Трябва да се върна доста назад - края на миналия век - така звучи стряскащо отдавна)) . Тогава бях голяма кинаджийка. Гледах всичко, което излезеше на голям екран. Никакъв интернет, малко телевизия и всеки нов филм. Ерата след детството, преди моите децата. Може би до 95-а година така.  Някъде тогава излезе "Леон" - проверих, било е през 1994 година. Значи тук е дошъл през 95 -а - 96 а...Голям филм, много ни хареса - на мен и моята по-добра половина, тогава съвсем новобрачни. Филмът бързо ни стана любим. Льобим направо! Заедно с Жан Рено - друг любим негов филм по това време ни беше "Гости от миналото"- така съм се смяла! И още си го гледаме чат-пат.  Да се върна на Леон.... Там Жан Рено играе опитен убиец - чистач. Абсолютен професионалист и единак. СЪвсем сам. Докато не се запознава с малката - първата голяма роля на Натали Портман...Дотогава единствения приятел на героя на Жан Рено е един фикус.  Фикусът той грабваше със себе си и при най-напечените ситуации, при най-спешните бягства. Единственото нещо, което взимаше, когато се местеше от квартира в квартира и беше особено нежен с цветето. Тогава си мислех, че хората имат нужда да проявяват нежност, да дадат ласка - и най-коравосърдечните проявяват любов, пък било и към едно растение...така. Неотдавна получих като подарък същия фикус - неотдавна, но има 3 години. Почти се бях отказала да гледам цветя тук, първата ни котка изкорени и прегриза всички що ставаха за ядене, бяха ми останали главно кактуси. Много страдах за кализиите, а после и за котката...Фикуса си оставих главно, защото го разпознах - я, фикуса на Леон! 






Казва се аглаонема - колко е фикус не знам, аз си го бях нарекла така. Беше непретенциозен и доста красив преди да реши да му гризе листата новата котка...И тя си пада по зелении явно.  Опропасти ми саксиите, изпокъса цветята, изрови пръстта им и поизкорени някои...А се правеше в началото, че само се крие между тях да дебне птиците и аз лековерно я бях оставила да прави каквото си знае, ех, наивница! Един ден намерих леонското цвете съборено и много здраво нагризано, преди с още две-три се беше случило същото и ги преместих в коридора. Сторих това и с филмовия фикус:) Ееее, сега идва същественото - той цъфна! Седмица след като постоя в коридора! Дори не знаех, че цъфти :)







Цвета му прилича малко на този на спатифилума, но е по-голям, издължен, светлозелен и твърд. 
А филмът е тъжен, но прекрасен. И с надежда да продължи след края ...припомних си го.

Здравей! Гледала съм филма, харесва ми, но явно тази красива подробност за фикуса ми е убягнала. Да , човек наистина има нужда от различни неща и въпреки действителността или занаята, намира странни начини да си ги достави. Що се отнася до котките, има едни филмчета / не мога да кажа точно по кои канали американски/, където различни хора, които имат домашен любимец котка имат проблеми с нея и един спец по котките им дава акъл как да се справят. Въпросът е, че котките също имат нужди, да тренират, спортуват и да си острят ноктите. Та обикновенно трябва за тази цел специално за котката съоръжение за катерене и драскане. И да, те пасат, малко отвреме на време, защото дори и те имат нужда от витамини. Абе, направо си е член на семейството )))

Аз съм го гледала доста пъти, затова съм запомнила подробности...Тв направо не гледам през последните години, много рядко ми се случва вече, но знам, че котките имат нужда от трева - дори бях посяла котешка трева за първата, която много гризеше зелените ми растения, но тя не прояви интерес - котката към тревата...привързвам се към всяка котка и навън даже, тези пред блока си ги обичам. Обаче искам куче

Аз не съм много по домашните любимци. Предпочитам полуотглеждането или полусвободата. Дори и в цирка не обичам дресировка на животни. На село имаме котки за които е по вярно да се каже, че те са опитомили нас ))). Наистина котката излъчва една царствена аристократичност, сякаш ти казва "ти си по долу от мен" или поне така на мен ми се струва. Кучето показва и дарява повече емоция и топлина, може би е по първосигнално. Също както и при хората - има и от едните и от другите.

на места със затворени животни, обидно ми е и ми е мъчно. Тук в зоопарка имаше едно шимпанзе - Били, което изглеждаше като че е в дълбока депресия, толкова тъжни очи. Взеха го оттук преди години, дано се чувства по-добре там където е