Не сме окъснявали толкова с гроздобера. Обикновено сме прибрали гроздето преди 15-и септември. Това лято обаче беше различно. Повече време му трябваше на кабернето да узрее, слънцето беше кът, в лозето не се влизаше от кал, валеше през ден-два и изобщо трудна работа. Но вчера успяхме да доприберем последното грозде и съм благодарна. Че се намери пак какво да сложим в чувалите...








не ми се беше случвало да заснема изгрева над лозята...вчера слъцето изгря около седем и десет







слънце-златно зрънце










Много се ръсеше гроздето тази година и брането беше същинско изпитание. Откъснеш чепка, разпилее се по земята и после зърно по зърно - събирам, защото тази година се оказа бедна и слаба е реколтата. Голямо кланяне падна, но то е полезно, пък и на земята как да не се поклониш хилядократно;! Полага и се. И слънцето как да не погледнеш в очите...Абе слънчасах сигурно вчера, освен гроздето много слънце събрах. Пак изгорях. За комарите да не говорим - новата екстра на лозята тази година, рояци комари! Стъпнеш и се вдигат. Газиш кал до глезен, налитат ти отвсякъде комари, слънцето пече немилостиво - истински сървайвар...На живо.
Ще го допиша в смешен стих, сега ме зове есента. А днес е за чадър!


Гроздобер / 2014/

Калта е лепкава и много,
петите ми са кални чак.
Комарите тъй наготово
се впиват в левия ми крак,
и в десния, и във ръката,
челото ми, уви, кърви -
размазала съм със ръката,
свободната - комари три.
Е, вече пет са, седем, девет...
Не със един-едничък пляс,
кръвта от първа до последна
ще си я браня стръвно аз,
тъй стръвно хиляди комари
налитат от безброй страни -
комарите са се събрали -
един за всички, всички за един ( мен сиреч)...
Комарите са пролетарии
на нечий ден рожден червен,
от мойта лична кръв обагрен,
с пестника ми твърд поздравен.
Мухите също се навъртат,
нахални са като мухи,
бръждят, прелитат ниско, хвъркат
над пълните ни чувалИ
и смело кацат дето сварят,
покриват целия пейзаж...
Не е ли истински сървайвър?-
сега да ви попитам аз:))



(... за осата не ми остана място в стихотворението, но на прощаване успях да стисна яко в ръка чепка вътре със оса...та така:)

>




На финала съвсем друга тема от съботната пекарна - оставям си рецепта за една особена баница - правих я днес - супер е! Сечена баница - рецептата е под снимката.

сред зрънцата - кълбенце обич И ласка.
Радвам ти се, че си насъбрала толкова светлина, Марти, че и с нас сподели! Чудесни снимки,а третата ... пак ще идвам да я погледам. а навън заваля в сивото...
Хей, и да почерпиш с младо вино! Прегръдка! :)

но аз се отплеснах по смокините. Странно, да и при нас гроздето ужасно се ронеше, и ние лазихме като бръмбари по земята, но при тази неплодородна година, всяко зрънце е ценно. И друго ми направи впечатление, отвън здрав и хубав грозд, а вътре загнили и мухлясали зърна. Голяма чистене падна. А при десертното бяло грозде, направо си го ронех зърно по зърно за вино, защото няма изчистване. Един грозд не отбрахме за ядене. Много лоша година, но все някое и друго килце винце. Много красиви снимки си направила. Поздрави и тръпнем в очакване да стане новото вино, за да си кажем "Наздраве".

пък дано ми стигне. Днес вече е хладно. Толкова дъжд се излива, че като се прибирах, се чувствах просмукана до дръжката на чантата - истина ти казвам, чантата ми натежа чувствително, толкова се намокри.
Постарах се да го хвана като зрънце. Гроздето е слънце - а виното е отлежало слънце!
Бялото вече е готово. Опитахме го. Прегръдка!

Ние берем доста дълго. Тази година бялото беше по-зле. По-малко, изсъхнало по чепките, ужасно просто:(няма "меко гниене", това вътрешно мухлясване на чепката, но много валя, когато цъфтеше и не можа да върже хубаво)
Кабернето го бива, с тази забележка, че много се рони и голямо обиране падна. Иначе то си е с малка, плътна чепка и не се е ръсило така. Ще има вино. Скоро и червено.
Поздрави!)

Да, лятото беше различно, есента продължи по същата пътека,
по върховете ръсна сняг... но слънцето упорито се бори за своите
слънчеви права и понякога успява. Припомни ми един късен
гроздобер на есенна бригада - дъждът не спря да вали през
цялото време, но реколтата беше богата... иначе си беше направо
сървайвър - въпреки всичко докосването до земята, ароматът
на зряло грозде, което се разпуква между пръстите ти, свежите
утрини - незабравимо... Извини ме Марти, поувлякох се в спомени.
Благодаря ти за споделените чудни снимки и и есенно приключение.
Хубаво е да има вино... бяло и червено...
Поздрави !

