Навреме съм
и все съм подранила.
От себе си ли закъснява
този свят?

        Медът му изпреварил ли е жилото
тогава го приемаме богат.

Пчела.
Печал.

Печелим или губим?

Умът печели,
 ( по сърце съм жертва.)

 Прелитат жерави
над
жетвата
на чудото.

Светът просветва.
 


...

Под жертва разбирам безвъзмездния дар. Дар, който не изисква нищо в замяна. Вас ви формира не това, което получавате, а онова, което давате. Усилията, които отдавате на общността, образуват общността. А наличието на една общност обогатява собствената ви същност.

Не разбирате ли, че някъде сме сбъркали пътя? Човешкият мравуняк е по-богат от преди, имаме повече блага и повече свободно време и все пак ни липсва нещо съществено, което ни е трудно да определим. По-малко се чувстваме човеци, някъде сме изгубили някои свои тайнствени привилегии.

Върни ми правото да се подлагам на изпитания. Голямо интелектуално отвращение буди твърдението, че трябва да се държат в безопасност „онези, които представляват някаква ценност”. Само с активно участие в събитията може да се играе действена роля. И ако „онези, които имат някаква ценност”, са солта на земята, те трябва да се смесят със земята. Не можеш да кажеш „ние”, ако стоиш настрана. Или ако го кажеш, си просто мръсник.

Ние се бием, за да няма право никой да чете публично писмата ни, за да не бъдем подчинени на масата. За да се молим, когато ни се иска, ако сме религиозни. За да пишем както ни харесва, ако сме поети. Бием се, за да спечелим една война, която е разположена точно на границата на вътрешното царство.

Онова, което представлява достойнството на света, ще бъде спасено само при едно условие: да помним! А достойнството на света е милосърдието (зачеркнато:уважението), любовта към знанието и уважението към вътрешния човек. Вярвам, че някъде на земята това все още намира отзвук. „Не прави на ближния си онова, което не искаш да правят на теб, защото ближният си самият ти.”

Антоан дьо сент Екзюпери
"Военни записки"

равна по значимост на тази. Днес си спомням за Параджанов, и той с всяка своя стъпка е доказал същото. http://imyerevan.com/ru/society/view/4264/

Преди няколко години Витсавия ми отвори очите с "Щастлива жертва"...Намерих спокойствие:)

А днес попаднах на тези мисли на Екзюпери и за първи път срещнах тази формулировка при него - сходна формулировка...

Стихчето писах в началото на годината, днес му промених малко финала - а вярно просветва над мъглата и вече трябва да тръгвам
Хубав ден, сестричке!

за пробуждане на думите!И музика!Поздравления!

Сетивността може да усети само сетивен човек.

Мога да пожелая на този свят само повече хора-градини. Повече от нас да успеят да свалят оградите.

Точно днес съм обхваната от мисли и чувства , подобни на твоя стих...Благодаря!

с подранилите...

Невзирая на насмешки других заключенных, он собирал на тюремном дворе выброшенные цветы, делал из них гербарии и отсылал в письмах друзьям. На зоне у него отняли карандаши — он стал собирать крышки от молочных бутылок, придумал технику гравировки фольги гвоздем. Фольгу заливал смолой и получались «талеры Параджанова» — с изображением Петра I, Хмельницкого, Пушкина, Гоголя. Пару штук тюремные власти изъяли и отправили на психиатрическую экспертизу в Москву, чтобы доказать, что он сумасшедший. Из Москвы пришел ответ: «Талантливый, очень». ..
Параджанов любил делать подарки. Причем часто совершенно незнакомым людям. Встретит на улице солдат, вышедших в увольнение. Командует им: «Стоп! У вас свободное время? Пошли ко мне!» И вел к себе домой, кормил, поил, расспрашивал: «Что ты любишь? Есенина? Вот тебе томик Есенина». Каждому что-нибудь дарил. Или, например, идут по улице иностранцы, англичане. А у него на балконе висел красивый ковер. Англичане и знать не знают, кто там живет. Сопровождающие их грузины показывают на ковер: «Посмотрите, какой красивый!» Англичане восторгаются. Параджанов с балкона: «Вам нравится?» — «Oh, yes!» Тут же снял ковер со стены и бросил им вниз прямо с балкона: «Презент!»...

