Днес случайно научих за една изложба, която в момента може да бъде разгледана в Палацо Векио във Флоренция. До 22 април. Заинтригува ме заглавието - "Вратите на фантазията" и това, че художникът- Джулиано Джели,  отворил вратите в самите свои творби , разчита на непредубедеността на децата - търси и се вслушва в детското мнение за своите картини и искрено желае да прелее от цветността си в урбанизирания ни свят. Още повече се заинтригувах след като художникът спомена Магрит и Джорджо де Кирико, като врати зад които самия той е надничал и продължава да наднича, затова и аз се порових тази вечер и попаднах на един много интересен творец.

          


                                                   

                                                

       
 






Освен тези шарени и жизнерадостни картини, които не знам защо ме пращат при въртележки, панаири, захарни петлета, един вид  право в някакъв паралелен свят на детството, което трябва да е съвсем близо - само зад една от вратите в една негова картина;),  в изложбата са включени и 20 теракотени фигури  - по-скоро напомнящи шивашки манекени, по които художникът си е поиграл да направи уникални татуировки и чиято група е нарекъл "Армия на любовта". Сам сподели, че две години е подготвял тази изложба.



Фигурите не ми харесаха както картините. Сториха ми се съвсем чужди на пъстротата и безгрижието в тях. Помислих си, че това е всъщност творецът. Търси и се оглежда. Постоянно. После ми хрумна, че всъщност те се балансират твърде добре, допълват се. Манекените ми изглеждат като контрапункт...Чета го така - вгледайте се какви сме станали, как сме се унифицирали - еднакви )торсове( фигури, отличаващи се единствено по татуировките, по баркода...а само на един хвърлей, само ако не забравяме и не оставяме на произвола детето в себе си - какви светове, а?
А може би просто е използвал еднаквите фигури, за фон на разните, сякаш изработени от черупки релефни белези...белези като написах и ми се сториха още по-стряскащи...Знам ли. Нямам под ръка повече и по-големи снимки, за да разгледам по-добре.
  Важното е, че ме замисли, изкуството си има този ръжен - провокира мислене.

Сега открих свързващото звено между двете групи произведения :



Тук се настани накрая на постинга, а според прочетеното този манекен стои на входа на изложбата.

Заинтригува ме заглавието  La spirale del poeta, препрати ме към картината на Де Кирико  "Неопределеността на поета", чието послание нищех по едно време и намирах някои нишки водещи към едни мои си коридори...Спиралата на поета, това също е повод за сръчкване.

Спиралата е символ на сътворението, на забъркването с една сламка в една чаша на една буря...

а и като ми чезнат така картините в текста  - линкове към :

http://elrid.cult.bg/f/Pages/Spiral_in_nature.php

http://www.artgallery-violanti.com/Opere-Arte.aspx?Autore=12&Nome_Autore=Giuliano%20Ghelli

http://www.marblearchgallery.com/p_ghelli.html

Интересен художник.Обаче трудно ми е да открия прилика или връзка с Де Кирико.Да поясня ,гледам само репродукциите на поста.
За първи път го виждам .Някой неща приличат с мои картини.Явно Миро ни е любим

аз си я правя покрай заглавието на картините...Вярно, че напомня като стил повече на Миро - акцент върху фрагмента, детайла, символа, спиралата, декоративен и куклен някак...а в интервюто художникът спомена като близки до своето усещане Матис, Магрит и де Кирико

и аз вчера чух името му за първи път по радиото

Той може така да усеща нещата.
Но има една картина от ранния Миро и имам чувството, че я е разчленил на картините, които е показал.Нищо лошо в това не виждам.В крайна сметка всеки може да се изразява така както си иска.Но някак си много "подреден" ми се вижда .Има един пловдивски художник Христо Николов и той е така в живописта.Но го казвам с добри чувства.

аз се сетих за две на Миро, които ми звучат близко, върху едната - "Разораното поле", съм писала преди време :
http://shtyrkel.eu/forum/index.php?act=Attach&type=post&id=74

http://martiniki.blog.bg/viewpost.php?id=50351



а другата е тук:
http://content.foto.mail.ru/mail/udalova.tatyana/22/i-432.jpg

"Подреден"... На мен ми изглежда точно куклено - като пиеска в картина...
Така е, всеки се учи като повтаря, взаимства волно или не, и ако може доразвива...

Ще потърся Христо Николов. Благодаря за мнението и диалога!

Точно първата имах предвид
Аз като го споменах Христо Николов , взех в нета да го търся ,нищо не открих от него..

картина, втория линк, комай е имитация точно на това поле на Миро, така ми се стори

и аз не открих картини на споменатия от Вас художник

Поздрав

Аз споменах за Христо Николов защото останах с впечатление че сте от там.А аз го познавам лично и направих някаква връзка .
Поздрави и от мен

не, не го познавам, поне нямам спомен

нещо е станало с част от картините, които бях изтеглила и прикачила, сега ги няма в постинга :(, а странното е, че като опитам да редактирам в прозореца са си там...

Аз виждам 5 картини и 2 снимки на скулптури.

Вие защо имате интерес към картините ,защото аз също се интересувам от тях и от скулптура?

а бяха повече, сега на мястото на изчезналите има кръстчета :(

Напомня ми на вратите на Бил от изящното четиво на Сири Хуствет "Какво обичах".

не съм чела въпросния автор.
Сири Хуствет...Ще потърся :)

Според мен, струва си да се надникне. Нищо, че е засенчена от мъжа си Пол Остър и мнозина се дразнят, че му посвещава всичките си книги.

намерих един откъс засега, днес започва маратон на четенето, за жалост го изтървавам тази година...;))

(време дойде да се понаюжним пролетно ;))

Попътен вятър и стискам палци, момичета!

Е, мина и вече е в историята. Пегасът за поезия отиде при Невена Борисова - БАВНИ ПОРТРЕТИ, за Гергана има специална награда на СБП

(това ми е голямо удовлетворение, и съпровождащата награда, която получи Ина Иванова за книгата си с разкази - Право на избор и други проклетии - радващо, радващо :)))

! Другите още не съм чела, за Гери се радвам много.

Детският свят е истински сигурно защото всеки цвят и форма изразява себе си, не се размива. В света на порасналите вече всичко става относително, доброто, красотата, приятелството, истината.............всичко избледнява и става трудно отличимо. А при децата и сънищата са цветни!
Благодаря за споделеното, martiniki!

не сънуват ли цветно всички сънуващи? трябва да прочета по темата, аз винаги сънувам цветно, понякога цветовете са ярки като в картините на този художник

радвам се, че ти е харесало :)(съжалявам само, че пак са изчезнали някои от картините)