Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2008 09:37 - ИВАН ПЕЙЧЕВ
Автор: martiniki Категория: Изкуство   
Прочетен: 10905 Коментари: 23 Гласове:
2

Последна промяна: 07.09.2011 08:42


 Един невероятно нежен и тъжен поет. Певец на морето. Певец на сбогуването. Певец на невъзможното.

image
 

ГРОТЕСКА

В стъклата звезден прах тежи
и сякаш кръчмата е замък,
а ний усмихнати мълчим
и знаем - всичко е измама.

Блуждаещ лунен лъч, пробил
заскрежения с дим прозорец,
умира, чашите допил,
и с твойте къдрици говори.

А аз съм влюбен и пиян,
и аз съм нежно романтичен,
целувам нежната ти длан
и шепна: "Колко те обичам..."

Не ме поглеждай с укор строг,
нима не бях досадно тъжен,
нима ще се обиди Бог,
ако сърцата се излъжат?

Защото тази нощ съм принц,
а утре може би ще бъда
Гаврош с разрошени коси,
и себе си, и теб излъгал.

Да любим, значи да умрем
и аз, и ти... и ти, любима,
а твоят профил отразен е
в скръбта на плиснатото вино.

Тамян, довиждане... и край,
любима, двойно ще измъчи
сърцата гробищния рай
без вино, оргии и кръчми.

Затуй без болка и тъга
аз плюя в календара прашен
и миналите дни броя
в звъна на счупените чаши.

 


СРЕЩА

Хвърля мрежите тихия ден
и мечтае, облегнат на руля,
а за него със поглед здрачен
мисли звездната вечер на юли.

 
Той се взира и тайно мечтай
и следи на пасажите знака,
а до всяка врата вечерта
и до всеки прозорец го чака.

И си спомня денят своя дом,
и въжето солено обтегнал,
от широкия пуст хоризонт
с мрежа нежното слънце изтегля.

И налегнал веслата, гребе,
всеки удар брега приближава
и голямото синьо море
само ивица тясна остава.

Той се връща и в мокрия кош
светят меко сребристите риби,
и я вижда разгърден и бос
към рибарския пристан да иде.

Тихо облаци бели цъфтят
и небето едвам се разтваря,
а по бузите пламва кръвта
под горещия бронз на загара.

Тъй е ведър и хубав денят,
тъй прекрасна и звездната вечер.
Разминават се те на брегът
все тъй близки и все тъй далечни.

И напразно замира и бий,
и в очакване тръпне сърцето.
Бели чайки и бели вълни
вместо поздрав им праща морето.

 

***
С книжните кораби
няма да стигнеш доникъде.
Истинските са тъжни,
ще стигнеш навсякъде с тях.
Не пътувай,
създавай своите книжни флотилии,
не пътувай, мой нежен Колумб.
Истинските тъжни
и страшни кораби
откриват Америка.
Не пътувай!




Няколко думи на Христо Фотев за него:

"Помня - неговата красота ме удиви. Тая почти болезнена красота на главата му - особено ръцете - и в най-привично делничните движения. Крехко колебливата му походка, чиято опорна точка е някъде между небето и земята - и може би затова - невероятно стабилна. И най-вече - дълбоката клавиатура на неговите жестове - резки, брутално отчетливи, - скръбно средство за защита на една нежна, уязвима, чувствителна душа. А други, изваяни от доверие за удостоените и достойни за доверие... Едва забележими и празнични, защото носталгията по празника е главното, което ни сближи. Как да забравя - една маса, три риби, пет чаши и силуета на някоя измъкната из тишината дума, която тъй рязко смъква дрипите си, че ни заслепява с внезапната си любовна голота."

Слово за Иван Пейчев *1967






Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anastasiia - !!!
11.05.2008 11:43
БЛАГОДАРЯ ТИ, МАРТА...
Прекрасен пост!...
цитирай
2. monna - Страхотно!
11.05.2008 15:07
Наистина, тъжен и невъзможен е.
И как хубаво е коментирал ръцете му Хр.Фотев.
Много говорят мъжките ръце, дори повече от очите..
цитирай
3. martiniki - Ася
11.05.2008 16:57
Сравнително отскоро познавам, и то съвсем отчасти, поезията му, тези дни препрочитах малкото стихове, които ми са под ръка и ми се искаше още хора да видят, да прочетат, да усетят.

Давам си сметка колко малко време му трябваше, за да ме спечели. :)
Фотев чета от почти двайсет години, безкрайно ми е скъп, беше ми приятно да разбера, чe е четял, обичал и ценял Иван Пейчев. Тези двамата са сродни души.
цитирай
4. martiniki - Мона,
11.05.2008 17:06
радвам се, че се обади...Ръцете, дааа
цитирай
5. eien - И нещо още от И.П.
11.05.2008 18:00
Подарявам ти голямото свое море !
Подарявам ти реката, която обичам !
Подарих ти всичко, което нямам
-защо си с друг ?

