Защото думата ми харесва. Това относно заглавието и само от една страна. От друга - винаги свързвам думата "бъркотия" с пролетта. Това време на годината ми изглежда най-бъркотиесто, но само привидно - както съм уточнявала вече. От трета страна (струва ми се отдолу) - напоследък събирам снимки и впечатления и като реша да ги запиша и подредя в някаква хронология все бъркотия се получава, колкото и да се старая да изглежда подредено. Хаосът ми е присъщ. Хаосът все още е естествения ми ред - да не пропусна да запиша черно на бяло.




това мушкато не, че е най-важно или пък първо по ред, но взе, че цъфна след Великден - вече не го очаквах - стана високо близо метър, почти наднича от терасата



трябвало да го отрежа по някое време, но съм пропуснала този етап



Безкрайният облак е от 26-и април, началото му така и не видях...



а краят му се губеше в облачни купове -  ама как се е спретнал в зелено светът! Като в куртка. :)

Знайно е, че ако си стоиш на едно място, светът минава покрай теб. Понякога се чувствам така на терасата сутрин или вечер, следобед - минават слънца, луни, ветрове, облаци, сменят се сезони, небеса.  Светът си върви...



обаче зелени и лъскави бръмбари като горния трябва да идеш специално да ги видиш - малката надига такъв пронизителен писък при вида на безобидното насекомо, че преди да съм го видяла се питам какво ли ще е това чудовище от което пищи детето

ами бръмбaрче



...и дюлите отново се разтвориха

В духа на бъркотията и търчането напред-назад, съпроводено с дъжд и слънце, вятър и всякакви цъфтящи цветя и дървета, успях да присъствам на две премиери на книги около деня на книгата и маратона на четенето - "Позитивно" на Тошка Иванова и "Добавено лято" на Евгени Черепов. Втората мирише много хубаво. Освен на хартия, на детство. Приятно ми беше да я чета, а финалът ми би два шамара. Роман с неочакван край, ама съвсем неочакван.  А книгата на Тошка цялата си е разтърсваща, но позитивна в крайна сметка - нейният финал е победа. Победа на живота над смъртта.

Да вметна още нещо - в един мирен безоблачен априлски ден, в едно мирно село накрай света по обед, наблюдавах въздушен бой.  Самолетите бяха три и се преследваха, застигаха и засипваха с нещо като фойерверки. И това ме поразтърси. Военната база е съвсем наблизо и често прелитат самолети, въртолети, но това е първия разигран бой във въздуха на който ставам неволен свидетел - точно над главата ми. Това, за да си дойде на място бъркотията и от четвърта страна - отгоре.

И отново на мирна тема - лозови листенца. Кризата получава едно все по-креативно изражение, човек се научава всякак - особено напролет - хванахме се за зеленото, ама здраво. След разните импровизации с лапад и коприва, глухарчетата, които обрах де що видях, дойде реда на лозовите листенца. През лятото ги свивам на сармички, това си е класика. Пролетните лозови листенца обаче още са малки и не стават да се завие плънка, затова ми хрумна, че мога да използвам кексовата форма и да я облепя с бланширани лозови листа - тази част прилича на изработването на папие маше и ми беше забавно да се позанимавам. Освен, че се получи неочаквано лесно, отлепи се почти без повреди по повърхността на венеца, който се оказа изключително вкусен.



с кисело мляко и запечени със зехтин и чесън крутони




 с останалите листа пробвах още по-постен вариант - същата история с лепенето на листата (вярно ми хареса, но плънката смених - ориз, сирене и яйце, нищо не се пържи, става по-течно, но вкусовете се съчетават сполучливо)





И като достоен завършек на бъркотията - думичките с които вчера изпратих април - жегичката си я биваше. Жега не на шега.


Април към края си
като Икар

прие крилете-

от средата
сърбят го плешките между овошките
и дивата коприва

поникнаха едни такива светли и прозрачни
развиха се

Кога порастнаха големи и зелени
 широки
шумолят
шу
молят

размаха ги Април
на трийсетия ден

Издигна се и бързо се стопи

в зеницата на слънцето

Отиде си Април -
един Икар приел криле
принесе в дар на слънцето листа
от всички пролетни дървета на Земята



п.п.

