Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2017 11:14 - Директен подход
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 1224 Коментари: 7 Гласове:
18

Последна промяна: 06.04 12:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Недосетлива съм... Ама съвсем директно трябва да се подхожда към мен - право куме, та в очи. Не ми минават тия - казвам ти дъще, сещай се снахо. И всички роднини накуп да се изсипят и всеки да смига, да криви нещо глава, с ръце да дава знаци, аз пак няма да се сетя за какво иде реч, докато не ми рекат. Ами тъй де. С разни премълчавания и дипломации, намеци и подмятания никога не съм се разбирала. 
Директен подход! Без заобикалки. Интересува ме нещо - питам, не съм разбрала - пак питам. Директно! Няма какво да се увърта и шикалкави. Човек трябва да е искрен, да казва каквото мисли. Каквото му е на сърцето, това да му е на езика. Преди да помисля и съм питала, от раз. Моментално! Тия дни срещам една позната - лежахме заедно в интензивно след раждане. Гледам я, изпъчила един корем и въобще не се замислям:
- Абе, Марианче, второ ли чакате? ... Не били чакали ... Неудобно ми стана малко, ама така е то с директния подход. Куца му тактичността. Случва ми се редовно конфуз. Конфузът се оказа прилепчивото братче на подхода...Ходя си по пътя - насреща ми една колежка с наш общ познат, вървят успоредно към мен и се правят, че не се познават. 
Човекът ме задминава, аз си питам:
- Сонче, Митко какво се прави, че не те вижда?
Изчервява се. Тя не го била видяла. Сетих се аз, че тук е друга работата, ама късно. Недосетлива съм и това си е. 
Наскоро влизаме в пицария да пием по нещо и попадаме на близко семейство. Разположили се удобно, поръчали пици, картофи, мезета...Отрупали масата. Веднага изтърсих
- Това всичкото ще го изядете ли?
Ей, като че кактус ги убоде! Споглеждат се, мънкат нещо. Не им стана приятно. Ами трябва да си попитам. Каква е таз лакомия, де ще го сложат толкова ядене? Разтревожих се, все пак приятели сме...
Онзи ден срещам една комшийка. Облякла се с къса пола, надянала едно тясно якенце до кръста. Викам и:
- Нели, как вървиш с тази пола? Ми тя съвсем на кръста ти се качила. Ама нека, че да не ти духа. 
Обиди се. Фръцна се и вече се прави, че не ме вижда. 
Не разбират тези хора, че питам, защото се вълнувам, често от недосетливост. А по природа съм си искрен човек. Затова седнах да го напиша - дано прочетат, разберат и не се обиждат вече като си употребявам директния подход.




Гласувай:
18
0



1. getoveyoselph - Mai mai
14.11.2017 11:29
Thats kind of hopeful isn't it
цитирай
2. martiniki - сочите ми надписа над портите адови, но
14.11.2017 11:52
тя все така умира последна.
цитирай
3. donchevav - Понякога се случва и така - и. . . к...
14.11.2017 19:15
Понякога се случва и така - и...конфуз.:))) Но това може да сполети само чисти души, без задни мисли, далеч от лицемерие и тайни кроежи. Малко ми заприлича по добронамереност на моята "незвана добрина":)
Поздрави, Доре!
цитирай
4. distrelets - Разсмя ме, Доре, а и има много общо с ...
18.11.2017 14:12
Разсмя ме,Доре,а и има много общо с мен! Изтърсвам нещо и после си прехапвам езика! Но който ни познава знае, че няма злоба и завист в нас! Поздрави!
цитирай
5. martiniki - ...
22.11.2017 22:25
..потъва корабът, затрупват го листа

И ето - пак ноември си отива.
Ноември без мъгли и дъждове.
Ноември съхне,
вехне и се свива,
ноември, спастрил бели часове
от лунните минути -

по лицето луната често сякъл със очи
и честно отговаряло му ехото,
и чезнела луната почти...

Ноември сух излязъл от ноември
под слънцето по листите чете
своеобразния си листопаден дневник
от чинар, кестен, дъб, бреза, сърце...
Ноември стигнал до последната чертица
на себе си по циферблата на нощта -
последните си часове засричал,
в последните секунди зазвънтя
и дните му изтичаха край него
и го затрупаха със шума до кила...
Потъва бавно корабният дневник
сред плаващите по очи листа.
цитирай
6. martiniki - ...Морски Дивеч
21.03 23:45
Всякакви риби съм хващал, много добри години е имало - мрежите пълни със сафрид, паламуд, чернокоп. Напоследък най-вече попчета. Случвало се е - празен съм се връщал от риболов. Веднъж обаче извадихме сърна от морето. Сърна, не сирена. Сирени за тези трийсет години рибарлък не съм хващал в мрежите, виж сърната си беше съвсем истинска...Подплашили я бяха и тя, хукнала от гората, притърча покрай нас - тъкмо бяхме извадили лодките от водата и събирахме такъмите, бухна се в морето и заплува. Спогледахме с невярващо и не се помавайхме - скочихме в лодките и след нея. Ама плува хайванчето, не си играе - отдалечава се...Въртим веслата, отпред главата и ту се показва, ту се скрива, обаче става все по-тъмно и все по-трудно я забелязваме сред вълните. Мамка му, ще я изтървем! Вече е непрогледен мрак, луната не се показва и не се вижда нищо. Животното си плува някъде отпред, само главата му трябва да стърчи над вълните - изхитрих се тогава, натиснах веслата и обиколих с лодката срещу брега, брегът е осветен и на неговия фон веднага я видях - главата и подскачаше над вълните. Показах я на дружинката - пресрещнаха я, хвърлихме мрежата и я уловихме. Сърна в морето да хванеш - веднъж в живота се случва. А кюфтетата и - вкусни!

Това лято пък, ако щеш вярвай - диво прасе извадихме от морето. То, завалийчето, бягало от ловна дружинка и право в морето. Цапа с къси крачета и плува почти на място. Стигнах го с лодката. Пата-кюта с веслото, потъва, не се дава лесно - хем малко беше прасенцето, разделихме си по шест-седем килограма свинско след този риболов. Каква скара стана!

Ей днеска - само пет- шест килограма попчета, това ми е уловът. Няма дивеч. Нямаше да е зле един-два заека да извадим, но рядко се случва дивеч в морето. Малко рибка ще изчистя за обяд - много вкусни попчета правя. Измивам ги, овалвам ги в малко царевично брашно, смесено с чесън на прах, поръсвам риган и ги пържа в сгорещено олио - да се попрепържат, костите им се стопяват. Пръстите си да оближеш. Риба се яде с ръце да ти е вкусно.

цитирай
7. inel379 - Без конфузи!:)))
30.03 16:12
Малко й били криви зъбките
и си понакуцвала даже,
ама без директен подход
...кой да й каже!
Друго си е...тъй де...
един искрен човек
да имаш край себе си.
Хем и настроението
небесни висоти ще достигне.:)
Първоаприлски усмивки в аванс за теб!:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 3509448
Постинги: 944
Коментари: 14909
Гласове: 51355
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30