Живеело някъде, вчера, днес или утре, едно малко таралежче, Едно необикновено, забележително различно таралежче  - съвсем бяло. Ще попитате сега - като има бели врани и лястовици и бели таралежи ли трябва да има?  Не знам, но такoва се появило на белия свят - бяло като сняг. Te всички таралежчета се появяват светлички и безбодли, но с времето потъмняват и иглици им поникват. А на нашето ежче - не! Не потъмняло, не се променило. Останало си чисто бяло и обличко, като една снежна топчица с кръгли очета и източена муцунка, с копче на върха. Освен, че си останало чисто бяло, и бодлите му били меки. Какви ти бодли?! Безброй нежни израстъчета, и те бели. И не му стигало това, ами и светело.  Щом се спуснел мракът, около малкото ежче се появявало нежно сияние.  Да, наистина. Майка му първа открила това нетаралежо свойство една вечер и почти припаднала от ужас. Малко по-късно практичният и таралежи ум я подсетил, че може да се превърне в предимство този недостатък на таралежчето и тя го използвала - като нощна лампа. На меката светлина, струяща от него, гладела и кърпела ризите на баща му, а повярвайте, те много често се нуждаели от зашиване. Когато заспивало таралежчето то не спирало да свети,  цветовете на светлинките започвали да се променят, да преливат и по стените на малката къщичка заигравали всякакви цветни петънца.  Красива гледка. Омагьосваща! Близките му обаче не били във възторг от тази тиха нощна илюминация и го карали да се завива през глава, дори и през лятото. Горкият светещ безбодливко!
 Минало време. Таралежчето трябвало да тръгва на училище - излишно е да ви казвам, че не му се ходело. Толкова се отличавал от съучениците си, набивал им се и в очи, и в бодли. Безнадеждна и беззащитна работа! Съвсем самичък се замъквал сутрин към училище - сега е мястото да добавя, че освен, че бил бял, безбодлив и светел нощем като странна голяма светулка, той се оказал и прекалено възпитан и добричък. Много нежен таралеж. Ама ужасно...Непоносимо просто. Става сутрин, след като цяла нощ е спал, завит през глава и почва -  "Добро утро, майче! Добро утро, татко! Добро утро, братче! Добро утро, сестриче! Добро утро, ден! Добро утро, калинке на пътечката ми!..." И така до безкрай. Затова и много често закъснявал за училище, с което си навличал неприятности с учителя и си спечелвал подигравки от съучениците си.   Всички дни били еднакво бодливи за него  до деня, в който задържали след часовете таралежчетата в училище, защото изобщо не слушали учителя. Боцкали се, бягали тромавичко из стаята и дори били внесли няколко шишарки, които си позволили да ритат. В класната стая! Безобразие и таралежовщина! Нашето бяло, нежно таралежче с нищо не било допринесло за шума и безпорядъка в стаята, но учителите имат този вреден навик да наказват всички, за назидание (да те накажат за назидание означава, че ще си го отнесеш, дори да не си участвал в някакво безобразие, с цел никога да не ти мине през ум да участваш в такива веселия и занапред. Старите таралежи му казват - "За да си натискаш бодлите и в бъдеще." ). Това се случило в късна есен, таралежчетата стояли мирно, като наказани - каквито и били - по чиновете и много се уморили. За първи път изгаряли от нетърпение да се приберат по домовете си. Да вечерят гъби или ябълки, а за десерт да получат от много модерните нови храни от резенчета сушени плодове с добавени стърготини от лешникови и бадемови ядки. Освободили таралежчетата на смрачаване и те се запътили бавничко към къщи. Бодливковците могат и да бягат, но дори като бягат, не се движат особено бързо. А тези били и много уморени и станало така, че замръкнали по пътя. Замръкнали и се объркали. Объркали се и се разхленчили. Разхленчили се и някои даже се разхлипали с глас. Толкова било страшно в гората нощем, а те - само едни малки бодливи топчици, сам-самички. Тогава, досещате се вече, нежното таралежче било започнало да струи тихичко. Светлинката, която извирала от него ставала все по-силна, все по-ясно почнали да се различават дърветата и храстите наоколо, и скупчените, разплакани ежковци. Показала се и пътеката, която така подло ги изоставила и се скрила в тъмнината. Не и се излизало много от скришното тъмно, но нямало къде да бяга. Лошава била пътеката дето изгубила таралежчетата, но нямало мърдане. "Здравей, пътечке, - не пропуснало да я поздрави таралежчето - добре, че се показа, сега бъди така добричка и ни заведи по домовете!". И тръгнали ежчетата по пътечката, и се прибрали по живо, по здраво и никое не пострадало, защото най-напред вървяло нашето светещо ежче като един клатушкащ се фенер и показвало всяка трапчинка и камъче по дългото тясно тяло на намръщената пътечка. Като се намръщи една пътечка и цялата става в разни гънки, трапчета и други неравности, но таралежчетата преодолели всички тези препънки леко и дори, преди да се приберат по домовете, успели да изпеят песничката на таралежчетата - ей, така, не за кураж:     "Тарльовци сме много смели,  таралежи без предели  и бодлите ни безброй,  пазят ни в студ и зной,  ако искаш да си свеж, трябва да си... таралеж."       Такава една песничка имали, а нашето беличкото отпред припявало последните редове така:         "...ако искаш да си свеж, трябва да си нежен еж."

