Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2009 16:19 - Eсен в града /о к т о м в р и
Автор: martiniki Категория: Изкуство   
Прочетен: 9129 Коментари: 20 Гласове:
15

Последна промяна: 22.04.2011 07:17



image
 Няколко снимки направих от началото на месеца. Eсента в града e вce  по-cвoйcкa - вътрешно усещане. Meка, топла, благосклонна есен. Последните години се чувствам като ръка в шагренова ръкавица сред скъпото слънце, оживените улици и листата на октомври.

image

image

image


imageimage

image

На 5 октомври имаше манифестация и шествие, по случай деня на града - хванах края когато дефилираха ретро-автомобили, мотори, част от конната полиция, коли на гражданска защита и пожарната.

imageimage

Всяка година този празник е придружен с панаир. Панаирите не са това, което бяха. Видно е и захарните петлета също. В знак на съпротива и несъгласие с това оментяване не ходя на панаира от...не помня вече откога.

image

Нещо, което приятно ме изненада. Забелязах часовника. От години си "бият чак" хората от града на часовника, а часовник нямаше. Не знам кога се е появил отново, аз го забелязах вчера.

image

Тази витрина на книжарницата с перо ми привлече погледа днес, защото...е България. Сме България.

image

 И най-хубавото - дърветата вече са приказни, имат такива прекрасни оперения, направо оперетни костюми за есенния спектакъл. Сезонът отвори.

Безсмислено е да бягам на поезията. Едно вчерашно стихче за днешен финал.

Есента е отнесеност
и така ми отнесе главата,
че търкулвам се с кестените
и летя, и въртя се с листата.
Че под нейното слънце
се превръщам в мъркаща котка,
у дома си навън съм
и уютна е всяка разходка.

Есента ми е песен и е
рима
на плавна походка...

Есента с интерес
ме следи , как съм тиха и кротка...

Есента като Крез
трупа купища злато (находка!)

Есента без адрес
се мотае, преспива по лодки...

Есента е финес
и есе(нция) на живота











Гласувай:
15



1. elinora - Искам захарното петленце...
09.10.2009 16:27
Есента е още далече, циганско лято е - топло,слънчево, откраднато...
цитирай
2. lubara - Снимките и стихотворението - чу...
09.10.2009 16:30
Снимките и стихотворението - чудесни !
цитирай
3. martiniki - :)
09.10.2009 17:16
elinora, друг път ;)

всъщност есента е неподозирано близо ;(

lubara, благодаря ти!
цитирай
4. ivana59 - Есента е отнесеност...
09.10.2009 17:55
И аз така я усещам:)
цитирай
5. mamas - Есента е красива,
09.10.2009 19:43
стихът ти също.
Поздрави!
цитирай
6. tili - Вярно е,
09.10.2009 20:20
че ни укротява есента някак си неусетно. Красиви снимки и стихо, а петлето е по модел на Пикасо ;-)))
цитирай
7. hel - Красиво!
10.10.2009 02:10
Отдавна не съм виждала захарни петлета. А как ги обичам...
цитирай
8. martiniki - /
10.10.2009 16:50
ivana59, разтваря този сезон, висока ефервесцентност шшшшшшшшшшшшш ;)

mamas и аз, и аз ;)))))

поздрави!




цитирай
9. martiniki - //
10.10.2009 16:54
tili - кротване такова, съзерцателно...а колко си наблюдателна, вярно че има пикасово звучене петлето

hel, по панаирите все още има, но не са онези - дето писа тили - модернистични едни
цитирай
10. vivian - ох, красота са
10.10.2009 21:21
твоите стихове, красота! навремето преди хиляда години те четях като луда в Хулите, още преди да се регистрирам там..
цитирай
11. vivian - ех, забравих
10.10.2009 21:22
да напиша колко ми харесаха и снимките, хубаво е, че не издаваш името на града.. за щастие аз го знам (поне така си мисля)..)
цитирай
12. martiniki - ех, Мария,
10.10.2009 21:37
познаваме се отдалече вече колко...5 години, как няма да го (по)знаеш ;))
цитирай
13. elineli - Петлето
12.10.2009 20:42
от моето детство е със закръглена гушка,но и с това съм съгласна,Марти:)Есен да е!

