Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2015 08:32 - Мокри стотинки
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 4441 Коментари: 11 Гласове:
19

Последна промяна: 05.09.2015 23:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Има една сцена във филма "Оркестър без име", където Велко и Жоро пият по една газирана лимонада на крак и продължават да се вълнуват покрай заминаването за морето...Може би и заради нея обичам този филм. Вероятно съм го гледала двайсет пъти - знам наизуст сцените, репликите и пак го гледам.
В Бургас не помня дали имаше павилионче за газирани напитки. Помня онова в Грудово, на пазара до моста. Защото летата си, в голяма част,  прекарвах там. Истинското детство - лятната ваканция. Безгрижието и игрите с вятър в косите. Стоенето до полунощ на улицата, направо на тротоара, пред нечия къща...Когато съвсем се стъмнеше, играехме на развален телефон. Имаше несравним уют в този мрак, общ мрак...споделен по детски. От дворовете се носеха гласове и аромати. Хората вечеряха навън, под асмите. Тракаха до късно с чинии и прибори, извисяваха гласове, смееха се, пускаха чешми...А ние, децата, играехме на тротоара - до премала, буквално. Сами се кротвахме и насядахме за разваления телефон. От истинска умора каталясали. 
Спомням си и тъгувам по павилиончето с газираното и мокрите стотинки. Обожавах го това газирано - сода по новому. Струваше 5 стотинки и беше съвсем достъпно. В горещото, прашно лято беше истинско удоволствие, както си уморен след лудо каране на колелото, да спреш и изпиеш на крак една чаша безалкохолно. Бяха няколко вида сиропи - помня мента, шоколадка, лимонада, едно червено - някакъв сайдер е било...В големи стъклени буркани, подобни на аквариуми и едни розови мерителни лъжички, с обла долна част и дълга дръжка. Лелката взима дебела стъклена чаша, слага една лъжичка от заръчания вид и пуска крана на чешмичката да долее вътре газирана вода. Можеше да си поръчаме смес - тогава струваше 10 стотинки, или 15...и задължително мокрите стотинки стояха разпилени на мокрия алуминиев плот, и ни ги връщаха такива...Какво не бих дала сега за една такава мокра монета в ръката си.
Всъщност в Бургас направиха павилиони за подобно газирано. Прави се по стария тертип. Има един на горния край на "Богориди" и един до плажа - надписите им гласят "Старата лимонада" или нещо подобно...Бях много заинтригувана като ги откриха
( през 2013 разбрах за тях) и държах да отидем и да си вземем газирано. Да опитам, да си спомня...Да ми върнат частичка от онези златни времена - няма връщане назад. Нищо общо не открих. Едва ли е само заради вкуса. Нямаше кой да ми върне мокра монета от пет стотинки.