06.2006 г

да се научиш да си натискаш бодлите, не ами, да си позволяваш и да светиш, вече е нахалство..../нескромно благодаря за метафоричния образ, в който се припознах/.

Много сладко разказче.
" "Добро утро, майче! Добро утро, татко! Добро утро, братче! Добро утро, сестриче! Добро утро, ден! Добро утро, калинке на пътечката ми!..." и така до безкрай. Затова и много често закъснявал за училище, с което си навличал неприятности с учителя и си спечелвал подигравки от съучениците си."
Така трябва да сме всички. :)
Освен всичко друго, разказът ми прозвуча и като метафора. На протестите, например.

писала съм го, когато синът ми беше едно такова нежно таралежче преди шест-седем години. Много се промени оттогава. Съвсем се натаралежи:))

Поздрави, бяла и светла Люба:)

да сме, ама не сме...хората се чудят, ако ги поздравиш без да ги познаваш, дали си в ред...
Две неща ме провокираха да препубликвам приказката точно сега. Посветена е на различието. Трудното светене. Някои хора изгарят.

И аз така съм чувала,/не съм виждала/ че доброто винаги побеждава, но не съм чела много
приказки...:) И също, че лидерите си проличават още от малки, когато са без бодли.
Бяла, безбодлива и светеща мама...Ти:)))

чувала и чела, та и прописала - в името на побеждаващото добро:)

Благодаря ти за усмивката! Поздрав!

Всички в началото сме нежни таралежчета в началото,но после....повечето се наежваме и малко от нас запазват светлината....все някой трябва да освети изчезналата пътечка...

И бърз да си, няма ли я светлината, изгубен си.Благословени светещите таралежи, водещи склонните към безобразия изгубени шишарковци!:)
Голям кеф да си я пирпомня тази ти приказка!:)

Приказно!Приказно!Приказно! Чакам с нетърпение да го прочета на малкия си внук!За душата ми тази светла приказка беше неочакван и щедър празник! :)

наежване или черупка...и в двата случая светлината се крие

отдавна се каня да го пооправя малко и да го прибера в блога, днес сутринта ме провокира един конкретен текст:)

Радвам се на радушния прием на нежното ежче. Дано да хареса и на внучето ти!

при това спасило цялото непослушно таралежково поколение. Много ми хареса приказката. Обичам таралежи!

бялото таралежче от само себе си, така съвсем без да иска си светело - просто сърчицето му блестяло. Благодаря, Мая!

Прекрасният светещ безбодливко! :)
Такава бяла приказка за светличкото, за чудното сияние на доброто!
Поздрав, Марти! :)

шумно тропайки по пътечките, та представям си това, беличкото. Заслужава си тази приказка - владееш ги, радост е да се чете, Доре :)

Такава светеща на_еж_ена приказка си наредила - пъзел от бодли...бели!:))

Поздрави, Меги! Благодаря ти!

и за мен са едни от най-любими живинки откак изобщо съм видяла таралеж на картинка:)
Благодаря, Мирка!

Рисувах преди време илюстрация към приказката за евентуална книжка, ако я намеря ще я добавя.

+1 :)

Бялото таралежче е много скъпичко, мило и чистичко, но и "намръщената пътечка" ми хареса. Всички гънки, вдлъбнатини и бабунки се изглаждат в усмивка щом някой ти каже с бяла приветливост "Добро утро!"

Пътят се губи понякога, по змийски изчезва в тревата, а трябва само да вървим - пътека си правят краката. :)

Хубав ден!Да те накара някой да се почувстваш празнично. Аз се държа за това, че да си жена е нещо като празник

)

"...ако искаш да си свеж,
трябва да си нежен еж."
Желая ти свежест и радост!
Хубав, споделен празничен ден!

Поздрави и Честит празник Марти! :)

Честит празник, Дора!

!

Мина и осми март, сега - леки пости!

Поздрави!

Честит ни всеки ден - "да си жена е нещо като празник", както прозорливо написа преди години Мериан)

Днес патиците пак бяха там, поне тричките обикновени диви снимах отново, но са по-отдалече