Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2016 08:35 - Предстои ви пътуване
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 1629 Коментари: 6 Гласове:
13

Последна промяна: 23.03.2016 08:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Предстои ви пътуване...Късметче с кафето - падне ли ми се и си го слагам в джоба. Уважавам го, та дано и то да не ме забрави - да се сбъдне. Само дето не е уточнено - какво пътуване - с автобус, влак, кола...асансьор? Защото, ако ще е с асансьор то си е ежедневие - нагоре надолу 50-ина метра, и пак си е пътуване. За някои от хората, които живеят по ниските етажи, си е чиста авантюра едно пътуване с асансьор от партера до шестнайсетия етаж, споделяли са ми колко е страшно. Обикновено не повтарят. Предпочитат стълбите.
С автобус винаги мога да отида до центъра, ако река. За да е пътуване...Ноо, не е достатъчно далече. Какво пътуване е това? Все си в същия град, същите хора по улиците, даже комшии на всяка крачка. Може би с кола? До лозята? Станаха две-три седмици откак ми се е паднало това пътуване, а не съм пътувала още. Вече трябваше да сме там, лозето си чака ножицата...и се хващам как нямам търпение да отидем, да съм сред събудената природа. Сред пролетта. Щъркелите са дошли, бадемите отдавна са прецъфтели, сливките и те. Предстоят ябълките, черешите, дюлите. Всичко се зеленее, диша, цъфти, живее, пее, чурулика, гука, жужи, тупти. Вятърът разтърсва клоните на дърветата, слънцето прекарва тънките си пръсти през короните и е чисто и топло, и светло. Пролет е. Вече и календарът го твърди. Малко намусена днес, сред муселинени облаци, със слънце, което се показа, за да се скрие още по-добре сред огромната и сиво-синя куполеста рокля...Пътуването предстои. Пътуване през пролетта. Очакването е красиво, мъчително красиво. Гледам от терасата как долу едно през друго дърветата светват с уханните лампи на белите си и розови корони, за да угаснат съвсем скоро и вятърът да разнесе нежният им, прегорял цветец над тревата, над земята, над облаците - да попътуват далече, далече...
Докато писах вчера горните пролетни редове, разбрах за кошмара, разиграл се в Брюксел и ми секна вдъхновението, помръкна ми настроението, пролетта потъна, изчезна някъде, желанието ми за пътуване порасна до небето - ще ми се да мога да отида далече, далече - някъде, където едни хора не избиват други хора, няма омраза, няма бомби, няма принуда, няма страх и ужас...Липсва ми светът, който познавам и който всеки ден си отива. Усещам го осезателно напоследък - как се променя познатото му лице, как започва да изглежда все по-чудовищно и уродливо като един Франкенщайн, който всички ние създаваме с всяко свое човешко действие и бездействие.  Ден преди вчерашните атентати - каква дума само - винаги ми звучи като отричане на тентата и си е така, няма защита, няма закрила,няма кой да ни пази - ден преди това отвратително посегателство над свободата и демокрацията, бях споделила част от "Триумфалната арка", която чета в момента и ми звучи актуално и днешно. Не си пазим земята ние. Пътуването е всеки ден, всяка минута с нашата прекрасна синя каляска сред звездите, а забравяме за това, безотговорни сме към планетата...Бог да ни е на помощ! 

"— Трябва да свикнем. Всичко, което по-рано ни даваше сили, вече е унищожено. Ние сме се разпиляли сега като стъклени мъниста на скъсан гердан. Няма за какво да се хванеш. — Той наля отново чашата си. — Като момче една нощ спах на една ливада. Беше през лятото и небето беше съвсем ясно. Преди да заспя, видях на хоризонта „Орион“, застанал точно над мене. Не мога да забравя това. Учил бях, че земята е планета и се върти. Знаех го обаче от книгите и както става в такива случаи, не се бях замислял много. Тогава почувствах за пръв път, че това е истина. Усетих как земята мълчаливо лети в безкрайните простори. Почувствах го така осезателно, че просто понечих да се хвана за нещо, за да не изхвръкна при летенето й. Това чувство се дължеше вероятно на внезапното пробуждане от дълбокия сън, когато погледнах към безкрайното, променено небе. Лишен за миг от опората на спомена и навика, изведнъж ми се стори, че земята не е така твърда, и оттогава тя за мен си остана такава."










Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hel - След красивата пролетна картина, с ...
23.03.2016 12:38
След красивата пролетна картина, с взлом нахлува ужасът от нашето настояще. Тежки времена са за Европа. Мисля си, че това което сега се случва, често се среща на личностно ниво - някой е кротък, толерантен, помага, пренебрегвайки интересите си, прави всичко да се решат проблемите без агресия, а за благодарност получава омраза, завист, агресивност... И все пак - да се радваме на пролетта, да поддържаме най-дълбоките си положителни настройки, защото така предизвикваме резонанс. В противен случай ние резонираме на неприятните ситуации и подпомагаме тях.
Поздрав, Дори!
цитирай
2. martiniki - hel - не ми се гледа, Хели,
24.03.2016 09:43
не искам да виждам нищо друго освен пролетта, такова безсилие и тъга ме обземат, когато гледам и виждам света на хората
цитирай
3. sestra - Да... Земята има нежна кожа - чувствителна, боляща.
24.03.2016 20:54
Цялото страдание е от много, много отдавна, Доре. Децата имат някакви полусънни споменни оазиси на благополучието, за да знаят към какво да се стремят вероятно. Защото това, което пишеш, че е изгубено, да, то е изгубено много, много векове преди нас, но ще бъде възстановено. Уверена съм в това и знам, че за там сме понесли своите оазиси.
цитирай
4. martiniki - sestra - земята е много силна
25.03.2016 11:14
много търпелива, много щедра, много нежна и красива...човечеството е един блуден син - блуден, гламав, зъл и глупав - от алчност...дано доживее някой след нас превръщането му в любящ и благодарен син
цитирай
5. venercheto - Ужасът
29.03.2016 15:34
на Земята си го е имал и преди, с много, много по-уродливо лице, Мартичке. Да си спомним ли за великите Неро, Цезар, Светата Инквизиция и публичните екзекуции, които са забавлявали цял народ? Наречи ме оптимистка, но твърдя че света се е променил, и продължава да се променя, към добро. Просто сега всеки ужас се разгласява за разлика отпреди и то със светлинна скорост. Това е нечуваното и невижданото досега :)
цитирай
6. martiniki - Венерче с фенерче ( с факличка по-точно)
29.03.2016 16:53
оптимистка съм аз :) , разбира се, че е имало и ще има уродливи лица на света, но днес, днееееес и сега, такова зверско средновековие да ни тресе :( Просто искам да съм и трите маймуни...( постоянно и упорито - четирите съм :)
За разпространението на информация е така, залива ни и то повечето е така миризлива(
Нека да се променя, нека е към добро. Нищо не искам повече за децата си от един по-добър и мъдър свят, сложил настрана оръжия и обърнал гръб на различията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 3228885
Постинги: 940
Коментари: 14882
Гласове: 51248
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930