Не че нещо кой знае какво в май. Едно произшествие като пътешествие. И обратното. Преди n- години една от любимите ми книги беше "Произшествие на тихата улица" на Павел Вежинов. Изобщо книгите на Павел Вежинов четях с увлечение и многократно. Въпросната с произшествие съм чела минимум десет пъти, спомням си като днес някои епизоди - как изглеждат, защото тя ми се прожектираше съвсем ясно. Васко, момчетата, кастронът с кисело мляко, счупените порцеланови парченца до шахтата, следите от гуми, тайнствения човек с очила и чуждестранна кола, тарабите зад които дежурят малките детективи. Бледото момче, което също уж е отвлечено... абе изобщо много интересна ми се виждаше тази книжка по онова време. Знам, че имаше направен филм по нея,  не помня дали съм го гледала. Намерих го преди малко. Ще го видя като допиша. "Похищение в жълто" се казва, което пък ме препраща към друга моя любима книга пак от онези зелени години - "Похитителката" - това е сборник с разкази на Атанас Мандаджиев. Похищение. Дума с паст. Интересна ми се струваше почти колкото произшествие. Почти като произшествие. А май си е цяло и почти непокътнато такова. Засега. Покътнат (такава дума няма, но пък не пречи да я въведа за моментна употреба) е само с една седмица. Но каква седмица! Започнала с безработен горещ и цветен ден на труда и завършила с една гергьовденска прежуряща неделя. В изключително чист зелен цвят. Дори боклуците край пътя са намалели, така ми се стори. Пътувайки през май се дивях на зелените му простори. Зелено, зелено, зелено и обилно полято от слънце. ( Почти като зелена салата със зехтинец;) Зеленото е начало. Животът е зелен. Първото ми стихотворение, което съм записала е "Зелено". Зелено като целина. Целина като земя. Свят като цвят.




а моретo се синее в зеления май...



 с блажено плажуващи в още по-зеления и още по-хубав ден Гергьовден ( различен с едно празнично море от миналогодишния тук)


Толкова беше горещ и задушен празничният неделен ден, че през цялото време очаквах да заплющи онзи обещаващ гергьовденски дъжд, но така си се разминахме само с няколко незначителни капки. Затова пък как валя в събота! Щедро валя. Високо, широко и на една страна също. Следобедно, продължително и шумно. Спря ни тока. Буквално.
Нищо, че не валя на Гергьовден. Наместо златния дъжд се сдобих с дървото на парите, за което разпитвах доста преди време и което през Варна и Бургас най-сетне след девет месеца е на перваза у нас. Благодаря на леля и мама. :)





надявам се да се почувства добре на северния прозорец и да порасне - голямо дърво да стане! ;)




...и една рисунка в гергьовденски дух да си запазя...


Неделното пътуване беше по специален тържествен повод, за който се опитах да се подготвя подобаващо като използвах по предназначение дъждовния съботен следобед и приготвих две питки.



Първата е питка-цвете по указанията за хлебно ръкоделие на Валентина Зуркан, която се опитвам да следвам откак научих за нейните тестени произведения на изкуството преди половин година. Доста далеч от първообраза, не смятам да спирам да опитвам с доближаването;)

.
Втората питка ми се вижда по-сполучлива. Все повече си почивам с тези занимавки.


Мислех си вчера по зеления майски път за хляба, виното и книгата като трите слона, които крепят плоската ни земя, за да не и се излее морето от гърнето, което тук и сега си намери похлупак. Отгоре, от терасата от която го завивах с поглед десет години.





... и още съвсем мъничко - да не пропусна. Ако някой не те харесва такъв какъвто си, то той няма да те хареса и такъв какъвто не си. Така че усилието с преструването, за да се хареса човек някому, не си струва. Човекът е човек, освен когато е на път, и когато е верен на себе си. Когато си е той. Добри пътища в зеления май!

