветно...Уловила си красотата :)

как само се е разлютила в последния ден на октомври, как само ме дърпа, влече и хапа вятърът...върти ми се от сутринта стихче на един приятел, явно писано точно за ден като днешния

поздравявам те, Галина!

ПЪТЬОМ

Есента днес беше мокра и зла.
Вятърът ме нахапа жестоко.
Дърветата ме наплюха с листа.
И реших, че съм мръднал, защото

голо клонче ми стори знак,
мръсна дума в небето прочетох,
на пазара видях Пастернак,
а в градинката – Чехов.

Кварталчето мърляво - чисто по цигански!
Мръсно бельо по балконите.
Не можах да ги видя Вапцаров и Смирненски –
зърнах им само балтоните.

Испанска китара отнякъде счу ми се,
В рекламите като в арабски стихове се заплеснах.
И - чудо да видиш! -
някакъв юноша
пееше моите песни!

Накрая дяволът ме задърпа
след една изрусена брантия.
Ама си викам: я по-добре в църква.
А най-добре – при Илия.

РАЙЧО РУСЕВ

прочетох :) не съм ходила там отдавна...
тези листопади зареждат с топлина - не мога да им се нарадвам, тази есен още не съм видяла такива в градината във Варна, може би още е рано или по-скоро времето се побърка :)

аз пък все надничам, макар и да не влизам така често напоследък и да си мълча - чета

и аз си го мислех - за различността на есента, сякаш листата капят още зелени, не знам, но някак повече търся сега златокоси дървета, не се изпречват току-така и не ми е толкова пищна, многоцветна и разкошна, може и да греша,може пък само местната да е такава "постна", не съм излизала от града откак е наченала същинската, с едно изключение


...греша, греша - същата си е, пищна, разкошна, златокосо-медна, мека и шарена