Март остана по една седмица...толкова. Зимата си тръгва, поне последните два дни са доста поривисто разпролетени, разсъблечени...както чух от един голям зевзек тази заран - природата се облича, а ние се разсъбличаме...



Tръгнахме по лозя в началото на март...Oще няма нацъфтели дървета, тревицата се зеленее, но аз снимах плевнята в двора...



Като че ми се показа -без предразсъдъци и храсталаци, изложена на слънце - и някак я видях - инак си е там от десетилетия.



Тук съм снимала дървото-мартеница, скромно, но от сърце. На кръстовището на едно кротко село - и не толкова. Tова на снимката всъщност се явява международен път, фучат големи камиони - значи дърво-мартеница на международния път...





Кокичетата, които останаха в март, станаха огромни. Извисиха стъбла и разлюляха широкополи шапки - тези съм снимала на четвърти - последните за тази пролет





тази снимка трябваше да е по-натам, но тук е решила да се настани...




Бяхме на Винария в един от дните на март - 5-и, ако не се лъжа.  Валеше - от сутринта като се лепна по нас, по нас...Придружи ни до Пловдив, разходи се с нас, шляпахме в локвите, крихме му се под чадъра, зяпахме по палатите, не пихме никакво вино, но си взехме едно чудно просеко навръщане, и ни прибра обратно - това дъждът, който беше особено досаден придружвач...Направих само две-три снимки - това великолепно дърво, за което си мислех - не може да е истинско, и фонтанаа....






Гугутки в лозето - чета през последните години, че гугутките са изчезнали, нямало ги в градовете, гълъбите ги били прогонили, отровната среда и шума ги били изтребили...Може, не споря. На село ги има и са много разгукани към момента - голямо дебнене пада да ги хвана отблизо, но ги излових!





Цъфтят дръвчетата в двора и, въпреки падналите постройки, празната къща, срутените огради, донасят живот...пролетта внася живец...





а в небето цъфтят облаци - цял ден се меняха и пътуваха.  Големи авантюристи са пролетните облаци, авантюристи -разбойници, шетат по небето, не се спират и току нахлузят някой чувал на главата на слънцето - демек ще го отвличат...за кратко, бързо им прогаря чувалите...




ето още малко цвят за прикритие на порутените саи



и цвят и облаци-свят




Ръсна сняг тъкмо в навечерието на 20-и март, след 23 часа. Красив беше снеговалежа, гъстата мрежа на снеговалежа ме превърна в щастлива нощна терасна риба,  но не можах да снимам в тъмното. Не се и опитах - на снимката от 21-и още личат следи от сняг в планината, но пък слънцето толкова щедро се излива отгоре, че беше от ден до пладне



Първа пролет - най-новото ни лозе е залято от обилно слънце - благослов...



небе извира от комините... цитат, струва ми се, от райчово стихотворение



...а ние вдигахме мачта, и това не ми се беше случвало - така да ознаменуваме първа пролет - сега къщата може да си плава, където си поиска...само да хване вятър в облачните си платна...


Къщата е кораб,
тя ще си пътува
както, накъдето знай...
Трябва да се носи, 
за да съществува
в този или онзи край ...

...

23. 03.



Вчера зимата се върна. Много студен вятър от сутринта разведряваше до зъзнене обстановката...но няма за кога да се чака, лозите са провесили пръчки до земята - направо неуправляеми са станали косите им, искат си ножиците



бива ме само лози да подстригвам, с времето съм се понаучила, дори с кройките се справям съвсем без замисляне, лозата сама си хваща направление, показва си



доста време и усилия са необходими да придобие приличен вид! 




обаче по пътя е такава красота, така са се разхубавили старите къщи, така са разцъфнали запустелите дворчета,  че цялата умора си заслужава - очите се пълнят, сърцето се радва...







а ето и щъркел - този си има и компания в гнездото, пощеше си перата вчера - беше се надвесил над женската и си оправяше тоалета...



Заричам се да си взема другия път по-добра снимачка! Всъщност имам вече фотоапарат, след години канене си взех един, но така и не съм снимала с него - децата го разнасят.

...
29-30.03.


 синьото и зеленото стават все по-наситени...и с леки облачета...







и бадемов цвят...


...
вече априлска...



предимно рустика/л



















И една урбан пролет...прави ми впечатление, че има гугутки и в градовете, все повече от тях виждам в парковете и по улиците. Ще потърся снимката" която направих на близка улица

от Марти през март - с толкова детайли! Цялата омайно жужаща пролетна картина, която си закрепих върху най - грабналите ме наглед малки, но важни с магийката си нещица: дървото мартеница, широкополите шапки на кокичетата, съня на старата къща, цъфтящите облаци. И - ето го цялото! Небе навсякъде!
Щастлива пролет, Марти! И трепетни пътувания с придружвачи ласкав вятър, топло слънце и най - синьото синьо! :)

И на теб сполука!

