Постинг
09.10.2009 16:19 -
Eсен в града /о к т о м в р и
Автор: martiniki
Категория: Изкуство
Прочетен: 9129 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2011 07:17
Прочетен: 9129 Коментари: 20 Гласове:
15
Последна промяна: 22.04.2011 07:17
Няколко снимки направих от началото на месеца. Eсента в града e вce по-cвoйcкa - вътрешно усещане. Meка, топла, благосклонна есен. Последните години се чувствам като ръка в шагренова ръкавица сред скъпото слънце, оживените улици и листата на октомври.
На 5 октомври имаше манифестация и шествие, по случай деня на града - хванах края когато дефилираха ретро-автомобили, мотори, част от конната полиция, коли на гражданска защита и пожарната.
Всяка година този празник е придружен с панаир. Панаирите не са това, което бяха. Видно е и захарните петлета също. В знак на съпротива и несъгласие с това оментяване не ходя на панаира от...не помня вече откога.
Нещо, което приятно ме изненада. Забелязах часовника. От години си "бият чак" хората от града на часовника, а часовник нямаше. Не знам кога се е появил отново, аз го забелязах вчера.
Тази витрина на книжарницата с перо ми привлече погледа днес, защото...е България. Сме България.
И най-хубавото - дърветата вече са приказни, имат такива прекрасни оперения, направо оперетни костюми за есенния спектакъл. Сезонът отвори.
Безсмислено е да бягам на поезията. Едно вчерашно стихче за днешен финал.
Есента е отнесеност
и така ми отнесе главата,
че търкулвам се с кестените
и летя, и въртя се с листата.
Че под нейното слънце
се превръщам в мъркаща котка,
у дома си навън съм
и уютна е всяка разходка.
Есента ми е песен и е
рима
на плавна походка...
Есента с интерес
ме следи , как съм тиха и кротка...
Есента като Крез
трупа купища злато (находка!)
Есента без адрес
се мотае, преспива по лодки...
Есента е финес
и есе(нция) на живота
Следващ постинг
Предишен постинг
Есента е още далече, циганско лято е - топло,слънчево, откраднато...
цитирайСнимките и стихотворението - чудесни !
цитирай elinora, друг път ;)
всъщност есента е неподозирано близо ;(
lubara, благодаря ти!
цитирайвсъщност есента е неподозирано близо ;(
lubara, благодаря ти!
И аз така я усещам:)
цитирайстихът ти също.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
че ни укротява есента някак си неусетно. Красиви снимки и стихо, а петлето е по модел на Пикасо ;-)))
цитирайОтдавна не съм виждала захарни петлета. А как ги обичам...
цитирай ivana59, разтваря този сезон, висока ефервесцентност шшшшшшшшшшшшш ;)
mamas и аз, и аз ;)))))
поздрави!
цитирайmamas и аз, и аз ;)))))
поздрави!
tili - кротване такова, съзерцателно...а колко си наблюдателна, вярно че има пикасово звучене петлето
hel, по панаирите все още има, но не са онези - дето писа тили - модернистични едни
цитирайhel, по панаирите все още има, но не са онези - дето писа тили - модернистични едни
твоите стихове, красота! навремето преди хиляда години те четях като луда в Хулите, още преди да се регистрирам там..
цитирайда напиша колко ми харесаха и снимките, хубаво е, че не издаваш името на града.. за щастие аз го знам (поне така си мисля)..)
цитирайпознаваме се отдалече вече колко...5 години, как няма да го (по)знаеш ;))
цитирайот моето детство е със закръглена гушка,но и с това съм съгласна,Марти:)Есен да е!
Не ,че ти повярвах за кротка...:)))
цитирайНе ,че ти повярвах за кротка...:)))
Кротушка
Красиво е,
крадлив поглед хвърлям
на слънцето.
Крилата не съм,
крия се в
короната на цъфнала
круша.
Кръжат очите ми
след птиците,
кръвожадно пият
полета им.
Крещя.
Кресчендо в
криво огледало.
Критична ли съм,
кротка ли,
крайна ли,
крехка ли,
(в криза ли)?
Кротна се времето.
Кротушка.
2004
;)
цитирайКрасиво е,
крадлив поглед хвърлям
на слънцето.
Крилата не съм,
крия се в
короната на цъфнала
круша.
Кръжат очите ми
след птиците,
кръвожадно пият
полета им.
Крещя.
Кресчендо в
криво огледало.
Критична ли съм,
кротка ли,
крайна ли,
крехка ли,
(в криза ли)?
Кротна се времето.
Кротушка.
2004
;)
Ще си премета верандата и после слагам онзи вълшебнически чай за прелестни сънища.Заповядай,Небеснице ....Кротка.Ха!Вярвам :)))))))
РохКи Къртичини
Крепят Крехкото
Красноречие.
Къде да
Катурнем
Колесницата на
Красивото...
http://www.youtube.com/watch?v=8wPrqXgs83g
цитирайРохКи Къртичини
Крепят Крехкото
Красноречие.
Къде да
Катурнем
Колесницата на
Красивото...
http://www.youtube.com/watch?v=8wPrqXgs83g
Поздрави!
elineli - мълчаливец е октомври, днес още повече, но иска да оставя тук да говори едно стихотворение на Румен Денев, което си припомних преди минути
ГРАВЮРА ОТ XII ВЕК
На Христо Стоянов
Палачът и затворникът се качваха
по стълбите към черния дръвник.