Мога ли с беззащитните свои ръце
да извая от дъжд нежността си и тебе ?
----- -----
Дано някой се сети да постави неговата прекрасна"Всяка есенна вечер"....
цитирай
6. artwood - !!!!
11.05.2008 18:36
Ех морето!!!!
цитирай
7. martiniki - не знам, eien,
11.05.2008 19:42
поставяна ли е, къде, кога и от кого

Благодаря за парченцето!
цитирай
8. martiniki - artwood, неизлечимо
11.05.2008 19:43
е :(
цитирай
9. anastasiia - Марта,
11.05.2008 20:17
който се е докоснал до стиховете му, мигновено се влюбва в тях, в поезията му...
Аз си имам една негова стихосбирка още от ученическите ми години. "Далечено плаване" се казва. Доста голямо издание, може би всички стихове са вътре в книгата. А накря завършва с пиесата "Всяка есенна вечер".
По повод въпроса на eien, преди години съм гледала пиесата му като телевизионен театър. Даже си мисля, че Иреней Константинов играеше в нея...Но не е поставяна отдавна на сцените на театрите в големите градове...
И най-интересното е, че самият той е от Калофер, роден е далеч от морето...А пише толкова красиви стихове за морето...И не само за морето, разбира се...
цитирай
10. martiniki - Да, аз почетох
11.05.2008 20:38
днес доста из нета за него. Разбрах, че е поставяна пиесата, и получава Димитровска награда за нея - 74 година, малко след като съм се родила. От малка обичам театъра и съм гледала всичко, което пускаха в рубриката "ТТ", но ако толкова ранни години е поставяна, едва ли съм я гледала, нямам спомен.

В Уикпедия пише, че е роден в Шумен. Твоята информация от книгата ли е?

Благодаря ти, и при теб съм го срещала неотдавна, дори днес търсих поста, където четох един чудесен откъс от морски стих. За измислицата...
цитирай
11. mattea - нАистина е много красив
12.05.2008 10:42
нищичко не бях чела от него - благодаря ти :)
цитирай
12. martiniki - ...
12.05.2008 14:20

* * *
Тръгвай със мене, море.
Тръгвай, моя безумна измислица.
Тръгвай със мен.
Трябва да станеш безумна измислица,
за да тръгнеш със някого.
Трябва да станеш опровержение,
за да тръгнеш с безумците.
Скъпо, измислено, нежно море,
тръгвай със мен.

Иван Пейчев

Това "парченце" си бях взела от един постинг на Ася. А днес се сдобих с книга със стихове на Иван Пейчев, предпочитам това общуване с думите. Интимното :)
цитирай
13. anastasiia - В Калофер е роден, Марта...
12.05.2008 23:00
Чела съм много за него...А и в книгата ми има снимки от детството му от "родния Калофер".
В Шумен е живял. От там е мисля, жена му.
Честито за новата ти книга с негови стихове, Мартичка!:)
цитирай
14. martiniki - Асита,
13.05.2008 06:08
щом си сигурна може да редактираш статията в Уикпедия. Ако искаш.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2
Благодаря!
Книгата е на издателство "Слово"ВТ, с уточнение от колегията, че е най-добрия подбор на стиховете на Иван Пейчев. Нарича се "Не чаках есента" и има доста статити и материали, написани за него , и това прекрасно слово на Христо Фотев, цялото :)

Пише в началото, че е живял в Калофер, а къде е роден не намерих!
цитирай
15. lila - --------
13.05.2008 23:13
thanks about that!
цитирай
16. martiniki - ...----...
14.05.2008 08:19
и аз така
цитирай
17. lila - :)
14.05.2008 12:35
http://www.youtube.com/watch?v=NlTbx6Q6NQo
цитирай
18. martiniki - :)
15.05.2008 10:03
Лаская се, че звуча като човек, който обича JAZZ ;)
цитирай
19. angelstih - Да,
17.05.2008 10:43
Наистина интересен автор, мерси, Марта
Поздрави
цитирай
20. martiniki - малко негови
17.05.2008 16:31
стихове има в нет-а, ето още едно

***
O, как горчи ракията
във чашата.
О, как горчи небето
във прозореца.
О, как горчат приятелите,
моите,
подпрели с равнодушието си,
красивото,
красивото пиянско равнодушие,
небето във прозореца,
горчивото небе
на моето разсъмване.
Сега къде да тръгнем
знаем всички -
отдавна е угаснал
оня ден,
пораждащ всяка утрин,
а нощта се връща
със вечното опровержение.
Да станем на крака.
Да поздравим
горчивото небе,
ракията горчива
и улиците,
които вечно водят
към морето.



и още едно

***
Не е най-страшното,
че имаш чувството за смърт
във всеки миг.
Не са най-страшни
въображаемите пътешествия.
Най-страшно е,
че всеки миг на смърт
и всяко пътешествие, макар
въображаемо,
осъществяват твоята самотност.
Самотността е страшна-
тя притежава отвратителното свойство
да подменя
дори самия теб,
дори и бързината
на асфалта,
подменя чистия бетон,
подменя скалите,
подменя думите "гняв", "свобода", "надежда".
Самотността ти дава
с подменената си безграничност
единственото право
да си сам.





Поздрави!
цитирай
21. анонимен - Сенки на крила - Иван Пейчев
16.09.2009 17:11

Сенки на крила - Иван Пейчев
Сенки на крила
Иван Пейчев, 1977




http://www.youtube.com/watch?v=VHXZgVyp714
цитирай
22. martiniki - ооо, благодаря!
18.09.2009 08:11
тъкмо търсех темата да добавя същия линк, току-що го изслушах и изгледах, питах се дали е в изпълнение на самия автор? предположих, че е така защото няма упоменат рецитатор
цитирай
23. martiniki - СНЯГ
02.01.2010 14:09
Зимна привечер - светло и шумно,
сини сенки и стъпки в снега
и мълчание, пълно със думи,
и отблъскване, значещо - "да".

Смътни блясъци, лунна окръжност...
Ние с теб под звездите сами -
и наивно, и смешно, и тъжно,
и прекрасно във същия миг.

И защо ту замислен, ту бегъл
твоят поглед ме следва - аз знам
и укритата мълния в него,
и откритата истина там.

Знам, дотука след нас ще се движи
колебливата двойна следа.
Във косите и в мрака ти виждаш -
ти навсякъде виждаш снега.

Има някакво светло безумие,
хоризонт, безучастно склонен.
и мълчание, пълно със думи,
и признание, значещо - "не".

Иван Пейчев
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5776709
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55654
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031