Толкова ледени късове -
сякаш градушка е падала,
не съм и разбрала
как ледът се е вдигнал до гърлото.

Високо се качва.
Раздува се.

Гърлена ледена песен.
Устата - скована.
Очите болят от зърната,
които напират отвътре.

Ще нижа гердани, приятели.
Бели гердани.

Преглъщай.

Не меря лицата,
които замерват с думи и камъни,
целят се в крехкото цвете, във полета.

Не меря със педи и метри, и имане,
не меря,
не ми е премерено нищо.

Да имам да взимам
от всичко излишно.
Да ми е пълно от липси.

Ледът е опрял до кожа,
разчитам на вътрешно стягане.

Мразът по вените пъпли,
напредва,
хваща реките им,
     сковава водите.
Стволове ледени.
Ледени прешлени.
С ледени лешници
пълни са лодките.
Ледников период.
Цялото -
душата
и
тялото
в клетка -
молекулярна в
    кристална решетка.

Изтрито е всичко.
Никаква памет не ми е останала,
не носят водите ми никакво знание,
никаква мъдрост,
няма ми раните,
чисто,
беззъбо,
без ръбове,
белези.

Отново покълвам в усмивка.

Как свиква се.
С всичко се свиква.



Кълве си минути денят
и пие на капки
любов.

по кълн - усмихвай се! Чисто бяло ми стана едно такова - блещукащо. И хубаво.

...далече е март, Марта...но хубаво!!!

пречистване един вид, че усещах затлачване

без памет е най -добре!

хубаво е, че лирическият герой не се е затрил или изтрил напълно ... значи да.

знаеш, преминаването в кристал, заледяването изтрива паметта на молекулата вода
само паметта и после - на чисто

така разчетох йероглифът снежен над този текст/късно хайку/.:)

Кълве си минути денят
и пие на капки
любов.

като се стопят ледовете - какъв ликуващ живот ще настъпи!!! С мааалко тъга по красивите ледени звезди...

всъщност това, което изглежда като хай ку е финалът на ледниковия период, но вчера като открих кристала на тази доволна от благодаря вода и го "заключих" между "благодаря" и "любов" :)
всеки ден благодаря с любов:)

на сутринта даже, в случая поне

но и на пролет ех, знаеш ли сега за какво се сетих, преди 5-6 години писах едно такова, отивам да го търся...

ЗАПРОЛЕТЯВАНЕ

Размразих душата си.
Извадих на слънце
всичко от скрина
с чувствата.
Пообърсах праха
от мечтите си
и ги наредих
на камината
в новия дом
на надеждата,
който отново
сътворих
залепяйки
парченцата
разбити илюзии
с вяра.

02. 03. 2004

Марта, много ми хареса тази метафора!

твърди има памет, Мартичка. Където е текло, пак ще тече... ;-))) Благодаря за пролетното стихо!!!

свиква се... (въздъх)

Ледена епоха
Ледников период
и в прехода бавно
и тежко стъпваме
лениви и смешни
като ленивеца Сит,
добри като Мани мамута
и в клетъчната
си памет носим
онези минути
за медена епоха,
за лешников период..
ще пребродим
на зиг-заг пак до тях
с пълни черупки
добър поглед и смях..

:)
Много ми хареса, Приказна ! И виж какви ги навързах за миг:))
Много истинно и добро стихо!
Поздрав!

точно паметта на водата и склонността и да се изтрива при заледяване ми послужи в стихотворението - един вид пречистване чрез лед

Където е текло, пак ще тече! - ето това ме мотивира, пък и след зимата се очаква пролет;))

свиква се то, ама с периоди разни;))

страшна си! ама изобщо не ме учудва, че точно теб там те дръпна :)...
честно си признавам - не ми и мина "ледена епоха" през ума, макар сега асоциацията ти да ми изглежда логична, аз и не мисля като пиша, може би затова и няма как да обясня наличието на лешници в един стихотворен момент, освен с това че си ходят звуково с прешлени и приличат по форма на ледените зърна на града

всъщност понякога необяснимо ме втриса, както си спя посред нощите, до тракане на зъби и сигурно от там ми е дошла асоциацията с ледников период, но пък много ме зарадва твоето прочитане и отразяване - благодаря ти, Светло виждаща

и ми е пролетно...вътре;
хубав ден,а и такъв се очертава..навън!
.............................
Размразих душата си.
Извадих на слънце
всичко от скрина
с чувствата......

даа, Ели Ан, и днес му се насладихме доволно

нека ти е пролетно!

свиква с лошото...И не бива. А стихотворението ти ми подействува ледено и тъжно, ама хубаво...

свиква се с всичко, и с лошото, но не трябва човек да се примирява, да се предава - гледах сега "Предай нататък" и съвсем се разкиснах

и не се разкисвай, ами мисли за виното...
то стопява...;...и не само ледовете.:))

с мислене за виното, Никола, не се стопяват никакви ледове, виж то като помисли за мен ;))))напоследък пелинецът стопява разни отлагания и мете остатъци от сериозното ми дълго покашлюване