А ето, че днес и другото е решило да ме зарадва.  Само преди ден си просех точно такова мушкато, но не получих и листенце, та днес като видях това да се отваря в абсолютно същия цвят на исканото от мен почти не повярвах.

Ей,хубаво,бе!И разтоварващо!Можеше и без стихотворения!

отивам за салфетка:)))))

ама как можа в този едър план тези вкусотии да поднесеш!!!...:)))Чааак след три дни ще мога да ям ориз..:(Дано има тогава на топлата точка в магазина лозови!:))
Само неестествения облак малко ми е притеснителен,инак нацъфтял,вкусен,слънчев,бръмбарестоочарователен,чудничък е постинга!:)

Много човешки се чувствам тук, каквото и да значи това.Така ми дойде отвътре да го кажа. Благодаря още веднъж и поздрави!

Чудесни снимки!И коментарите към тях:)
Благодаря ти за спокойствието,което внушаваш:)
Един поздрав за труда ти:)
http://www.youtube.com/watch?v=D5tPwe3JgTQ
----------
p.s.Между другото,тук,в Лондон,мушкатото е на страхотна почит!Има го навсякъде-в градини,по первазите на прозорците,край входове на административни сгради...Като се пооправи това мокро време,ще направя снимки и ще ти пратя:)

Хрумката с венеца е чудесна и така и изглежда.Поздрави!

razkazvachka - привет в зелено! Забелязах синхронността;)



_
indi - извинявай, Стеф, ама се гордея с тази си иновация и не се въздържах да покажа - сармите са ми голяма слабост, особено откак прозрях, че имам под ръка листа и мога и сама да ги свивам, а кексовата форма не става за тесто, залепя ужасно и `и намерих приложение точно преди да я изхвърля)


_
shining - аз благодаря за вниманието и това, че не си премълча почувстваното по човешки:)


_
tsanynka - чувала съм за почитта към мушкатата в Лондон, моят интерес към това цвете си има сантиментален произход
ще се радвам да покажеш какви са лондонските :)

Благодаря за посещението, отношението и поздрава!

Харесва ми твоя хаос, разтоварва ме приятно!
Поздрави!

syrmaepon - и аз така реших, че хрумката си я бива и заслужава да я споделя:)


_
gwendoline - слънцето вече е непоносимо, очертава се още един горещ ден. Това е най-радващо - щом те разтоварва, значи ти освобождава място за нови натоварвания;)

Лека седмица!

Превъзходна "бъркотия", зелена, ... отиде ми диетата :))))
Прегръдки :)

Какви са тия вкуснотии??? :)))

Само с надарени очи може да се види и събере в едно тази невероятна бъркотия от картини и картинчици, цветен, звучен, искрящ и вкусен, която си видяла около теб.

Наистина, бъркотия, хаос, суматоха - облаци, бръмбарчета, сърми и нежен стих ...
И аз като Йордан Радичков ще се запитам: За какво ли е тази суматоха?

И като него ще си отговоря: Откъде да знам. И аз това питам.

Поздрави от Пастух. Тук е още по-голяма бъркотията и суматохата.

напоследък месеците, какво ще е със следващите... недоумявам. Толкова вкусно изглежда сърмицата, дето си я завъртяла, че чак аромат дава :)

със стихотворение. И с бръмбари:))) вкусове - на всички нива и аромат до небесата!
Привееет!!!

..ка щяло, без стихотворение..?!:))))))
Марти, ти си пълна с идеи. А аз си купих специална машинка за лозови сарми,
от Истанбул - Египетския пазар.
Видях демонстрацията и ми хареса, че стават еднакви и като истински пури,
но все още не съм я изпробвала.
Хубав ден!

Ако не само исках, а имах възможност щях да си купя и двете книги:)

За вкусотиите - нито дума.....докато не се опитат:)))

Марта, идва лято и диетолозите препоръчват глад, управниците ги подкрепят със своите решения, а ти....какви ги готвиш?:))))))))

Бъди здрава!

зелении, баш си е диетично, особено втория вариант:) поздрави!

