Гложди ме от известно време една такава несправедливост...Опитах се да намеря стихотворение, статия, нещичко написано така за една неразделна част от нашето облекло и съвремие. Изглежда, че тази част до такава степен е станала част от нас, че просто не я забелязваме...От времето на песничката - от днес имам вече нови панталонки...в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки ..., не помня да съм срещала нещо по-внушително написано за полезността и посветено на необходимостта от неизменния и незаменим джоб! Джобът! Ако греша, моля поправете ме, аз опитах да поизправя тази несправедливост с една скромна:

Ода за джоба

Не знам за вас, но аз не мога  днес да не възпея джоба.  Твърдо съм се убедила - джобът е голяма сила!    Дрехи щом ще пазарувам, без джобове не купувам!  Щом е дрехата без джоб,  сложен и е знака "стоп" - и красива да е, здрава,  щом без джоб е, тя не става!

 Струва ми се недовършена, работата и е свършена!   Джобовете са предимство!  Може цяло домакинство в джобовете на сукмана да се събере и хване...   Почвам вкъщи да прибирам -  вещи хиляди намирам, и къде ли ще ги сложа, ако нямам джобно ложе -    щипки, фиби, химикалки,  орехи, капачки малки,  разни листчета, флакони,  копчета, дори бонбони,    дъвки, гривнички и миди,  обеци, чорапи, СиДи  - джобовете са големи  и ненужното да вземат!     В джобовете на палтото  имам захар, фиш от тото,  а понякога дори  и забравени пари!   Толкова да съм щастлива,  щом в джоба си намирам  левче, даже десет лева,  някъде от позавчера.     Джобовете са удобство, джобовете - превъзходство!  Важно, със ръцете в джоба -  тази поза аз я мога!   ( Де си денете ръцете?  В джобовете ги сложете!)       Мисля си, че джобовете  са ни право от небето -  като огъня, жената,     вятъра, дъжда, луната...     Толкова необходими,  толкоз незабележими, анонимни, невъзпети - поправете се, поети, и отдайте им дължимото  на джобовете безименни!

Ех, че хубаво! И вярно! И за мене е изключено да харесам дреха без джобове - не става за нищо, колкото и да е красива!

В джобовете на палтото
имам захар, фиш от тото,
а понякога дори
и забравени пари!...

Ти да не си описала моите джобове на палтото, Марти!:)))

Прелестно стихотворение! Истинска находка! Много ме развесели по вечеря - тъй както си бях изморена - благодаря ти! Хубава вечер, приятелко!

може и да има нейде такава възхвала, сигурно има, но аз не съм попадала...Обмислям го от известно време, порових да попрочета, почти нищичко като студия, разказче нещо така, есе на тема "Джоба и неговите проявления през вековете"

Да, твоите ще са! В моите фиш от тото няма, но е истина това за парите, защото сменям доста горни и дрехи - и, ооо изненада!

И - обект за възпяване, тържествено и звънко - закачливо! Чудно попадение!
Поздрави, Марти :)

П.П. Когато прочетох заглавието, си спомних стихче от някога, от любимите ми:

Не обичам още
къщи без дворове,
ала от всичкото най - мразя
гащи без джобове!

Цитирам по памет, не съм сигурна, мисля, че е е от Ран Босилек.
Лека и красива вечер! И да си скриеш звездички в джобчето, да свети! :)

Благодаря за припомнянето, Меги! Ран Босилек, с чудното му стихотворение - ето ти човек с отношение!

Мразя пръчки дреновинки
и молив чуплив;
мразя книги без картинки
и другар плачлив.

Не обичам още
къщи без дворове,
но от всичкото най-мразя
гащи без джобове!

На душата джобове широки ти желая - там да побереш безкрая!

При тебе винаги има приятни изненади:) Как ми стана весело от това хубаво стихотворение. Ами точно така си е, всичко можеш да намериш в джобовете. Пък и за ръцете -направо лукс. Чудя се, кой ли ги е изобретил?!
Аз пък си прибирам в джоба на якето твоята ода и ти пожелавам лека нощ!

Радвам се, че те е развеселило, това му е задачата - освен да възхвали джоба! :)

Хубав ден!

но джобовете са велико откритие. Кога е направено то, аз поне не зная. Не съм чувал за джобове преди Великите географски открития. Все ми се струва, че идеята е взета от кенгуруто. Налага се обаче да припомня нещо:
Ако му се наложи
по леда човек да ходи,
ръце от джоба трябва да извади -
не прощава ни на стари, ни на млади.
Плъзгат се и политат -
твърдостта му да изпитат.
Марти, тъй и тъй си "захапала" сериозно идеята за джоба, събери в един постинг афоризми, пословици и поговорки, смешки (ако има), отнасящи се до джоба. Ще бъде интересно.
Поздрави!
П и е р

епохално откритие е джоба, в средновековието не е присъствал като част от облеклото, ако не бъркам бъркаме в джобове от не повече от два века, след 1800-а година. Темата е интересна, може пък ти да направиш една публикация, посветена на незаменимия джоб! Поздрави, Пиер!

Развесели ме, Дорис!:)
Благодаря ти!

Благодаря, че се обади, усмихната Ерато...

Исках повече хора да я прочетат и се усмихнат, но като я публикувах, забелязах цяло денонощие застой в броячите...което е обидно за одата, не за мен.

Много весело! Големите джобове са наистина нещо много важно, винаги могат да те изненадат:) Спомням си една любима приказка "Всичко в гората е хубаво, само шивачите са лоши". Мечтаех си за такова палто - скривалище, което едно момче искаше да има и в джобовете му да се събира всичко, което може да му потрябва.
Чета стихотворението ти и си мисля за незброимите "непотребни" неща, които щом изгубя веднага започват да ми трябват. А да си намеря паричка в някой джоб си е истинско откритие:) Поздрави за специалната тема!

Не съм я чела тази приказка - любопитна съм къде мога да я намеря...Но пък ме подсети, че навремето имах книга - "Момчето със златните панталони" -едно хлапе намираше пари в джобовете на специалните си панталони всеки ден...А темата явно ме е вълнувала отдавна, открих си още една публикация, отпреди години, където съм я зачекнала -

http://martiniki.blog.bg/drugi/2011/10/31/edin-djob-shipki-i-bez-tikva.844823

Сигурно от тази година насам съвсем осъзнато съм започнала да ценя и уважавам джоба...

Харесах! Непосредствено и същевременно красиво !....
"Джоба" създава илюзията за Хаос. А както е писано от Папаша Махно - "Външният безпорядък е признак на добър вътрешен ред!"...

Да, някакъв организиран хаос, хаос в рамки!

Много успокоителна констатация -" както е писано от Папаша Махно" :)))

какво в тъмното се крие. И не стига, че така хубаво си го докарала и на стих и на настроение, ами ме и заинтригува откога ли аджеба е тръгнала хрумката за джеба.
И затова написах на чичко гугъл- pockets were invented by /джобовете са били изобретени от/ и ме заведе чак до 15ти век даже, с интересни факти как в началото са били висящи торбички вързани на колана за ценни джунджурии, както ти пишеш, после са ги скрили под фустите си жените, а после са направили и разрез и т.н....Така, че поздрави за причудливия пост! Но стих и гугъл не откри:))

Хич не съм се сетила да търся на руски и английски, по-скоро руският ми е близък:))

Останах с впечатление, че истинскитев джобове, родните дядовци на днешните, не кесии торби и пояси, са се появили през 18 век, но какво значение откога - полезна иновацийка, любима даже!