Постинг
11.02.2016 14:40 -
Сполетяха ни кокичета
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5405 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2019 08:28
Прочетен: 5405 Коментари: 13 Гласове:
18
Последна промяна: 31.01.2019 08:28
И тъй като любовта е кристално чиста, сърцевидно островна, велика, единствена по рода си форма на лудост, удоволствието да се потопя изцяло в извора на едно кокиче или да се разтворя до пулс в розовия необят на изгрева.
със закопнелите си пролет сетива, я прави най-голямото неземно добро, което може да ме сполети.
Пoлет...Пролет. Днес я усетих за пръв път сред тази зима. Поривистия вятър ли я довя, дъждът ли преди изгрев я донесе, не знам, но днес е крилато небето и нещо се носи във въздуха, нещо трепти и се рее, нещо като цвете, нещо като предчувствие за прелетна птица...заради което да живееш...
Сполетяха ни кокичета -
бели, вихрени ята,
по градините и къщите,
по поляни, сред калта,
по следите на отминали
тежки зимни ледове
са накацали кокичета -
бели лястовици, те
носят в човчиците остри
само спомен за снега.
Безразсъдни... страшно смели -
първи птици на цветя
:)
Иии още ми
хрумваха цял ден -
***
Кокичето е фар
сред зимното море,
то свети -
пролетта с ухание зове.
***
С крехката си човчица пробива леда
на зимното яйце на януари.
Излюпи се кокичето,
опари
опасно бялото му
ретината на света.
Горски кокичеви пожари -
неземна светлина и чистота.
***
Кокичето е чудото, което
през зимата е във нозете ни
и рядко му обръщаме внимание.
Обикновено чудо -
пролетно послание.
Кокичево време е отново...Хващам се първо за тях като зимен удавник и очаквам да видя пролетния бряг...
:
Сполетяха ни кокичета -
бели, вихрени ята,
по градините и къщите,
по поляни, сред калта,
по следите на отминали
тежки зимни ледове
са накацали кокичета -
бели лястовици, те
носят в човчиците остри
само спомен за снега.
Безразсъдни... страшно смели -
първи птици на цветя
:)
Иии още ми
хрумваха цял ден -
***
Кокичето е фар
сред зимното море,
то свети -
пролетта с ухание зове.
***
С крехката си човчица пробива леда
на зимното яйце на януари.
Излюпи се кокичето,
опари
опасно бялото му
ретината на света.
Горски кокичеви пожари -
неземна светлина и чистота.
***
Кокичето е чудото, което
през зимата е във нозете ни
и рядко му обръщаме внимание.
Обикновено чудо -
пролетно послание.
Кокичево време е отново...Хващам се първо за тях като зимен удавник и очаквам да видя пролетния бряг...
:
Замириса на кокиче. Бяло. Бяло.
цитирайДнес получих букетче кокичета, които винаги ме умиляват и усмихват. Обичам ги. Миришат на пролет с далечен намек за миналия сняг.
" Обикновено чудо -
пролетно послание."
цитирай" Обикновено чудо -
пролетно послание."
И в моята градина е побеляло от кокичета - разбирам глагола ти "сполетяха ни":)))) А вятърът носи ухание на пролет! Скоро!
Стихотворението и миниатюрите след него са толкова образни! Но аз разчитам наново и наново началото - прекрасно е, истинско светивалентинско послание!
Прегръдка, мила Марти!
цитирайСтихотворението и миниатюрите след него са толкова образни! Но аз разчитам наново и наново началото - прекрасно е, истинско светивалентинско послание!
Прегръдка, мила Марти!
valeska написа:
Замириса на кокиче. Бяло. Бяло.
Пур. Половината от пурпур ;))) Чисто бяло ухание, което няма равно
5.
martiniki -
Да, те са първите ни цветя, първи в живота - винаги мостче към детството,
11.02.2016 20:19
11.02.2016 20:19
katan написа:
Днес получих букетче кокичета, които винаги ме умиляват и усмихват. Обичам ги. Миришат на пролет с далечен намек за миналия сняг.
" Обикновено чудо -
пролетно послание."
" Обикновено чудо -
пролетно послание."
първи предвестници на пролетта. Благодаря!
"Сполетяха" е заради полета в корена и крилата ;) Намигване и опит за измиване лицето на думата, обикновено глаголът се използва за беди и нещастия, а защо е така? КОй да ти каже?
първите изречения са отдавнашни, опит за стих е било...достатъчно висша форма на лудост - някаква такава претенциозна шапка съм му сложила
Е, покажи ги де - твоите ята кокичета. :)
цитирайпървите изречения са отдавнашни, опит за стих е било...достатъчно висша форма на лудост - някаква такава претенциозна шапка съм му сложила
Е, покажи ги де - твоите ята кокичета. :)
божие послание, но ти всичко това си го казала :)
цитирайЮжнякът прелетява, носи вест добра, и вестител се подава под снега. Пролет идва, но не е сама, любовта е с нея за да сгрее ледената пустота.
цитирайТе са моите вестители, пратих ги навсякъде, за да Ви напомнят, че скоро ще дойда:))))
В двора си имам горски кокичета, много дребнички, едвам се подават от земята и много им се радвам. Миналата година си купих кокиченца и между тяхимаше с луковици. Тогава ми хрумна да ги засадя и ето че се получи. Твоето стихче направо ме разтопи от удоволствие, жива и здрава да си.
цитирайВ двора си имам горски кокичета, много дребнички, едвам се подават от земята и много им се радвам. Миналата година си купих кокиченца и между тяхимаше с луковици. Тогава ми хрумна да ги засадя и ето че се получи. Твоето стихче направо ме разтопи от удоволствие, жива и здрава да си.
10.
martiniki -
sestra - не мога да пропусна, Мире, не спират да грабват погледа ми,
12.02.2016 14:04
12.02.2016 14:04
да ме радват - контрапункт на всичко мръсно, грозно и пошло - все едно душата ти мие кокичето - толкова чистота и сила в едно...а е обидно, че дори такъв невинен текст беше два часа със спрени броячи, за чий куйрук не знам
цитирайmartiniki написа:
да ме радват - контрапункт на всичко мръсно, грозно и пошло - все едно душата ти мие кокичето - толкова чистота и сила в едно...а е обидно, че дори такъв невинен текст беше два часа със спрени броячи, за чий куйрук не знам
Не виждам защо друго. Пишем тук, за да се свържем с публика - най-естественото нещо, но като че ли това е последна грижа на тези, които поддържат сайта за съжаление.
Освежават и дават светлина!
Благодаря
цитирайБлагодаря
:)
цитирайТърсене