Не знам точно кога и как са минали, но стават седем години откак водя този своеобразен дневник. Интензивни години, особено първите четири тук. И тях съм ознаменувала. Дневник - опровержение на непостоянството ми. Пиша, за да не забравя. За да не оставя паметта съвсем да тревяса. За да изтръгвам бурените, поникнали случайно в сърцето. Писането е съвършено убежище. Убедително убежище. Приют за неспокойни и търсещи души. Изобщо изкуството приютява. Милва ти душата. Може сред думите да се чувстваш много по-добре, отколкото сред хората. Сигурно. Вътреутробно. Вътре в книга, в музиката, в някоя картина.
Живият живот има своите предимства и недостатъци. Готова съм да го понеса само заради слънцето и вятъра, дъжда и децата. Заради прекрасните сезони, които се гонят, с които се гоня. Дори само, заради доматите, които миришат така пленително на слънце, на зелено и зряло едновременно и които ненаситно вдишвам, щом ги откъсна от градината. Изобщо животът, колкото и удари да нанася, колкото и да боли понякога, е прекрасен. Затова и всяка публикация тук е една възхвала на живота. Моментални снимки за монументален паметник на живота. Освен памет:)



( О, да! И заради морето - всичко си струва, заради морето.)

Прекрасни думи редиш, както винаги ) . Освен това 7 е някак си сакрална годишнина ))))) Може би почва нов цикъл...После ще потърся и поздрав за честито.

Седем години-това е един доста дълъг период!Толкова бързо лети времето!Желая ти много здраве и дълги,дълги години да се срещаме отново тук!
Хубав ден от мен!

syrmaepon - благодаря, Сирме! Сетих се вчера, че по това време започнах да пиша тук и стават седем години. Четири е другото ми любимо число.


iliada - благодаря, Или. Годинки, достатъчни за очовечване на дете:)

но остават толкова неизброимо красиви неща в тях, които винаги, в добро и в зло, ни връщат миговете щастие, една усмивка, едно море, думите....И точно това е може би безкрайността...
Благодаря, Марта! Прекрасно е, че си тук!

Хубаво ми е тук, винаги!
...сложих ти седмото палче.:р

Поздравления, Дорис!
Винаги с удоволствие те чета!

Седем, осем, стой си тук, че ми харесват твоите ей така, уж хвърлени думички-семенца,от който ми поникват цветенца в душичката.
Скоро ги гледах в "Как ще ги стигнем.." тримата обикновени до необикновеност артисти, слушах песента и плаках, и се радвах, и благодарих на братята Люмиер:))

с истини, за които си заслужава да бъдем ...
Както винаги, когато спирам при теб, Марти,
почувствах топлота и скрита нежност, обич
и доброта ... Хубаво пишеш, красиви и мъдри
са посланията ... Благодаря ти...
Поздрав и сърдечни пожелания !

http://www.youtube.com/watch?v=so6ExplQlaY

благодаря, прасковена, благодаря, слънчева!{}

aх, ти Тити:) Не знам дали съм ти казвала - първата ми голяма и красива кукла се казва Тити. КАто ти видя ника, все ми се ще така да ти кажа - Тити. Прекрасна кукла от италианския център с едно бебе -Целадино. :)

благодаря!

ама я убивам де - инерцията. Почвата ти е такава - богата. Има душици - нищо не никне...пясък

Благодаря ти, Тине! И аз така в понеделник следобед ги гледах и плаках на това толкова човешко изпълнение и на чистия им, светъл хумор се радвах. Обикновени и чудни. Преселиха се. Мислех си за тези 18 години колко обичани хора вече са зад обектива

Като се връщам назад по страничките и се сещам за деня, за времето. Като дневник си е.
Благодаря ти! Да си пожелаем повече от вечнозелените хора в обкръжението:)

имаме нужда вече от дъждовните ласки:)

Благодаря ти!

Не му липсват първите седеч години на този блог, личи си! Хубаво ми е да идам тук, Приказна! Бъди!

Колкото и да са тези "за да", хубаво е, че ги има, за да се роди слово - красиво, спасително; живият живот е в словото ти, и мечтите ...
Седем! - хубаво е, че си тук, Марти!
Обичам да идвам при теб! :)

всъщност, защо не седем хиляди? ;-)

да си жива и здрава, че това време тебе те чака!

Твоите седем са чудесни,
щом са вдъхновили така поетично
този твой юбилеен постинг!
Чета те с удоволствие!
Винаги си толкова цветна,
неспокойна и търсеща!
Няма значение колко често се пише.
Важно е да не се оставя буренясала градинката...
В името на живота, който е прекрасен!:)
Годините минават и в тях има всичко,
но изкуството е вечно - освежава ума,
пали сърцето, напоява душата.
Много истина, малко носталгия и
чиста радост от обич земна.
Нещотърсачеството в него продължава,
както и в живота, на който то е отражение.
Прекрасна си!
Продължавай да бъдеш!
Поздрав и много усмивки за теб!:)

Аз съм от година и 2-3 месеца...дали ще съм толкова, колкото ти си издържала тук :)

Седем целувки от мен. Морето винаги ще те чака да те оплакне и изчисти от негативни натрупвания, защото е любов. Поздрави и продължавай да пишеш. Ти си едно малко островче в блога, където човек може да се потопи в мечти и да намери доброта.

хич не ми се пуска на училище - ще го научат на граници и клинчене;)

и едно "за да" стига. Благодаря ти, Меги!

Седемдесет...а седем хиляд-н-и-к вече ми звучи като връх, не като възраст;)

Седемдесет...а седем хиляд-н-и-к вече ми звучи като връх, не като възраст;)

и на хората, които са пътешественици. Които четат и имат нужда да бъдат добри:)

Благодаря ти за твоите светли думи. :)

Времето си минава,
времето ни боли
ако ще даваш-давай.

Времето си върви.


А понякога направо вземе, че се врътне и си тръгне.

Аз, оазисът ( нескромно да се заявя;)


Твоите странички пък са като ""Билките в България" - навремето бяха на почетно място в библиотеката, сега си имаме теб:)

слънчево. Бъди! Усмивки, Дори!

Имам чувството, че винаги съм те чела. От любопитна и по детски невинна, до натъжена и скърбяща по загубения баща, от заета със сътворяване на красота, до просто съзерцаваща слънцето сутрин при изгрев ... всеки път различна, такава една ЖИВА, истинска. Затова обичам да те чета ...

Усмивки!

Седем изпълнени. Благодаря ти за добрите думи, благодаря за доверието. И на ме нми се струва, че отколе се знаем