защото на мен никога не ми е било ясно кога човек се преструва и кога не? Че и кога е истински и кога не. Виж, ако за някакъв вид манипулация е реч, тогава на кого му пука - човекът е глупак само и единствено тогава, когато се взема за умник. Та и днешното зелено - най-хубаво е за сърцето, а за очите - не знам, мисля, че усетът ти те е отвел до една щастлива цветност, която много ми допадна - на морето.... и до едни творби, които вероятно са вкусни, освен, че са шедьоври. Ще се връщам да погледам ;)
И с пожелания да е живо дръвчето!

на мен си го казвам, че съм доста късопаметна и угодлива, а угодия няма. Колкото по се старае да се съобразява човек с нечии изсквания и правила, толкова по се изтрива (затрива). В наши дни добротата се възприема като чиста глупост, но човек или е способен на тази висша глупост или не.
Същинско зелено и чисто през май, сестра. А онзи ден и птица ни кацна на масата - в събота:)
Благодаря ти!

Идеално време за море сте избрали - спокойно и вече топло,но ненападнато още от хищни туристи.Линка с рецептите също много ме впечатли и смятам да изровя нещо за себе си от там - на първо време си харесах един "бекон от патладжани" ))))

заблудила съм те несъзнателно - няма почивка - само неделно пътуване до там и насам.
Гледах филма снощи и не ме очарова особено, представяла съм си всичко по съвсем друг начин. Повече ми хареса втория, който добавих сега...
Радвам се, че ще ти е от полза линка. Не намерих специализиран сайт на Валентина Цуркан (Зуркан) - аз съм възхитена от умението на госпожата. Не ми се получи така добре питката, защото тестото трябва да е охладено, да бъде по-твърдо за рязането и оформянето. Нямах време да го държа в хладилник. Другия път ще посветя на хлебното ръкоделие ден, не следобед:)

Какви мисли, какви чудеса...:)
Бъди!

Зеленото е като бялото, през зимата:) Това е само "освежителен ремонт" на природата, а човешките мръсотии са си по местата......

Мисля отвреме-навреме, все пак да поддържам таванското помещение да не паяжаняса съвсем;) Очаквам от хората добро, смятам че ми се полага като отговор - получавам го от небето и съм си доволна от комуникацията:)
Човек вижда каквото иска да види - такъв зеленичък и чистичък ми се ще да е света с начало и край - моето море:)

Марти, разбирам те, затова не искам да се променяш...

превалих хълма;)

толкова ми хареса твоето "зелено", наситено с доброта. Е, продължавай да чакаш доброто, защото то рано или късно намира добрите хора и идва при тях, а сега ни остава да се радваме на малките добринки, да си напишем нещо хубаво, да се усмихнем. Поздрави!

Много бих искал да опитам такава питка замесена с любов!
Прииска ми се и мед от глухарчета :)))
Последната снимка пейзажа ми е познат.. правена струва ми се от Бургас - Изгрев към края вижда се Атанасовското езеро и солниците .....

всеки човек си мисли, че е добър. Трудното е като си добър до глупост към околните да си такъв и за себе си. Факт е, че самопреценката обикновено е с 24 каратова позлата. Колкото по-голямо его, толкова по-висок карат;)
Няма лоши хора. Просто хора:)

третия път вече всичко беше наред

Бургас, да. Почти нацели - Зорница. Края на комплекса, над пътя за Варна. Живяла съм там и се връщам понякога.

Толкова неща можеш да видиш, да си спомниш, да сбъднеш ... и да продължиш към хубавото.
Привет, Марти! :))

"... и още съвсем мъничко - да не пропусна. Ако някой не те харесва такъв какъвто си, то той няма да те хареса и такъв какъвто не си. Така че усилието с преструването, за да се хареса човек някому, не си струва. Човекът е човек, освен когато е на път, и когато е верен на себе си."