image









Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sestra - Ако дълго търсиш, Доре
26.08.2015 12:10
винаги се намира някой да ти го даде. Но изглежда ние сами не сме вече там. Добре си спомням тези газирани сиропи - обичах ги, но едва л ида съм изпила повече от 20 в живота си. Детство - заминава бързо и същевременно се закача за теб цял живот :)
цитирай
2. martiniki - ...da
26.08.2015 16:37
паралелно си говорим с Март и отново в темата, позволявам си да постна тук разказа и
Ad integrum
Карлос Хуан Санчес Родригес беше нашият екскурзовод из потайностите на мегаполиса. Най-органично почувствах наследената му обвързаност с града край Портата на Каракас. Мястото, известно под това име, се намира в занемарения квартал Ла Пастора. Декорът е тропически безутешен. Олющени двестагодишни къщи, шумни полуголи деца, живописна мрад. Оттук започва някогашният единствен път през планината Авила към Карибско море. Пътят на испанците. По него пристигнал в долината немският писател Хумболт. Възхитен от вида на спретнатото селище, той го описал в бележките си за Венесуела като „града на червените покриви”. Днес Ла Пастора е от онези места, където не е препоръчитено да се стъпва без местен придружител. Подобно на Петаре, където за първи път видях олтар на Свети Хосе Грегорио Ернандес. Не знаех кой е той и Карлос се зае да ме ограмоти с една твърде лична история.
В онзи топъл августовски ден на 1918 Хосе Грегорио станал много рано и отишъл по хладина на сутрешната служба в храма на Светата Покровителка. След месата излязъл от църквата и се отправил към своите болни. Така правел всеки ден, откакто произнесъл Хипократовата клетва и дал първия си обет пред гроба на своята майка: че ще се грижи за слабите и бедните. В осем и половина сутринта бил обратно вкъщи за бърза закуска. Сестра му Мария Исолина дел Кармен го чакала с парче хляб, сирене и една кана сок от захарна тръстика. Денят обещавал да бъде горещ, както винаги. Хосе Грегорио отново излязъл на обиколка при пациенти. Като приключил с посещенията, докторът минал да нагледа сираците от Светото провидение и старците от болница Варгас. Правел това от десетки години. Бил упованието на стотици клетници. И после се завърнал у дома, в Ла Пастора, за късен обяд: супа, зеленчуци, ориз. Този път пил нектар от гравиола. Докато си почивал в горещината, наминали да го посетят двама братя, петимни да уточнят подробностите около няка
цитирай
3. martiniki - ...
26.08.2015 16:39
общо пътуване до Кюрасао. Към три и половина следобед на вратата се почукало. Мария Исолина отишла да отвори и в патиото нахлуло тревожното съседско хлапе Хуан Санчес: „Мама ражда, мама ражда!”
Хосе Грегорио знаел за какво става дума. Не очаквал болките да започнат толкова скоро, но никой не може да се бърка в Божите работи. Жената била притеснена от скорошната кончина на младия си съпруг, който се присъединил към генерал Ногалес Мендес в последната година от европейската му авантюра и загинал в Турция след броени месеци. Хосе Грегорио взел лекарската си чанта, нахлузил обувките и пресякъл нажежената улица, следван от подтичващото момченце Хуан Санчес. Когато пристигнали в дома му, следобедът се разпадал на части. Вече било късно да се спасява детето. Телцето му лежало безжизнено в ръцете на родилката, увито презглава в чиста пеленка от акушерките-оплаквачки.
Слушах и се удивлявах на невероятното съвпадение. В същия ден, някъде сутринта, баба започнала да ражда в севлиевската ни семейна къща на улица „Хаджи Ангел”. Повикали буля Невена и тя помогнала на момченцето да се появи на бял свят. Но кръвта на родилката все не спирала. Втрисало я, температурата й не падала под 39 гродуса, изнемогвала от изтощение, болките ниско долу не стихвали. Котката се излежавала в сянката на асмата. Зърната на гроздето бавно се наливали. Същия ден, някъде около дванайсет и половина на обяд, баба Мария предала Богу дух. Било голяма Богородица. Буля Невена казала на дядо, дошъл в поредния си кратък отпуск от фронта, че жена му се е превърнала в лехуса. Според поверието, това означавало, че е станала дух от онези, идващи при родилките до 40-ия ден след раждането. Ако не бъдат спрени, те носели болести, лудост, смърт. Дядо, по професия учител, не обърнал внимание на тия бръщолевения. Дъх не му достигал от скръб. В ръцете му пищяло и се извивало едно гладно, живо вързопче.
Малко по-късно, в другия край на света Хосе Грегорио започнал да обяснява на съкрушената майка, че Пресветата Дева е всемилостива, затова е решила да прибере бебето при себе си тъкмо на този ден. „Още съвсем невинно и крехко.”
Карлос ми разказа, че около година след тъжната случка, Хосе Грегорио бил премазан от автомобил – голяма рядкост за 1919 година. Още по-изненадващо било това, че возилото управлявал роднина на негов пациент. Потресеният шофьор не си простил небрежността до края на своя дълъг живот. Казват, че следобеда, преди Хосе Грегорио да загине, го посетил негов приятел. Гостът бил озадачен както от приповдигнатото настроение на домакина, така и от неразбираемите му думи: „Остава ми още малко да живея. Много съм щастлив, Бог чу молитвите ми.” Било 28 юни 1919. Колибрито трепкало с крилца в патиото, пчелите жужали над ореолите на глухарчетата. Великите сили в Европа подписвали Версайлския договор. По-късно гостът станал първият, който настоявал, че Свети Хосе Грегорио Ернандес, доктор на бедните, дал втори обет: „Боже, връщам ти обратно живота си, ако се въдвори мир!”
Когато с Карлос установихме, че второто дете на баба му е умряло в същия ден, в който се е родил баща ми - на голяма Богородица, отидохме да запалим свещичка в църквата на Ла Пастора. Аз - за баба, а той - за мъртвородения брат на баща си. Отгоре, от белия облак вдясно на купола, грееше в нейната ненакърнима цялостност каменната барелефна фигура на Дева Мария с току-що роденото бебе в ръце.
цитирай
4. natali60 - чудесно разказано,
05.09.2015 08:17
с една светла тъга, споделена и от мен. Поздрави! :)
цитирай
5. shining - :)
05.09.2015 22:25
И в Приморско имаше такова павилионче миналото лято.Ама ги няма мокрите стотинки,права си.Няма да се върнат старите времена,така е. Поздрави! Харесвам такива спомени и дързостта да си спомняш...
цитирай
6. martiniki - natali60 - приятно ми е, че сподели спомена:)
05.09.2015 23:06
поздрави!
цитирай
7. martiniki - shining - благодаря ти... почти съм убедена, че вече ти отговорих
06.09.2015 13:27
извинявам се за закъснението, сигурно нещо съм се заблудила...,


Да, хубаво е да драскаме понякога клечица и да осветяваме тавана (избрала съм моите спомени да са на тавана, не в килер или мазе ;)
цитирай
8. shveik5 - Мокрите стотинки- рядък спомен! Но незаличим и неутолим.
06.09.2015 22:40
Удивен съм от фокусирането ти в тях – мокри, да, целия плот от алпака беше във вода и там плуваха стотинките! Беше като в едно плитко аязмо:) Не знам колко ще си спомнят и за малката тясна уличка и в старата част на Несебър. Там в едно прозорче имаше барче от алпака, чашите- всичко както го описваш чудесно и избираш –малко или двойно, мента или сайдер. Ти ми върна едно изкушение.
цитирай
9. martiniki - shveik5 - привет! :)
10.09.2015 22:58
може би, защото тях помня много ясно...Не съм била в Несебър повече от веднъж-дваж и нямам почти никакви спомени от там. За изкушението - класическия метод да го победиш е да му се отдадеш.
цитирай
10. kvg55 - Единствено такъв павилион за га...
15.10.2015 00:58
Единствено такъв павилион за газиран сироп съм видял в Свищов.
Удоволствие беше в жегата да си поръчаш газирана студена напитка.
Вероятно вече го няма. А пък сладоледа, който се продаваше от
колички във вафлени фунийки. Такива ми ти спомени.
Сега се появиха хладилници с много по-вредни напитки - кола, фанта,
енергиини напитки и прочие.
цитирай
11. martiniki - kvg55 - да, една прохлада за 5 пари:)
19.10.2015 09:51
Сега се опитвам да постигна подобен ефект през лятото - сироп с газирана вода...добре е да е домашен, но има и в магазините, малкои са скъпички, а сифонът ми за сода си няма патрончета, поради което купувам бутилки сода...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5776183
Постинги: 1125
Коментари: 15469
Гласове: 55652
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031