Не ,че ти повярвах за кротка...:)))
цитирай
14. martiniki - кротка, elineli!!!
12.10.2009 21:00
Кротушка


Красиво е,
крадлив поглед хвърлям
на слънцето.
Крилата не съм,
крия се в
короната на цъфнала
круша.
Кръжат очите ми
след птиците,
кръвожадно пият
полета им.
Крещя.
Кресчендо в
криво огледало.
Критична ли съм,
кротка ли,
крайна ли,
крехка ли,
(в криза ли)?
Кротна се времето.

Кротушка.

2004

;)

цитирай
15. elineli - Говори,говори...
12.10.2009 21:22
Ще си премета верандата и после слагам онзи вълшебнически чай за прелестни сънища.Заповядай,Небеснице ....Кротка.Ха!Вярвам :)))))))


РохКи Къртичини
Крепят Крехкото
Красноречие.
Къде да
Катурнем
Колесницата на
Красивото...


http://www.youtube.com/watch?v=8wPrqXgs83g
цитирай
16. veninski - Поздрави!
13.10.2009 10:04

Поздрави!
цитирай
17. martiniki - elineli - мълчаливец е октомври, ...
13.10.2009 10:20
elineli - мълчаливец е октомври, днес още повече, но иска да оставя тук да говори едно стихотворение на Румен Денев, което си припомних преди минути

ГРАВЮРА ОТ XII ВЕК


На Христо Стоянов

Палачът и затворникът се качваха
по стълбите към черния дръвник.
В навалицата плачеха и храчеха,
и кашляше един войник.

Като невеста с младоженец
палачът и затворникът се качваха.
Мълчаха градските началници,
а лудото момче се плезеше

Върху дръвника беше паднал пресен сняг,
един свещеник с тяло на момиче
посочи с кръст като с черпак
към бога, който ни обича.

И от уста в уста като целувка
предадоха:
Сечи!
Сечи!
Сечи!
И седем хиляди очи
видяха как душата си събу обувките...


veninski, поздрави и за Вас!
цитирай
18. eola - ех,
15.10.2009 14:17
че хубаво! :) усмихващо!
цитирай
19. martiniki - :)
15.10.2009 16:33
Еола с вятър в усмивката ;)
цитирай
20. martiniki - vivian
24.10.2009 10:46
твоите преводи са страшнo нещо !!!

четох си сутринта

Убивайки любовта – Ан Секстън


Аз съм убийцата на любовта
Убивам музиката, която смятахме за толкова специална
която лумваше между нас отново и отново
Самоубивам се, където коленичих на твоята целувка
Промушвам ножове през ръцете

които от двама създадоха един
нашите ръце не кървят от това
Те лежат безмълвно в своето безчестие
Махам лодките от нашите легла
и ги потопявам, оставям ги да кашлят в морето
да се задушат в него и да потънат в нищото.
Натъпквам устата ти с твоите
обещания и те гледам
как ги повръщаш върху лицето ми.
Лагерът, който ръководехме?
Аз отрових лагерниците с газ
Сега съм сама със смъртта
отдалечавам се от мостовете,
превъртайки се като кутийка от бира хвърлена в баскетболен кош
Летя като самотна червена роза
оставяйки опашка
от самота
и въпреки това не усещам нищо
само летя и се въртя
вътрешността ми е празна
и лицето ми е бяло като стена

Да се обадя ли на погребалния агент?
Той би могъл да сложи мъртвите ни тела в малка розова кутийка
онези тела от преди
и някой може би ще изпрати цветя
и някой може би ще дойде да тъгува
и ще има некролози
и хората ще узнаят, че нещо е умряло
вече го няма, вече не говори, дори няма
отново да шофира и всички други неща.

Когато животът е свършил
онзи, заради който си живял
Ти къде да отидеш?

Ще работя нощем.
Ще танцувам в центъра на града
Ще нося прогарящо червено
Ще гледам Чарлз много внимателно
протърквайки дългите му крака от неон
И колите ще профучават край мен
Колите ще профучават
И няма да се чуе писък
от дамата в червена рокля
танцуваща на своя собствен остров
която се върти в кръг
танцува сама
докато колите профучават.



вътрешно ми е, прибирам си го тук
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5776871
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55655
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031