Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2017 10:17 - Те така, лельо Марче
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 3247 Коментари: 4 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
О, добър ден, лельо Марче. Ха влез, заповядай. Как така насам? До болницата си идвала. Краката викаш, не държат вече. И кръст те върти. Болежки само ни останаха, болежкиии. Какво си ми донесла? Яйчица. Благодаря. Добре сте си вие на село. Кокошчици, градинка, намира се едно друго. Къщата ти къща. Оградено отвсякъде. Вържеш в двора едно куче да джафка. И кеф сайбия. 

А нас питаш ли? В тези градища. Ей гледай го нашия блок. Сигур" 400 души има тук да живеят. И всички през една порта влизаме. В наше село колко останаха? Има към двеста човека, думаш. Трудно, трудно се живее в града, лельо Марче. Работа, викаш, имало. Ми то на работа- трошиш нерви. На връщане- туй да купиш, онуй. Пак нерви. Всяко нещо в джоба ти бърка. Не е като на село. Яйчица. Домати, пиперец, лучец в градината. Овощя. После в буркани и в мазата. И сиренце си правите и прасе си имате. Тук за каквото да посегнеш- харч. Пък мръсно, миризливо, опасно. Ръмжат под прозореца коли от сутрин до вечер. Те такова чудо не е било. Улицата не можеш пресече. Тъй карат, като бесни. Ако изкараш късмет да се прибереш и всичко по тебе е здраво и читаво, само искаш да починеш. Комшиите отгоре, пусти да опустеят, сякаш коне гледат, не деца. То топуркане, врява. Не ти е работа. Другите надули едни фолкове, едни чалги. Ум да ти зайде! На терасата решиш да излезеш. Да надникнеш отсреща, какво ще готвят тази вечер. То сега блоковете- на една ръка разстояние. Поглеждаш в прозореца насреща, докъде е стигнал сериала, че кабелна нямаме още и туй скъпо. И както си се загледал, профучи край главата ти някоя торба с боклук пълна. Или отгоре си мие някой терасата, в седем вечерта, или дрехи се окапват. Не е здравословно ,не еее, лельо Марче. Направо си е опасно, в блок да живееш в наши дни. Ами не стигат всичките тия неудобства и гюрултии, и боклуци дето хвърчат като бомби. Ми сега, през зимата. И тока скъп, скъп. Па като напалили тия ми ти печки с дърва. И това нийде го няма, ма дето викат, българска работа. Половината апартаменти с климатици, половината с "дървени" печки. Ма кадеж, кадеж. То не стига, че прането ти се овонява на дим. Ми като не са наред комините. И като вземе да връща. Колко пъти тази зима ни задимяваха, в най- големия студ. И люти, люти ... Да проветриш не върви, че бяга топлото на часа. И кашляш, задънихме се от кашлици и споменаваш и на комшиите родата, и на сите енергетици, до девето коляно. И на депутатите. Всинца да ги кадеж задуши. 

Викаш, що не си дойдем на село. Ми той, нашият, нали лани продаде къщата. С все двора, и саята, и овошките. За 1500 лева. Климатик си купихме.




Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - :))))))))))))
06.10.2017 10:43
:))))))))))))
цитирай
2. trakietsadobri - "Ми той, нашият, нали лани продаде къщата. С все двора, и саята, и овошките. За 1500 лева. Климатик си купихме."
06.10.2017 12:56
Достоверно - твърде достоверно.
цитирай
3. elineli - Да,
08.10.2017 18:45
тъгата има много имена ... Не ми е смешно, Небесност. Знам, че и на теб не ти е.
цитирай
4. inel379 - :)))
11.10.2017 10:53
Излиза, че откъдето и да го погледнеш,
"все си на кяр", Мартичка!:)
Нито торба с боклук ще те удари,
както блажено си обработваш градинката,
нито някоя бясна кола.
Абе, тя май за някои неща е права...
Е, няма хубаво без кусур.:)
Обаче пък всичко си имаш,
че си го произвеждаш.
И нервите ти здрави,
щото няма кой да ги троши.:)
Живей си и си гледай кефа,
че в града живот май няма.
Малко те боли кръста и си понакуцваш,
"ама няма да маршируваш из кухнята я"!:)
Със здраве, Марти!
Ще ме умориш от смях, мила!
Сполучлив опит!:)
Усмихнат поздрав от мен!:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5775887
Постинги: 1125
Коментари: 15468
Гласове: 55650
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031