на Дея

Разчупен е пътят.
Залъгва глад,
      гълъби залъгва.
Заглъхват по здрач крачките...
Залък по залък
преглъща скитникът-
загорчават му скатове стръмни,
горят за вода пресолени участъци.

Пустинни цветя под петите напукани,
роса за пресъхнали устни.

Миризма на треви и мълчания.
Поглед и плитка през рамо премята.
Вятър я грабва през кръста,
ляга косичник от слънце.
Върви, прасковена.
 Върви, слънчева.

Сладък е пътят нататък.
Пътят нататък е ручей.

страхотно е!!!
Да знаеш само как констрастира с индустриалния пейзаж край мен :)

поетичният свят на Елена Деянова е в основата на това стихотворение, чета я в shtyrkel.eu - Дея

знам я Дея ;)
Но, как да ти кажа, начинът, по който ТИ ме замъкваш в различните кътчета на други светове, си ми остава любим. Леле, колко запетайки...
Ха наздраве!

благодаря, пиле, отивам да пия кафе с липите навън ;)

вкусна пита..

един вид...

да са сладки, Люба! Пътятдава вкус и на хляба и на водата, и на живота ;)