Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2007 18:11 - Зайчето с карираната усмивка
Автор: martiniki Категория: Изкуство   
Прочетен: 2051 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 07.08.2007 09:41


на Катя


Зайчето с карираната усмивка живееше на жълтата стена в стаята на момичето. Беше ушито от парцали, имаше дълги, тънки крайници и малка рокличка със съвсем тъничка тирантичка и още по-мъничко копче. Имаше едно обло и едно остовърхо ухо, също карирани - защо беше точно такова няма да ви кажа, и се усмихваше винаги. Зайчето приличаше донякъде на момичето. Даже много му приличаше. Само дето не момичето беше окачено на стената в стаята на зайчето.
 Това момиче не беше като останалите момичета. То беше специално момиче. Ама много специално. Като снежното момиче, или като момичето от вар, или като захарното - такова единствено по рода си. Беше светло създание и създаваше светлия свят около себе си. Караше стаите да пеят, оживяваше всичко наоколо с пъргавите си, тънички пръсти. Светеше у дома му. Грееше в жълто, синьо и бяло. И майката на момичето грееше. И картините по стените грееха. Защото освен зайчето на стените в дома на момичето живееха картините му. Ветровете в картините правеха въздуха свеж, раздвижваха пердетата и в най-голямата жега. Пътищата в тях довеждаха и извеждаха гости. Островърхите къщички летяха, криеха се зад завоите и се гушеха в дланите на ветровете. А маргаритките бяха навсякъде - не само в картините, момичето ги беше посяло на лампата, по пердетата, имаше цели лехи почти до тавана, а на вратите в дома на момичето растяха дървета. Представете си тези лехи с маргаритки, които цъфтят в бяло и жълто през цялата година. Представете си как ухаят! И как танцуват на едно краче. Маргариткини балеринки, които всесезонно живеят в този свят без огради.
Защото такова беше сърцето на момичето - една усмихната, неоградена маргаритка, едно бяло цвете, което, когато му дойде времето, да подари някому, който после пък ще брои ...Обича ме, обича ме, обича ме :))))))

А зайчето си висеше на стената и се усмихваше карирано, защото си знаеше, че маргариткините лехи не вехнат в този свят, светъл от обич.
 



Тагове:   усмивка,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. prashinka - О-о-о-о-о-о-о-о,Мартичка!
06.08.2007 21:17
Вълшебнице! Ти си летяла на крилете на карираната му усмивка. И си научила тайната на различно усмихнатите му (по форма) карирани уши. Защото в сърцето ти има хиляда прозорци, изпълнени с топлина. И много слънце, което прави думите ти вълшебни,добри и удивително чисти.Добро утро,добър ден и добра вечер от вятъра над поляната с маргаритки!
цитирай
2. prashinka - :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)
06.08.2007 21:19
:) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)
цитирай
3. martiniki - :)))))))))))))))))
06.08.2007 21:24
Ама как се радвам, че се радваш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5776595
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55654
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031