Започнах да гледам филма "Саят-нова" и тъй като не мога да пусна звук сега, чета само посланието в картините, все едно библия в живи картини, сюжетите са такива...

благодаря за цветовете, които ми показа!

и дано просветва!

Поне мъглата да се вдигне!

Дано все повече са подранилите!

победител си! Усмивки!

Може би някъде сме сбъркали пътя, но всеки път е и посока, и когато се лутаме,можем да открием светлината, да я създадем, да я дарим; да светне светът, да светва. Милост, жалост, обич ... семената, за да я има жетвата.

Прелитат жерави
над
жетвата
на чудото.

Светът просветва.

Добър вечер, Марти! И поздравления!

Не зная дали светът просветва, но твоят стих и мислите на Екзюпери ми просветнаха една мисъл, която приписват на Буда: "Всичко това, което сме ние, е резултат от мислите, които сме имали." Може би наистина мислите кодират пътя ни, и пряко, и преносно. И не е чудно, че с лошите си мисли светът изостава от себе си. Аз мисля, че дори вече не знае накъде върви.

Поздрави и за много години! С усещане за успех - и по ум, и по сърце :)

Всъщност едва ли ще дочакам времето жертвите по сърце да са победители...но кой знае.
Усмивки!

При Екзюпери има и едно такова поетично разделение на хората- хора-шосета и хора - пътеки. Лутат се пътеките и криволичат, но се проправят сами и с много изкачвания и слизания, току виж - намерили пътя, светлината:)
Поздрави!

добри мисли - добър резултат - лаконично казано;)

Вярвам в това, че мислите, думите ни градят...вътрешно, че и външно;)

И за теб да е успешна, усмихната, цветна!

И умът, и сърцето винаги печелят. Много хубаво стихо, Приказна!

всички ще спечелим.

Днес мъглата се върна и никак не допринася за оптимизма.

Благодаря, Стеф!:)

http://www.youtube.com/watch?v=3019Mz9WxvE

http://www.youtube.com/watch?v=oFCrSiSagl0


http://www.youtube.com/watch?v=iFDYYzR_T80

http://www.youtube.com/watch?v=TgDwnKWFKzU

http://www.youtube.com/watch?v=5PZgloljZ6k

Екзюпери: Цитадело,ще те съградя в човешкото сърце



Публикуваме размисли на Антоан дьо Сент-Екзюпери от неговите „Военни записки”. Екзюпери е роден на 29 юни 1900 г. При постъпването си като войник е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където със свои средства завършва гражданското авиационно дружество. След много перипетии Екзюпери получава разрешение от командира на своята част да започне интензивна летателна подготовка, а през 1921 г. получава пилотски диплом. След краткото си присъствие във военната авиация започва да лети в обществения транспорт. По време на Втората световна война се връща като действащ пилот във военната авиация. На 31 юли 1944 г. авторът на "Малкият принц" не се завръща в базата си. До днес тялото и самолетът му не са открити.
Не ценя особено физическата смелост, а животът ме е научил какво значи истинска смелост: това е способността да се противостои на присъдата на обкръжението. Зная, че когато фотографирах от въздуха Майнц или Есен, от мен се искаше смелост, различна от онази, която ми позволи да понеса две години оскърбления и клевети, без да се отклоня от пътя, който ми чертаеше съвестта.

„Човекът въобще” не съществува. Катедралата е изградена от камъни. Камъните образуват катедралата. Но катедралата облагородява всеки от тези камъни. Те стават камъни, с които е построена катедралата. Така и вие ще намерите братството в нещо по-голямо от вас. Защото хората са братя „в” нещо. Не са братя въобще. Хората жадуват да си намерят някаква връзка. Тази връзка може да бъде частна. Гърбавите могат да образуват секта на гърбавите. Който не е гърбав, няма да бъде приет в нея. Но гордостта на християнската цивилизация, от която произхождаме и която принадлежи на всички нас – вярваши и невярващи, е, че търси тази връзка във всеобщото.

Под жертва разбирам безвъзмездния дар. Дар, който не изисква нищо в замяна. Вас ви формира не това, което получавате, а онова, което давате. Усилията, които отдавате на общността, образуват общността. А нали

Отвъд представите за правилно и грешно има едно пространство.
Ще те чакам там.
Джеляледин Руми Мевляна