Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2017 11:14 - Директен подход
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 905 Коментари: 5 Гласове:
14

Последна промяна: 14.11.2017 11:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Недосетлива съм... Ама съвсем директно трябва да се подхожда към мен - право куме, та в очи. Не ми минават тия - казвам ти дъще, сещай се снахо. И всички роднини накуп да се изсипят и всеки да смига, да криви нещо глава, с ръце да дава знаци, аз пак няма да се сетя за какво иде реч, докато не ми рекат. Ами тъй де. С разни премълчавания и дипломации, намеци и подмятания никога не съм се разбирала. 
Директен подход! Без заобикалки. Интересува ме нещо - питам, не съм разбрала - пак питам. Директно! Няма какво да се увърта и шикалкави. Човек трябва да е искрен, да казва каквото мисли. Каквото му е на сърцето, това да му е на езика. Преди да помисля и съм питала, отраз. Моментално! Тия дни срещам една позната - лежахме заедно в интензивно след раждане. Гледам я, изпъчила един корем и въобще не се замислям:
- Абе, Марианче, второ ли чакате? ... Не били чакали ... Неудобно ми стана малко, ама така е то с директния подход. Куца му тактичността. Случва ми се редовно конфуз. Конфузът се оказа прилепчивото братче на подхода...Ходя си по пътя - насреща ми една колежка с наш общ познат, вървят успоредно към мен и се правят, че не се познават. 
Човекът ме задминава, аз си питам:
- Сонче, Митко какво се прави, че не те вижда?
Изчервява се. Тя не го била видяла. Сетих се аз, че тук е друга работата, ама късно. Недосетлива съм и това си е. 
Наскоро влизаме в пицария да пием по нещо и попадаме на близко семейство. Разположили се удобно, поръчали пици, картофи, мезета...Отрупали масата. Веднага изтърсих
- Това всичкото ще го изядете ли?
Ей, като че кактус ги убоде! Споглеждат се, мънкат нещо. Не им стана приятно. Ами трябва да си попитам. Каква е таз лакомия, де ще го сложат толкова ядене? Разтревожих се, все пак приятели сме...
Онзи ден срещам една комшийка. Облякла се с къса пола, надянала едно тясно якенце до кръста. Викам и:
- Нели, как вървиш с тази пола? Ми тя съвсем на кръста ти се качила. Ама нека, че да не ти духа. 
Обиди се. Фръцна се и вече се прави, че не ме вижда. 
Не разбират тези хора, че питам, защото се вълнувам, често от недосетливост. А по природа съм си искрен човек. Затова седнах да го напиша - дано прочетат, разберат и не се обиждат вече като си употребявам директния подход.




Гласувай:
14
0



1. getoveyoselph - Mai mai
14.11.2017 11:29
Thats kind of hopeful isn't it
цитирай
2. martiniki - сочите ми надписа над портите адови, но
14.11.2017 11:52
тя все така умира последна.
цитирай
3. donchevav - Понякога се случва и така - и. . . к...
14.11.2017 19:15
Понякога се случва и така - и...конфуз.:))) Но това може да сполети само чисти души, без задни мисли, далеч от лицемерие и тайни кроежи. Малко ми заприлича по добронамереност на моята "незвана добрина":)
Поздрави, Доре!
цитирай
4. distrelets - Разсмя ме, Доре, а и има много общо с ...
18.11.2017 14:12
Разсмя ме,Доре,а и има много общо с мен! Изтърсвам нещо и после си прехапвам езика! Но който ни познава знае, че няма злоба и завист в нас! Поздрави!
цитирай
5. martiniki - ...
22.11.2017 22:25
..потъва корабът, затрупват го листа

И ето - пак ноември си отива.
Ноември без мъгли и дъждове.
Ноември съхне,
вехне и се свива,
ноември, спастрил бели часове
от лунните минути -

по лицето луната често сякъл със очи
и честно отговаряло му ехото,
и чезнела луната почти...

Ноември сух излязъл от ноември
под слънцето по листите чете
своеобразния си листопаден дневник
от чинар, кестен, дъб, бреза, сърце...
Ноември стигнал до последната чертица
на себе си по циферблата на нощта -
последните си часове засричал,
в последните секунди зазвънтя
и дните му изтичаха край него
и го затрупаха със шума до кила...
Потъва бавно корабният дневник
сред плаващите по очи листа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 3421231
Постинги: 943
Коментари: 14900
Гласове: 51316
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728