Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2019 19:31 - Хуните
Автор: laval Категория: История   
Прочетен: 1364 Коментари: 0 Гласове:
18

Последна промяна: 20.07.2019 11:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Хуните (на гръцки: Ούννοι; на латински: Hunni) били вероятно най-известното племе от Късната Античност и Ранното Средновековие. Произходът на хуните е предмет на жестоки спорове още от ХVІІІ век, когато френският ориенталист Жозеф дьо Гин (Joseph de Guignes, 1721 - 1800) ги е свързал с народността хунну или сюнну (на китайски: 匈奴; пинин: Xiongnu) от старите китайски хроники. Днес те са известни като азиатски хуни, които нямат нищо общо с европейските хуни. Ранните сведения за хуните не са достатъчно сигурни. Дионисий Периегет написал през ІІ век за народ, живял до Каспийско море, който вероятно са били хуните. Клавдий Птолемей по това време споменал хуните (Chuni) като сарматско племе. Арменският историк Мовсес Хоренаци в V век описал хуните като съседи на сарматите, които между 194 и 214 били превзели град Балх в Древна Балхара. Смята се, че към 165 хуните се появили в Европа, като станали съюзници на скити и сармати в държавата Идел. По-сигурни сведения има от средата на ІV век. През 361 хуните били поканени от римляните да се заселят в Панония. Около 372 хуните се предвижили на запад, като разбили аланите северно от Кавказ, а в 375 остготите между Дон и Днестър и вестготите на запад от тях, за които битки бил писал готският историк Йорданес. Годината 375 останала в световната история. Тя отбелязала началото на Великото преселение на народите. За начало на Хунската държава се приема 360, когато Баламер (Баламир, Баламбер) се укрепил като владетел на хуните. По негово време тази държава, наричана от някои каганат, е заемала територии от Урал до Кавказ и река Дон. При следващите владетели Донат, Каратон, Октар, Руа и Мундзук тя се разраснала до Панония. Както Западната и Източната Римска Империя, така и Сасанидска Персия плащали данък на хуните. От 406 до 409  хуните са помогнали на Византия  да воюва с готите, а през 412 сключили мирен договор. През 434 владетелят Руа бил наследен от племенниците си Бледа и Атила. До смъртта на Бледа в 445 двамата братя са управлявали заедно. В 440 превзели Сингидунум (Белград), Сирмиум (Сремска Митровица) и Виминациум (Костолац) в Сърбия. В 443 хуните отново нападнали Византия. През 444 сключили нов договор. Атила преместил столицата около древния град Карнунт на река Тиса. В 447 войските на Атила са навлезли в Горна Мизия и разгромили византийската войска на Арнегиск при град Утус на река Вит. През 451 в битката при Каталаунските полета (Шалон) хуните били разбити от римляните и техните федерати, което попречило на Атила да навлезе в Галия. В 452 Атила нападнал Италия и превзел Северна Италия до река По. През 453 Атила, който в западните хроники бил наречен Бич Божи, починал. Той е бил един от най-великите военачалници в човешката история. Бил победен само веднъж. По негово време Хунската империя се разпрострирала от Рейн на запад до Урал на изток и от Кама на север до Кавказ на юг. След смъртта на Атила синовете му Елак от една страна и Денгизих и Ернах от друга, влезли в конфликт помежду си и били разгромени от гепидите в битката при Недао през 454. Самият Елак загинал в битката. Така около 463 – 465 Хунската държава се разпаднала на две части. Западната част станала владение на Денгизих, а източната част на Ернах. Скоро след това тя изчезнала от картата на света. Съществуват теории, че хуни и българи били едно и също нещо. Особено активен в това отношение е Кирил Милчев. Той е автор на кимерийската теория за произхода на българите, съгласно която кимерийците от Мала Азия преминали Кавказ и се заселили в Северното Черноморие, където се превърнали в хуни, а след това в българи. За хунския произход на българите е писал още Гаврил Кръстевич в неговата “Iсторiя блъгарска”. Не се оспорва, че древните българи са били един от народите в Хунската империя заедно с много други народи, между които готи, алани, сармати, маджари, анти. Независимо от това те са били различни като генезис и език. Основните хунски племена били акацири, улцинзури, алпидзури и алциагири, докато главните български племена са били оногури, утигури и кутригури. Ясно е, че имената не съвпадат. Редица автори приемат, че Атила бил тъждествен с легендарния Авитохол от Именника на българските владетели, а синът му Ернах бил Ирник. Според Именника Авитохол бил митична личност, живяла 300 години, от 165 до 465, а Ирник е живял 150 години, от 465 до 615. Атила е бил владетел на хуните само 19 години, от 434 до 453. Очевидно периодите са различни. Затова аз не приемам тази теза. Така с разпадането на Хунската държава, българите се сдобили с независимост и така създали новата българска държава Патрия Оногурия (Patria Onoguria), за която вече съм писал в блога и която по-късно станала известна като Стара Велика България (Παλαιά Μεγάλη Βουλγαρία или Magna Bulgaria). А хуните пък дали името си на Унгария, на латински Hungaria.

image

image

image

image

image

image








Гласувай:
18


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4100664
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21962