дума като торта за рожден ден :)
с белег от детски показалец точно в средата.
С годините белегът се изместваше все_по_към_края на тортата и един ден тя остана непокътната за гостите. Разбрах - детето бе порасло.
Зелени години без капак и уши за хващане :)

Затова: Бъди себе си - има достатъчно други хора!
или (в модерен, тийн-вариант)
Бъди най-добрата си версия!
(след всеки ъпгрейд се появяват проблеми, предполагам:)))

И аз в определен период не се разделях с тази книжка ,
и не само с нея , но обичах да си я препрочитам ...
Всичко ми харесва в този постинг - и мислите , и снимките ,
да не говорим за питките ... рисунката , клипчетата ...
И не представлява усилие да ти го напиша ... искрено .
Сърдечни поздрави !

Зелените поля. Има една песен, за която си мислех, че е на Хъмпърдинг, излезе, че я изпълнява Том Джоунс, била съм убедена, че от нея произлиза термина"евъргрийн". Тази година всичко прецъфтя много бързо, слънцето в май се оказа убийствено за цвета на дърветата и остана само зелено.
http://vbox7.com/play:178001f2

поздрави

Април ми донесе доста такива мисли. Човек е склонен да вижда недостатъците си в околните, както отразява света като цяло, така отразява и отделния човек. Затова интригантът е склонен да обвинява в интриганство, прелюбодеецът е сигурен, че и отсрещния е способен на такова, крадецът вика "дръжте крадеца!", заговорникът подозира целия свят в заговори...Няма как да убедиш някого, че не си това, което ти вменява. Никакъв смисъл няма да доказваш колко ти е излъскано ореолчето, убедила съм се.

дописвам тук по повод темата ти за работата и българина- всеки мери със своя си аршин, значи онези с по-късия винаги го режат на по-работливите ( с дългия ;) не са склонни да признаят, че някой работи повече от тях

аналитици! ( това трябва да звучи укорително:)

много образно и вярно

Подсъзнателно свързвам "непокътнат" с "нокът", оттам с детство и гризане на нокти - заради звученето вероятно. Ако си насосам, че положителната и форма произхожда от "кът-кът", значи май е едно прикъткано пиленце;)) Ако пък е по-кът (от кът - място ) значи май е едно добро място за живеене - по-добро и уютно от всички останали.

Порастването нещо не ми се получава, въпреки всички отрезвяващи житейски удари и възрастта, която някак не успя да ме направи възрастна. Обаче трябва да се държиш като възрастен - няма мърдане! Детето в теб никога да не е на показ! Уж съм си научила урока, а се случва да го изтърва;)

благодаря ти за добрите думи! Книжката ми беше толкова интересна! Филмът не ми допадна, доста неща са подменени.

Твоите постинги са красиви и нежни и често ми звучат близко. Когато нещо ми хареса си го казвам (пиша). Не мисля, че трябва да пестим добрите думи (за разлика от укорителните). Благодарна съм, когато блога няма модерация, защото така хазяинът ми позволява да му кажа "добър ден", да го поздравя. Не кара мнението, благопожеланията да чакат в чакалнята. Често трия спонтанни коментари, които пиша и после видя, че не излизат - чакат одобрение. Одобрение?

Хубав ден да е! Дъждът спря още снощи и слънчице наднича вече:)

Поздрави, Таня!

Най-добре си проличават качествата на човеците на път. Особено по-надалечко:)
Ако изневеряваш на себе си, ще го правиш и към другите. Това зная аз. И преструвките са изморителни, не могат да продължават дълго.
Интересно : непокътнат, покътнат, кът, кътам.
Все значения на някакво ограничение, недоимък, криене, пазене от нещо и за нещо.

Поздрави, Дорче! :)))

Така съм си завършена, пътувайки. Не знам точно какво се променя, но друго си е ;))
Преструвките не си струват, пък и не ми се отдават. Диване!

Покътнат -като отгризнат тайно нокът.

За да не се развали омайната й красота.

Поздрави!

едната занесохме в църквата, другата вкъщи - изядоха се, изобщо не разбрах хубави ли бяха:)

поздрави!