както съм ги нарекла - пресни лозови листенца с пълнеж от оризец, гъбки, лукче и други разни подправки зелени и сушени)

А ето ти и друга моя любима дума - "Суматоха" - за първи път съм гледала постановката на бургаска сцена преди много години, оттогава имам специално отношение и към тази дума су ма то ха - хаотична е колкото си иска, и тя си прави всякакви еквилибристики и на главата си застава;) Сума ти истории, които стават/ се разказват една през друга е суматохата;)

Благодаря ти

много бързо бяга, а последните четири дни с това великанско слънце трудно се издържа на темпото:)

Първият опит бе приличен, с три предателски пробива, които опитах да замаскирам с крутони;)

:-(

има една пиеса с това име.
Някои хора органически не понасят стихотворения
(изобщо) и съм все по-склонна да ги разбера
(струва ми се, че ако допусна да ме превземе омерзение, от мен би излязло един непримирим циник и отрицател на всякаква поезия - най-големите циници на този свят обикновено са бивши романтици, бронирани нежни души)

Чувала съм за машинки, не съм виждала как става точно, но си имам алтернативни начини за справяне;)


Поздрави!)

аз също искам да купувам пет пъти повече книги отколкото мога да си позволя...

(а откъм спестявания и диетлък този лозов венец се явява два заека;)

Много чаровна бъркотия! Много обичам такива.
Казвала ли съм ти, martiniki, че тайничко ти завиждам за балкона? ;) Аз гледам керемиди и сателитни чинии. По-точно забранила съм си да ги гледам, но всеки път, когато наруша дисциплината, се сещам за твоя фантастичен балкон с розовите изгреви и залези, дето светът му се извървява :)))

Пак пу-пу! :)

И аз имам няколко, но някак отгоре-отгоре ги гледам, сега, след твоя постинг, ще им обърна повече внимание. Аз ги орязах здраво през зимата - оставих ги по-ниски от 10 см, но нараснаха страшно буйно, макар още да не са цъфнали...

Никакви уроки да не се навъртат! И аз си завиждам, не знам какво бих правила, ако виждах стени. Виж червените покриви си обичам:)
Залезът само от прозореца на банята наднича:)

Изобщо не съм се грижила, то е видно - за първи път взех тези двете преди година-две и не знаех какво да ги правя, освен да поливам. Нямах вече надежда да цъфнат Освен кактуса рядкост е някое цъфтящо цвете да вирее при мен.

Ей го, и този май дотича с щедро слънце ( Пу, да е такова и през лятото! ) , с цъфтящи цветя, усмивки, пъстроти ... И с тази прекрасна бъркотия, от която се ражда светличкото. Поздравления, Марти, цветно и ведро е тук!
А пък вкуснотийките ... :))

а как ухае навсякъде от кестени и акации - улиците са напарфюмирани зад ушите и къде ли не;))

Искам да ми е цветно и ведро.:)
И на теб такова настроение, Мег!

и в това мушкато накрая ми останаха очите...
сърдечен поздрав...

Прекрасни мушката има, и на мен ми остават очите в тях- тези дни ги садят в градската градина - всякакви цветове и видове:)

толкова рано! Което е хубав знак!

Мисля, че трябва да направиш пансион за възрастни деца...
Шегата настрана, много е уютно тук...
Хубав празник ти желая!

та ти си си направо кулинарен гуру. Напълни ми очите, ох, телето в мен изяде с поглед твоето произведение на изкуството. Сега спирам, че тичкам да направя салатка. Усмивки от мен!

В люлякова гама на диванчето с усмивка!

пансион за възрастни деца. Не (4), за непорасляци ще е!

И сега сериозно - благодаря, Лия!

Съм епизодично такова кулинарно теле;). На моменти ми се занимава. Днес какви ги месих и точих и усуквах...Правих едни пити, дето почти си ги харесах!:)

Благодаря ти за добрата дума, makont!

Мда, това е най-флоралната ми снимка в горещия май - изпедепцана в рокле на цветчета на розово-люляково диванче. Забелязах, че постинга ти ми е съвсем в тон, заглавно и всякак. Още по-хубав Гергьовден! Цветен!