Беше рязък скок. От ядрото на лятото в центъра на есента. Ноември дойде, направо обул ботуши и газеше самоуверено в локвите, които си постели. Някои хора изглежда само това бяха чакали - сякаш чадърите сами са скочили в ръцете, якетата на гърбовете и непромокаемите обувки на краката им. Другите, както обикновено неподготвените, които не дебнеха първия есенен дъжд и пак блееха назад към лятото, джапаха с мокрите си обувки и изглеждаха като случайно озовали се в есента. Паднали от небето, заедно с капките. Все така им се случваше. Или им се падаше...И все не попадаха..
  Падат листата, заедно с дъждовните капки. Листата пълнят локвите, които преливат от дъжд и се лепят по тротоарите. Некролози на лятото, разпилени, разлепени навсякъде.
Есента може да изглежда много тъжна. Унила. Печална. Отчаяна. Полуудавена Офелия с мокри листа в гърлото. Затова пък ден по-късно може да бъде от весела по-весела, звънтяща от слънце, с корона от есенни листа в косите и дълга царствена дреха от шума. Вчера беше точно такава. Есента умее да е друга. Това и е от карнавалите и годините. Златни.



Скоро намерих една хубава снимка в архивите си, заесених си страницата на бука- сетих се откъде я имам. Върнах се в миналата есен по филифийонски следи. Разлистих листите, листата...

Хронология на листопада



След това се върнах още няколко есени назад и си намерих това стихотворение, доказателство за разнолика есен и разни листопади...


След черните листа на враните

Римувам ръбовете на бродериите
на бързите прелитания 
с шепота на шепите ти,
разтварящи деня в нега...
...с ромола на бързея и с шумните умения
на враните да бъдат там където не ги сееш.
Да поникват черни и шеметно като листа
мастилени, кресливи, неумиращи да падат
по лицето жълто на уморената трева.
Да покълват очите и от скука.
Да покрещят в ушите и.
Да я разчорлят, да я разчоплят и нацвъкат.
И дяволики да отлитат
така внезапно
както са дошли.
Да се стопят високо
- стотици адови листа,
летящи 
наобратно.

След тях
римувам теб със синева.

ноември 2005

Сезонът на маскарадите и откритите чувства!:))

много красиво...

шумата и установих, че не е ланшна:)))
Прегръдка, Дорче!***

Римувам със синева подобно на теб в стиха ти, а иначе съм от неподготвените...

благодаря от мен, Дора :)

маските позволяват откровеност - тя затова е с такава висока яснота отвъд мъглата

умее да е красива')

ланшна и още как - от парка "Загорка" миналата есен;)

Ех, еднопородниче;)

наша във всяко проявление - natura femina

много. Каквото и да напишем, думите никога няма да стигнат за да можем да опишем тази красота. Поздрави от мен и спокойна и усмихната седмица!

затова да се наслаждаваме!:)

Поздрави! Красива седмица!

слънцето в разноцветните листа,
сега обаче изглеждат парцаливи и тъжни, но пак са красиви.
Усмихнат ден!!! :)))

Беше приказен ден, валя кротко, усмихна се слънце, пак валя тихичко - топличко, меко, есенно временце - една снимка на днес сложих горе:)

Дано и утре така!

Самотна снимка на самотна есен...

Поздрави, Доре!:)

целях лампата и липата зад нея, есента никак не беше самотна днес - оживено и шумно

"След тях
римувам теб със синева."

И снимката е божествена... Твоите снимки са като картини, много ги обичам! Тази е златна и шуми... Ромони...:) Щастлива и топла есен! Вдъхновение и любов!

"...Римувам ръбовете на бродериите
на бързите прелитания
с шепота на шепите ти,
разтварящи деня в нега..."

Да римуваме със синева и през есента! :) Да е все тъй благосклонна и в ноември!:)

:)Убеден съм, че този рязък скок се е харесал на мнозина. Да не кажа, че са го искали навярно да бъде във втората-третата седмица на декември, по възможност:))) И като минат коледните и новогодишните празници, отново да си грейнат 30 градусови температури:)))

Няма как да не се е харесал. От друга страна е много хубаво да си имаме ясно обособени четири сезона, всеки със своето очарование...Само есента, ще я помоля, да бъде така добра - без мъгли :)

А температурите дo 20 градуса ми изглеждат съвсем прилични за декември;)

въпреки кратковременните дъждове, които ни споходиха напоследък. И цветността и красотата, с която окрасява баири, долчинки, паркове, градчета и селца наистина е радост поне за мен :).
И твоите писания са радост Доре!
Поздрави!

Вчера вече беше истински студено, леден вятър брули:) А красотата не отвя!

Благодаря ти!

Поздрави!

римувам теб със синева...

римувам те с море:)

И също доказателство - кардиограма на твоите есени, възприятия, преживявния, настроения, вдъхновения - във времето.

Всяка есен е и наша есен, всяка пролет е и наша пролет. Може би.

Поздрави!

като "Офелия с мокри листа в гърлото." е много находчиво, жестоко сравнение!!!
И стихотворението с тези "черни листа от врани", с бродерията по ..сетивата също е въздействащо с онази твоя присъща ти мекота!

Да, наша е и трябва да си я обичаме - дори с мъглите и гарваните:) Поздрави!

Благодаря, че прочете текста и видя. Бродира ме мъглата днес с едни ситни капчици