Нощ

Спи соколът. Спинкат птички.
Спят овчици и козички.
Неизхлузили пътъци -
спят различни бръмбъзъци.

Спи си мостче над водата,
спи си храстче сред тревата.
Пятаков Борис Петрович
спи навирил си брадата.

Ночь

Дремлет сокол. Дремлют пташки.
Дремлют козы и барашки,
А в траве в различных позах
Спят различные букашки.

Дремлет мостик над водой,
Дремлет кустик молодой.
Пятаков Борис Петрович
Дремлет кверху бородой.

Даниил Хармс

Сутрин

Сънен  реше си брадата
Пятаков Борис Петрович.
Храстче буди се в тревата,
мостче става над реката.

Рой сънливи бръмбъзъци
се разщъкват по пътъци.
Блеят си овце, козички,
Литва сокол. Пеят птички.


Преди три години, когато преведoх това стихче на Д. X. , една приятелка ме провокира  да му направя "огледало" - събуждане. Днес си ги припомних и прибрах .

Оттук се сетих за  "Заспиване-събуждане" на Джани Родари, а също и колко се радвах в детството на всеки нов ден, как обичах всяко събуждане, особено през ваканциите при баба,  когато се будex преизпълнена до клепачите  с такава жива радост, само защото знаеx, че ми предстои един дъъъълъг, оцветен и осветен  oт какви ли не приключения из улици и градини ден, как години по-късно, лека-полека пак се научих да ценя всяко утро, което гледам и сега да изтегля, колкото се може по-рано. Да не изтърва, да не загубя тази незаменима част на деня. Преди слънцето, ако е възможно. Посрещач, ако може, никаква друга да не съм - посрещач на слънцето. Стига ми.




 

харесах и заспиването и събуждането...Ето това е великолепно стихче за деца...

предостатъчно за тленността,която ни съпътства.

Поздрави от Родопите!

посрещачо на Слънцето!
Великолепна си!

добро утро! да, хубаво е стихчето, доколкото знам Хармс точно от творчеството си за деца се е препитавал, инак почти никой не обича чешитите и е склонен какво ли не да им вмени, просто защото не ги разбира

tantri, всъщност точно в тези моменти на съприкосновение се губи някъде из вълните на възторга това чувство за тленност :)

veninski, поздрави на Родопите!

днес съм безработна и това му е лошото на занаятието посрещане на слънцето - като го няма на хоризонта ми е чоглаво и някак празно, затова трябва да имам успоредна работа - ловене на вятър примерно;))

по съвместителство:)))))
или утринно облачно реене, хубава професия, не мислиш ли

sa mi edno lubimo mqsto - oblakytqvane po oblaci sy6to stava ;)

Ти си ми глас 777 за този месец. Не съм следила, случайно го засякох, но се радвам, че е така. Три седмици, достигнати от ведър и позитивен човек като теб, си е истинско щастие.
Бъди благословена!

много символично
и аз така....

:)))) харесва ми.

Благодаря!
Бъди благословена и ти !

compassion, така да е, да не губим тази незаменима част на деня

sestra, добро утро!:)

Напомни ми за една изпращачка на слънцето. Колко е хубаво, че грее еднакво за всички /за соколи и за други птички/ и че никога не спира махалото в часовника на хоризонта.

събуждане, хубав превод! И на мен ми напомня детските утрини в провинцията. Сутрин, слънце и едни гугутки на прозореца...

ако имах западно изложение, а не обратно, както си е, вероятно и аз така щях да се квалифицирам ;))
А има едно стихотворение на Бина, Бина Калс - "Последния изпращач на лятото"

Лятото със златната броня, звънците
и силния мирис на анемони,
излязло от релсите на междуметията,
затворило ни в най-вътрешните стаи
на къщите, безшумни като прилепи.

Една нощ някой му заповяда:
“Стига толкова, иди си!”
И си тръгна с реквиема на възрастен щурец
като брашно срещу фунията на вятъра,
с равноправието на всички неща,
които идват и изчезват -
материя на сапунена вода.

Помня писъка на корала
в последните летни нощи -
ерозията на растителната му душа
отвън, по плажовете
и срещата му с непозната жена
в чувствено тяло, с поглед на Медуза,
която го превръща в камък.

Онова лято, което дойде и си отиде
с последния изпращач, затвори спирките му,
обърна лодките по очи върху пясъка,
след това се изправи срещу мярата на своето дело
и отплува с последната вълна на отлива.


...като се замисля кое от двете предпочитам и ми подхожда повече, изпращач сякаш не е съвсем за мен, въпреки, че вече имам няколко текста-изпращачи на месеците, на думи значи може да съм


tili, обичах да заспивам при баба и още повече да се будя, тогава - преди сто години, в един друг и по-добър свят, в който бабите ми бяха живи и грижовни, казваха ми, че ме обичат и ми го показваха винаги

Рано ти е още за изпращане. Освен ако не са те сполетели някакви трагични обстоятелства. Изпращачката, която имах предвид, беше дете...:(

всъщност посрещане-изпращане си е вид заспиване-събуждане, аз съм доста заспала, дълбоко, трайно и в частност противоречиво заспала, имайки предвид ежедневната си ранобудност

Хубаво е, че в рамките на всеки /годишен/ цикъл има баланс между деня и нощта, освен ако няма слънчево /лунно/ затъмнение. Или изригване на мегавулкан, падане на метеорит итн., които да променят климата. Хипнотизиращият ефект на някои събития ни буди от съня на пеперудата, за да навлезем в съня на Шуан-Цу...и ViceVersa. :) Болката е лична. А радостта?
Люлееещият се смисъл на думите...

И ти си негово дете! Затова те тегли да посрещаш изгрева... Винаги ме радваш!

радостта е споделена, аз поне не мога тихо и тайно да се радвам ;)

хей, слънчева трохице, и аз се радвам да те срещна :)

Това е следващият етап:
"Споделената болка е половин болка, споделената радост – два пъти радост." Калахан
Нещо като "Денят на зимното слънце" и фиестата по неговото посрещане-изпращане.:)

Благодаря ти :)))

март, остава на първото да се науча,.. но като се замисля стиховете се явяват точно такова споделяне на всичко, което минава през мен, през което минавам

матеа, здравей!