Морето си ме чакаше,
на старото ни място.
Hа плажа ме посрещна
и гларусите кряскаха:

"Тя си дойде, наистина,
познахме я - очите й
са същите - говорят ни,
косите и обичат ни, 
летят с нас.
Усмивката е същата!"

Морето ме приветства,
изпрати ми вълната си,
достигна ме на пясъка
и пръстите ми близна.
Целувката му  - синята
ме върна през годините,
когато бях му вярна
и нощем го завивах
с поглед от терасата
Kогато беше рано,
за всичко беше рано,
морето беше моята,
най-първата любов.
Не ще забравя никога
минутите безвремие,
не ще забравя никога -
морето ще ме вземе
и върне в свойто Винаги.
Когато съм готова.
Когато съм дорасла
За Вечната Любов.

16.05.2004

бушува във мен..." ...Нека няма брегове(любовта)
:)))

моретата в нас нямат брегове :)

и нощем го завивах с поглед...м-да

изненада
( вярно е , завивах си го от 15-ия етаж
сега пак ходя да го наглеждам, но много по-рядко)