...посреща ме
обвива ме
безкраен вятър -
баща на свещи -
макове...



Как сладко ми говорят нацъфтелите дървета с уханен тембър
Бърчи чело полето от вероятен вятър и толкова зеленомислие

Въздух с дъх на мед задавя от възторг
Жужат опиянените пчели - тях ябълките
удивляват в нежно розово



Как шалчето ми полетя
във миг се свлече на земята
и отмаляла пролетта
 коси от светлина размята
със подкосени колена
в прелюдията на въздишка
придърпа си едно небе
и го направи близко
близко
небето ни наметна с риза...

в историята на тревата
записах се - една пчела
и мед от който вая лято

е историческата и вечната.
:)

нали

Прекрасно усещане!
Благодаря!

здравей, Ивана

аз благодаря!

тая година са много накипрени край пътя

те са си такива, цветя на пътя, обичат да помахват на колите и рядко бягат навътре в нивите, но тази година "спипахме" съвсем наблизо едно маково поле...

прибавям снимка :)

И маковете, и стиховете ти...
Поздрави!

щях да допълня - и аз, но пуста скромност;)))))

благодаря ти!

поздрави!

това шалче, литнало с вятъра! Като Ремедиос, възнасяща се с чаршафите, а отдолу макове,макове и зелена трева, която кротко си расте... ;-)))

...и една такава хубава емоция...
Ваеш лято..., сладко, жужащо, чудно хубаво лято...
Прегръдка, Мартичка...:)

казвала съм ти и друг път, че при теб
е много топло, тихо, някак спокойно и уютно-красиво.. харесвам излъчването, което носи поезията ти, Марти
*:)

оня ден изневерих на оранжевия си шал за открито с едно хлъзгаво фишу, което постоянно се изплъзваше от врата ми и току падаше в тревата, а денят беше горещ до лепнене, както и днешния, въздухът ухаеше на цъфнали лози до замайване...та оттам

това ми е наградата и радостта - да внеса малко цветност и топлина с думите си (*)

уютно...благодаря за това, аз гледам понякога на думите като на шал - когато е студено да топлят:)
(а ако е горещо като днес трябва да са фреш от грейпфрут или фрапе или поне цветно ухание;)))))

Все още маковете, по които ще сричам лятото, не са пораснали... ще ме почакат още седмица. Говорим си с щурците, залегнали в тревите, подпрели на цигулчици главици, в устата си с тревици как мерят с поглед нощното небе. А то разстила юнски цвят - жарава с вятър в малко хлад. В големите бокали от комини налива аромат на липов мед и мами пълната луна да се протегне и с бледи устни да посегне нектар от тоз коктейлен елексир да гребне...
Заслушана из сънищата нощ желая, Марти! :)

имам си тук едно гласче на щурче, от вчера ми църка, ако го стисна в шепа...на това подранило лято само щурче му липсваше.
А липите цъфтят и ухае главозамайващо по зелените улици, слънцето се е самозабравило направо...вчера какъв град удари, а мълниите до среднощ цепеха небето и го палеха в червено до
лилаво.
Нощ с щурци под пълната луна на хладина...ще се търсим с нея;)

Благодаря,и на теб медени сънища!