В навалицата плачеха и храчеха,
и кашляше един войник.
Като невеста с младоженец
палачът и затворникът се качваха.
Мълчаха градските началници,
а лудото момче се плезеше
Върху дръвника беше паднал пресен сняг,
един свещеник с тяло на момиче
посочи с кръст като с черпак
към бога, който ни обича.
И от уста в уста като целувка
предадоха:
Сечи!
Сечи!
Сечи!
И седем хиляди очи
видяха как душата си събу обувките...
veninski, поздрави и за Вас!
цитирайГРАВЮРА ОТ XII ВЕК
На Христо Стоянов
Палачът и затворникът се качваха
по стълбите към черния дръвник.
В навалицата плачеха и храчеха,
и кашляше един войник.
Като невеста с младоженец
палачът и затворникът се качваха.
Мълчаха градските началници,
а лудото момче се плезеше
Върху дръвника беше паднал пресен сняг,
един свещеник с тяло на момиче
посочи с кръст като с черпак
към бога, който ни обича.
И от уста в уста като целувка
предадоха:
Сечи!
Сечи!
Сечи!
И седем хиляди очи
видяха как душата си събу обувките...
veninski, поздрави и за Вас!
18.
eola -
ех,
15.10.2009 14:17
15.10.2009 14:17
че хубаво! :) усмихващо!
цитирайЕола с вятър в усмивката ;)
цитирайтвоите преводи са страшнo нещо !!!
четох си сутринта
Убивайки любовта – Ан Секстън
Аз съм убийцата на любовта
Убивам музиката, която смятахме за толкова специална
която лумваше между нас отново и отново
Самоубивам се, където коленичих на твоята целувка
Промушвам ножове през ръцете
които от двама създадоха един
нашите ръце не кървят от това
Те лежат безмълвно в своето безчестие
Махам лодките от нашите легла
и ги потопявам, оставям ги да кашлят в морето
да се задушат в него и да потънат в нищото.
Натъпквам устата ти с твоите
обещания и те гледам
как ги повръщаш върху лицето ми.
Лагерът, който ръководехме?
Аз отрових лагерниците с газ
Сега съм сама със смъртта
отдалечавам се от мостовете,
превъртайки се като кутийка от бира хвърлена в баскетболен кош
Летя като самотна червена роза
оставяйки опашка
от самота
и въпреки това не усещам нищо
само летя и се въртя
вътрешността ми е празна
и лицето ми е бяло като стена
Да се обадя ли на погребалния агент?
Той би могъл да сложи мъртвите ни тела в малка розова кутийка
онези тела от преди
и някой може би ще изпрати цветя
и някой може би ще дойде да тъгува
и ще има некролози
и хората ще узнаят, че нещо е умряло
вече го няма, вече не говори, дори няма
отново да шофира и всички други неща.
Когато животът е свършил
онзи, заради който си живял
Ти къде да отидеш?
Ще работя нощем.
Ще танцувам в центъра на града
Ще нося прогарящо червено
Ще гледам Чарлз много внимателно
протърквайки дългите му крака от неон
И колите ще профучават край мен
Колите ще профучават
И няма да се чуе писък
от дамата в червена рокля
танцуваща на своя собствен остров
която се върти в кръг
танцува сама
докато колите профучават.
вътрешно ми е, прибирам си го тук
цитирайчетох си сутринта
Убивайки любовта – Ан Секстън
Аз съм убийцата на любовта
Убивам музиката, която смятахме за толкова специална
която лумваше между нас отново и отново
Самоубивам се, където коленичих на твоята целувка
Промушвам ножове през ръцете
които от двама създадоха един
нашите ръце не кървят от това
Те лежат безмълвно в своето безчестие
Махам лодките от нашите легла
и ги потопявам, оставям ги да кашлят в морето
да се задушат в него и да потънат в нищото.
Натъпквам устата ти с твоите
обещания и те гледам
как ги повръщаш върху лицето ми.
Лагерът, който ръководехме?
Аз отрових лагерниците с газ
Сега съм сама със смъртта
отдалечавам се от мостовете,
превъртайки се като кутийка от бира хвърлена в баскетболен кош
Летя като самотна червена роза
оставяйки опашка
от самота
и въпреки това не усещам нищо
само летя и се въртя
вътрешността ми е празна
и лицето ми е бяло като стена
Да се обадя ли на погребалния агент?
Той би могъл да сложи мъртвите ни тела в малка розова кутийка
онези тела от преди
и някой може би ще изпрати цветя
и някой може би ще дойде да тъгува
и ще има некролози
и хората ще узнаят, че нещо е умряло
вече го няма, вече не говори, дори няма
отново да шофира и всички други неща.
Когато животът е свършил
онзи, заради който си живял
Ти къде да отидеш?
Ще работя нощем.
Ще танцувам в центъра на града
Ще нося прогарящо червено
Ще гледам Чарлз много внимателно
протърквайки дългите му крака от неон
И колите ще профучават край мен
Колите ще профучават
И няма да се чуе писък
от дамата в червена рокля
танцуваща на своя собствен остров
която се върти в кръг
танцува сама
докато колите профучават.
вътрешно ми е, прибирам си го тук
Търсене