Прочетен: 12032 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2007 19:30
За 48 години работа Антонио Гауди
създал архитектурния облик на един
от най-красивите световни градове - Барселона, немислим без неговия събор на Светото семейство (la Sagrada Familia), тъй както Париж е немислим без неговата Айфелова кула и Ню Йорк без Статуята на Свободата. Талантът на маестрото е многостранен, само в неговия роден Реус са направени повече от 20 изложби, посветени на творчеството му, където той е представен пред съвременното човечество и като архитект, и като керамик и като дизайнер.Откъдето и да се погледне - все нещо ще бъде пропуснато, неуловено - твърде неблагодарна задача. Твърде многостранен талант.
Съзерцавайки творческото наследство на Гауди неволно се съгласяваме с тезата, че действеността на основоположника на каталонското модерно изкуство в архитектурата с потресаваща сила въплъщава мечтата за обкръжаващия свят като едно цялостно произведение на изкуството. Но това изкуство - доколкото става дума за архитектурата - се явява осмислено до най-малка тънкост съчетание между практичност и красота, функционалност и удобство.И макар че знаменития Le Corbusier назовава каталонеца - "велик строител на новия век", на главата на последния се струпвали немалко страдания, скептични изявления на неговите събратя, неразбиране - най-малкото. Това се случва с голяма част от постижения на гениалните личности - оценяват ги преди всичко потомците. Да не пропуснем и факта, че когато става дума за изкуство винаги трябва да се взима под внимание неизбежно проявяващите се в дадена област борба между течения, направления, стилове, идеология и личните пристрастия на "големите". В отношението към Гауди липсвало само едно - равнодушие.
Наричали го " поет на камъка", "умопобъркан", "тореадор на архитектурата", "барселонският отшелник"и дори - "архитектурен Данте". Но в една или друга степен всички достигали до извода, че при бъдещото развитие на съвременната архитектура последните опити на Гауди ще придобиват все по-голямо значение и ще бъдат оценени по достойнство.Така и станало. Не само последните, а и първите опити на Гауди станали знаменити явления в световната култура. Почти всички негови постройки и съоръжения са в пределите на центъра на Барселона. Почти всички заемат ключови места, имат впечатляващи размери и са най-разнообразни по своето функционално предназначение. Всички те, отразили илюзиите и фантазиите на своя век, са чудесни образци на устрема към бъдещето.
Като гражданин Антонио Гауди бил син на своето време и отечество, като творец - преодолявал и дори опровергавал тези наложили се методи, в рамките на които, като в покрустово ложе, не се вмествал неговия талант.
По свидетелства на ред изследователи, той се явява виден майстор на Art Nouveau - стил, съзряващ в рамките на еклектиката, но носещ в себе си новите рационални и свободни от канона и често от връзка с конкретното местни традиции и тенденции.Още в ранните свои творби използва параболическите арки, хиперболоиди, спирали, наклонени колони и други - геометрия, която превъзхожда фантазията не само на архитектите, но и на инженерите на 20-ти век.
Бивайки модернист, той в същото време остава свободен от присъствието на този стил на "декадентска изтънченост", маниерност и дори някаква болезненост. Произведенията на Антонио Гауди, отбелязват изследователите на творческия му метод, са напълно реалистични по своето функционално-пространствено, конструктивно-техническо и по своята образност решение. Всичко е точно разчетено.Много от решенията са взаимствани от самата природа - станали обекти на неговото възхищение и съсредоточено изследване още през детските му години. Именно тогава дълбокото съзерцание на тайнствата на природата, на което го приучила майка му, му помагало да забрави и превъзмогне пристъпите на артрит, от който той страдал от рождение.
Много архитектурни обекти в Барселона, включително домът на Батло - La Casa Batllo, в квартала на раздорите, домът Мила - La Casa Mila, по-известен като домът Педрера - педрера - каменоломна, паркът Гуел el Parque Guell, знаменитета криволинейна зала на стоте колони, домът-музей на самият Гауди, женския манастир"Света Тереза" - Convento Teresiano, домът Калвет - la Casa Calvet и други, белязани с гениалност произведения на великия зидар.
В голяма част съвременни оценки на наследството, оставено от Гауди има повече емоция, отколкото строг научен анализ. Харакерно в тази връзка е изказването на Йозеф Видеман "Неговите здания /б.м. на Гауди /- благоухаещи оазиси сред купища постройки с целево предназначение, те са скъпоценни камъни, инструктирани в еднообразието и сивотата, мелодично пулсиращи структури в неживо обкръжение". Може би прекомерни и високопарни думи, но Антонио Гауди си остава един от най-загадъчните хора, живели на нашата земя.
За неговото творчество в пълна мяра важи латинската фраза "Omnis ars imitatio naturae" - Всяко изкуство е подражание на природата.
Животът на Антонио Гуади бил прекъснат от нелепа трагедия - на 7 юни 1926 година той е прегазен от трамвай.
(c) Николай МИНИН, кандидат филологических наук,
Наталья БОРОНИНА
превод мой
Спял на обектите си и между камъните. Всички конструкции тествал на макети. Изключително религиозен...
Уникален :).
поздрави, и до пак )
marrta@abv.bg
:D
Успя ли да си намериш Коледните звънчета, или да прескоча тия дни до пощата? :)
Целувки и лек ден
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=75642
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=92180&view=3
!
благодаря ти, прекраснице :)