Ами да, ето, че вече е октомври, съвсем неусетно дошъл - тази сутрин си го представях как  влиза на пръсти, с балетна стъпка, понесъл на рамо Поезия - във вихър от листа, бели воали и под съпровод нa слънчевите цигулки.

Прочетох в блога, че е и ден на възрастните хора - значи на възрастните и най-безвъзрастните (при hel4 повече за породата)  едновременно. Хората на изкуството са най-добри бегълци на времето, и това си има съвсем логично обяснение - с паралелните светове, които населяват, с онези пространства, чиито врати само те знаят и намират, успяват да се изплъзнат на смазващата битийност и да съхранят младостта на духа си. 
(изкуството и времето имат връзка, най-вероятно - любовна, до невъзможност - тайна, но я надушвам ;) ...
Та, честит празник възрастни и никак възрастни хора!

първи ден на най чудния месец ,Марти!Под топлата му пастелно пъстра палитра,Тя цъфти.Красиво спасявайки ни :)))

затова от тъмни зори ме изби да пиша стихотворенийце, значи...
Честито и наздраве!

Да живее поезията!

elineli, любим и вдъхновяващ!

pilcho, де е стихотворенийцето?

ivana59 - и ние покрай нея живеем истински

:)

;)...уважавам това любовно тайнство!

Никола А.))))

Иван Пейчев без да е сянка от каквото и да било...Благодаря ти!

alhimik1 , i az taka si q 4uvstvam vytre6na

sestra, Иван Пейчев - 4ista poeziq

без възраст, съгласна!
)

без възраст sy6to ;)