Наскоро присъствах на едно събитие, което събра хора от различни краища на страната в Пловдив. Поводът беше новоизлязлата книга на Галя Радева (Рейни - Дъждовита)  "Небитие".


Книга с хард поезия - ако мога така да се изразя, щом има хард музика, мисля , че с чиста съвест можем да отнесем това определение към вид литература и то да е уместно.  Авторката е безкомпромисна към себе си и света и не си поплюва при използването на стъписващи и зашлевяващи образи и думи, един вид - може да ви събуди, ако ви плисне в лицето едно стихотворение от засада, независимо сутрин или вечер е. Поезия без дантелки, финтифлюшки, розови корделки и сантименталности. Сурова поезия. Като черно кафе. Без подсладител, без бучица захар. Малцово уиски и мачете в едно. Силно, чисто и болезнено - остъргано до кръв, до кост понякога. Остра, като свредел, въртеливо забиваща се и човъркаща, ако я допуснеш зад слепоочието. Не съм професионален литератор, още по-малко критик, споделям усещането си като човек, който за зло или добро има такава закваска. Заразен е перманентно с римум бациликус лирикус
Книгата ще говори сама за себе си занапред. Изданието е на  сдружение "Словото" , гр. София. Редактор - Теменуга Маркова. Избрах едно стихотворение, което не е попаднало в книгата, но ми се струва подходящо за визитка към поезията на Галя Радева.


Дантела от магнити над каньон


Да, искам точно там да бръкна!
Да, там – до дъното на дъното.
Да виждам сивото как руква...
Да разнищя до аксони мозъка.

Проникване! Във всеки пролом,
по жилките на уморени пластове...
Разбиване по вертикал – до голо!
И подземните реки, разплакани,

разкъсват тъничката ципа –
спукват прешлени от въглища,
стопяват и смола със гени. Жива...
Докато литнеш извън себе си!

Докато пуснеш струпестия ръб,
забил се мъдро във подноктието.
Докато бликне зажадняла стръв,
изригнала изпод кората сложности...

И топлата сърцевина, разтворена,
да проговори ясно от гръдния ти кош.
Обичаш да мълчиш? Да, вече може!
През целия останал ти живот...



авторката - не по-малко хард, лейди в железни дантели ;))


Представянето на книгата беше обмислено и стилно. Мястото - Баня старинна, обстановката - респектираща и смълчаваща, танцът на балерината (Ана Каракашева) - страстен и разсъбличащ се като поезията на авторката, гласът на актьора ( Стоян Терзиев) - заковаващ, всичко беше в съзвучие и в детайла.



Танцът - наистина небитиен



Присъствието ми в окото на тази поезийна буря ми донесе едно истинско спокойствие и блаженство. Музиката върху която беше танца звучеше прекрасно, така и не разбрах точно кой я изпълнява, за да илюстрирам думите си, но и сега я чувам. Акустиката също допринесе за цялото случване на тази синхронна магия. На това небитие в което бяхме. Небитие, което беше като голямо сборище от небета - небе на общуването, небе на музиката, небе на танца, небе на думите, небе на приятелството.



публиката - очарована







за цялостта на случването и разчупването на рамката много допринесе Евгения Маринчева - художник на корицата - в неподражаемо червено и чадърено амплоа, която използва банята по предназначение - ...къпали сме се заедно, ммда Женя ;)))




...и Стефка Петкова от която чухме приказната история за една жива фея Дъждея


Като нейно небе още едно стихотворение на Галя Радева от убедително твърдото  "Небитие"


Сакрално

...И всяка нощ е Еньовден,
в която ти изплитам нова риза -
безкрайно наметало, везано
с лекуваща ти сенките коприва.

Първата бе смазваща. Най-трудната!
Дланите ми на подобни язви не са били подлагани.
До кръв сълзеше кожата, охлузена...
И пареше,
гореше,
докато от твоята изкарвах жилото
на вкоренените очаквания. Поредните, предателски...

Следващите - една от друга по-жестоки!
Сетивата ми неистово се гърчеха,
а продължавах! Ще се изсмеят всички - простотия!,
но те не знаят как се разтопява погледа ти,
когато унищожа отровните,
стиснали във менгеме сърцето ти, магии.

И всяка плащеница някакси довършвах
със жалките останки от коприва - по ъглите,
защото сам нарочно, често я изхвърляше,
а трябваше да набера! Без помощ и подкрепа.

Не ми достига все материал
за последната прокоба,
и времето отчайващо е кът -
надпреварвам се за тебе със живота...

Най-обичната ми!,
чуплива,
крехка,
и съсипващо, непредвидимо лоша!
Една жена как да се справи?
Така все още продължава да лети
най-уязвимата ти същност -
с крило на черен лебед, омагьосано;
с ръка, докосната от вяра.



снимките са на Камелия Димитрова - оформител и дизайнер на "Небитие".



страничка на авторката: rainy.org.uk/

не открих конкретния танц по разтърсващата испанска или португалска музика, но намерих един  танц на Ана Каракашева върху Besame musho

усетих...макар и донякъде...дано и в други градове.;

ми хареса!Проникване!
Благодаря,много,marta!

на мене ми е прекалено,,хард,, Аз предпочитам по-сантиментална поезия, за доброто, за влюбеният...

Никола, авторката ще си реши :)

Елиана, аз благодаря, че се обади!

Елинора, всъщност това е хубавото - че сме различни и себеизразяването ни е различно, а понякога се случва пресичане и е особенo хубаво...Небитийно преживяване, което беше направено с много любов.
Инак и аз си лирико - романтичнича и в нежно розово и небесносиньо, в зелено и златно=))

Макар да не е съвсем моят тип поезия, грабна ме.

"И топлата сърцевина, разтворена,
да проговори ясно от гръдния ти кош.
Обичаш да мълчиш? Да, вече може!
През целия останал ти живот..."

С един щрих само ни направи съпричастни -
`черно кафе`- поезия, точно по мой вкус...
Познавам авторката от виртуала и съм възхитена от всичко - поезията, корицата, /за която ми е говорила/, премиерата - отнасят ни в небитие...
Прибавям и твоя професионализъм - словото и снимките ти - перфектно!
Ще пратя линка на мои приятели в Добрич.
Благодаря ти!

mamas, радвам се, че прочете и оцени!

Люба, ти си чела Рейни, имаш представа. Аз се постарах да предам впечатлението си от цялото представление, беше направено и поднесено с умение и добър вкус и ми достави истинско удоволствие.

Снимките ги прави Камелия Димитрова, отбелязала съм, потопих се в атмосферата и не се опитах дори да направя снимки

поздрави с усмивки :))

Трогната от този неочакван подарък! Освен другите.
Благодаря на хората тук за хубавите думи...

дарлинг, как ме изненадА и ти ;)))))))

((намерих книгата и прибавих едно от твоите мои стихотворения ;)))

подпис:

кифла с истински мАрмАлАд
:))

Много точно!
Поздрави!

че попаднах на този "небитиен" материал на събуждане)

анонимний и именуваний мои сънебитийници, радвам се и аз, че така допаднато си попаднахме ;)))