бях загърбила тук нещата известно време, но пък събрах толкова снимки и впечатления през последните 20 -ина дни. Изглежда детайлно, но си е направо репортажно, на бегом през зимен март;)
Придружвач нарекох дъжда, поради нежеланото му присъствие, инак вятър, слънце и пролетен цветен дъждец са ми любимци - желани придружители - и на теб, Меги - пролет в синьо, зелено и златно!

Изчетох и разгледах с такъв интерес, с такава сладост, каквито отдавна не бях изпитвала. Всичкото, което си видяла и си ни описала, мила Марти, ми е толкова близко /включително тези порутени саи:)))/, а е така погледнато, така напипано и щракнато - просто прелест! Завинаги ще запомня тия облаци разбойници, които се събират и дебнат слънцето, за да му метнат чувала, или дървото с мартениците на международния път, или мартенските кокичета с широкополите шапки, старата плевня и най-младото лозе, гугутките ох, в тях съм влюбена...всичко! Благодаря ти, мила Марти, за тази разходка - страхотна репортерка си:))))
Честита Първа пролет! Нови лозя и голям берекет в тях – и нови мачти – да окрилят мечтите ви, да отнасят вашата благословена къща към нови, още по-щастливи краища! Прегръдка!

Улавяш същественото, поднасящ го по твой неповторим начин. Много ми хареса идеята за къща-кораб с облачни платна, носена от вятъра насам-натам, приказно е:)

Благодаря за компанията! Трябва да тръгваме, денят зове, Добра и усмихната седмица!

Така ми изглеждаше гръмоотвода, който вдигнахме оня ден - точно като мачта. Къщата бързичко се превърна в пролетен кораб с курс към лятото. Работата е много и тежка. Гледам да се забавлявам и радвам на възможността да съм на открито - въпреки, че ми излезе солена радостта. Миналата седмица и лицето ми жестоко изгоря, обели се вече...Всяка прекалена любов се плаща, а моята към слънцето е отколешна, скъъпо ми струва! Но си заслужава цената:)) Плащам си и пак към слънцето гледам))

На 3-ти ви доведох слънцето ( и вятър ) ... ей така сме се разминавали в онези два дни :)
Но пък пътеписът и атмосферата са чудни!

за събуждането на природата... дишането на земята...
Както ти можеш, мила Марти... красиво, вълнуващо,
усмихващо, стоплящо... оптимистично.
Честита Пролет с прегръдка от мен !

Искам да добавя към снимката ти с дървото-мартеница - и пътният знак на международния път е знак-мартеница!
Бъди здрава и все така ведра!

Обаче и без нас си вали честичко в Пловдив;) Пътища да има, срещите се случват!:)

Сигурно ще добавям снимки, правя по много, после нямам време да ги свалям и качвам...бавно става) Нека е пролет!

Точно така - отваряш ми очите ти - даже е осмомартенски някак този знак;)) А днес дървото си беше без мартеница)

С тези платна, надалеч ще се стигне, сигурна съм. И задължително гугутки на борда. Прегръдки, Доре! Развълнува ме твоят пролетен постинг и леееекичко ти завидях, че вече си видяла цъфнало дръвче. На пролет е.

и правилно - вчера щеше да ни отвее, толкова хаплив и остър ( да не го пиша зъл) вятър беше на лозята. Гугутките са в двора на селото на стравнително вече порасналото ни лозенце - 13 годишно, него режа основно сега...В другия двор не съм виждала,там има сойки, той е по в планината, не е голям винарски район, но пък да ни е близо, че не можем сколаса. Пуснах още по-голямо и красиво цъфнало! Пролет!

Щастлива пролет, Дори!

Благодатна да е!

Толкова е хубаво това твое докосване до корените, когато Земята се пробужда отново да даде живот! Развълнува ме, пробуди спомени. Прегръдка!

Добавила си нови снимки... браво!

Разходих се и аз с теб, Марта, задъхах се от тази бяла хубост! Дано е дълга пролетта!
Щастлива да си и цялата в цвят!

Хубаво е, само да не валеше толкова...Днес беше толкова топло, приказно временце. Само за навън, дъждът обаче бърка плановете. :)

обикновено хукваме, нямам време дори да помисля какво взимам. Затова все с телефона,под ръка е.

да я превъртим да ни направи шаферки ;) Бих носила шлейфа и от тук до морето и обратно, и пак;) Сипе се цвят навсякъде:)

https://www.youtube.com/watch?v=PIO7ri1rNVU


https://www.youtube.com/watch?v=XFURc_YkJjk

https://www.youtube.com/watch?v=G34x-hPwDqA