Ех, Доре, Доре...как си го описала този гроздобер - с всичките му реалистични и психологически детайли! Сякаш аз съм била там - а аз наистина преживях, подобно и на Майчето, горе-долу същото. Но да хванеш изгрева в кадър и да го затвориш в напращелия есенен грозд, все едно, че е зрънце - е, това не всеки може да го направи! Аз поне не мога - дори и само затова, че не бих могла в тази ледена роса, сред прогизнали дълги треви и войнствени, все още в среднощна вакханалия комари, да причакам изгрева на слънцето в лозята. Не и не! Ще си намеря сто повода за приготвяне на кафета, закуски и багажи - но това...А го подчертавам, защото ти никъде не пишеш за оня вожд, който ви е извел в тия среднощни доби на сървайвър в полето. Шапка му свалям за дисциплината и организацията, на тебе - за красивия лекокрил текст и фотосите със слънчевото зрънце- също. Прегръдка с пожелание за суха, топла и обичлива вечер! )))

Браво на вас, добре сте оползотворили вчерашния топъл ден, който сякаш бог го изпрати. Аз също успях да го оползотворя по един неповторим начин. Поздрави

Забравих да кажа също, че снимките са фантастични, ще те топлят през зимата.

красиво до болка беше, доста тежък ден, но важното е, че доста грозде набрахме. Помня ги гроздоберите, ходили сме поне три последователни години да берем до средата на октомври, дори до края като има повече грозде - чудесни дни:)

че ми е твърде пропусклива паметта напоследък. Сега добавих и стихотворение за сол и пипер;))
И баница, която пробвах преди малко и пак ще правя!

( А за организатора - да, той е в основата и всичко останало е негова работа

последното зрънце от броеницата на лятото ( поне засега), беше оползотворен по най-добрия начин.

Благодаря ти!

Здравей , Доре - отново! Прочетох одата за комарите - хвана ме страх! Истинска епопея сте преживели! Добре, че мен комари не ме хапят - било нещо, свързано с кръвната група - в противен случай щях да питам точно къде се е развило действието - да избягвам това иначе вълшебно, особено по изгрев слънце, място.
Специални благодарности за баницата - проучих рецептата и си я запазих - дано утре ми остане малко време... - но сигурно ще стане - извела съм си я като основен приоритет за деня:)))
Поздрави и хубава съботна вечер!

Стана направо "КОмариада". Може да звучи преувеличено, но така си беше и за да не ревна си го гледам смешно - обичайното ми отношение към живота. (Аз съм точно от любимата им кръвна група, та си правят голям купон като съм наоколо:)

Баницата става за около час, и печенето още половин.
Благодаря, че се отби отново! Лека нощ и слънчева неделя!

И така не открих рецептата,мила за тази пуста вкусна баница:)

Останаха ми очите в третата снимка. Чудесно, напомня приказка за едно златно гроздово зрънце, което сигурно е и вълшебно:) Добре си уловила Слънчо. Развесели ме със стиха посветен на досадните комари и мухи, въпреки че си е тормоз.
Благодаря за идеята за баница, изглежда вкусна!

Хубави емоции.....огладнях от вида на хрупкавата баница и тръгвам на екскурзия към Железница :))))) Ще си нося настроението цял ден с мен <3

Иленце, натисни върху снимката - там е:)

Приказка, пишем си я всеки ден, понякога с пот, с кръв, с гроздов сок...със слънчев лъч:))

Да, заслужава си да се опита!:)

А и днес е слънце от зарана. Чудесен изгрев си имахме. Настроение на мах! Хубав ден!

Всяка глътка ще е вълшебна, с магия за любов! Снимките са прекрасни, но тази с грозда, който сякаш държи слънцето като диамант, е като етикет на реколтата ви за тази година. И баницата ти е невероятна, така зачервена и хрупкава...., ще се пробвам да я направя и аз!
Хубав ден, Марта, с много слънце!

благодаря ти за добрата дума, щедро сърце. Дано стане виното! Денят е пълен със слънце и вятър. Слънцето не влиза вкъщи, но вятърът, вятърът е навсякъде, усещам го и сега:)

Вълшебна есен, Ели!

Чудни снимки си направила! Зареждащ изгрев! И от баницата си хапнах виртуално.
Навън при нас в момента е тихо и слънчеви и се питам какво правя още пред компа! :)
Слънчеви усмивки!

Днес изглежда чудесно навън - слънце е, без вятър. Само за есенни тротоари:)

година ще ти пожелая да ти настане виното от лято, Небесност! Слагай по eдна слънчева тапичка на всяка бутилка и като отвориш през зимата да ти е топличко, и на душа, и на око! :)

и настана вино от лято!

И мазата да е пълна. Труда е полезен за човек, въпреки трудностите.
За калния сървайвър и аз имам какво да споделя, но не знам дали ще ми остане време :).
А баницата ми прилича на дърпана. Майка ми прави такава със свинска мас.

Пълна маза, ама по-важно - пълна душа! :)

Споделяй, това си е хроника, аз ако не ги запиша тези неща, ще ги забравя.

Под снимката има рецепта.

Поздрави!