Копията в наши дни се оказват доста по-остри (логично) и предприемчиви (последователнo) от оригиналите. Нерядко се случва да забучат на ослепително заточения си връх някой оригинал и да го размахат гордо под носа на слънцето. Така подменят света само с един удар... Същевременно служат на нейно величество високата правда. Най-после да видим с очите си истината на върха на копието. Добре, че в повечето случаи оригиналите се оказват просто едни скици и, освен разкъсването, не приемат твърде навътре нещата. Не се взимат навътре оригиналите, за разлика от копията - тях вече самите оригинали са приели навътре в името и имането на истината. Струва ми се - няма измъкване, оригинали. Оригамита такива! Орангутани и о!ринги-ринги-раета на слънчеви раета. Ще ви пронизват, разкъсват и размахват копията, докато се разпарцаливите и изроните подобно прах под пронизителните очи на слънцето, но какво пък? Истината, истината и цялата истина, скици мои. Златен прах в очите на слънцето.

за голям и шумен рецитал.
Нашият живот е само превод
на един позната оригинал".

Иван Динков

Благодаря за Иван Динков, Слави!
Всеки път ми е празник да си го спомня.

След смъртта на Димчо Дебелянов
ангелите вече нямат хор...

Слушала съм "Лирика" в рецитация на Белла Цонева и сега като го чета пак с нейния глас го чувам.

Даже и това е работа... Поздрави!

Свободата на копието, при нас не знам защо все се изчанчва в сЛободия...а лободата още не е набола;))

Поздрави!

Ами тогава да се обръсне Лободата, може и да порасне! Щото аман от жълтурковчета безмустакати!

Дон Кихот винаги се е будел тъжен, за съжаление...Леген, кранта и стара пика не са атрибути на победител:(
а жълтурковчетата така или иначе са навсякъде, бягане няма...обичам жълтия цвят, особено пролетес и гледам да не го свързвам с жълтеене и жълтини ;)

само дето не са предвидили, копията, че Слънцето изгрява всеки божи ден:)))
светът може би е подменен, но слънцето надали може да се излъже:)
освен ако приемем, че когато облаците го закрият, то не вижда:)

преди малко прочетох нещо доста тревожно в едни постинг, затова не съм сигурна дали ясно се изразявам:)

поздрави!

аз пък се опитах да го напиша така прозрачно неясно, че след мълчанието сe питах да не съм прекалила (играта на думи ми е сред любимостите,но чак пък така не си бях позволявала да претоварвам лексикална единица със значения и то по три)
Чак като се обади Лиа си отдъхнах, че все пак не съм съвсем неясна;)

„Свободата се намира на върха на копието…”
Оригинала е на флашка

пипнеш ли я изчезва ;)

А оригиналите може да са в тефтери, папки, чекмеджета, на стената, в библиотеката, на стола, в градината, по улиците - онези на два крака можеш да вземеш за скици:)

Ама големи скици сме, ако не знаеш ))))))))))))))(((

Тук е бяла зима...мартенска. Светъл ден за вас! Док:)

има си хас, Никола, аз да не знам...скици и образи безобразни;))

Зима казваш. Разбрах, че ви е валял сняг на трети, нищо чудно и днес-утре..Марта нали е :)

Усмивки:))

От мен една саксийка теменужки:) Кадифено нощно лилаво:)

НАЙ-ОБИЧАМ!!!
гуш:)

Опитах да ти оставя поздрав в блога, но нещо ме критикува, че твърде често коментирам. Затова тук те поздравявам

http://vbox7.com/play:01c36a78&r=emb
Гуш!:)

за шамандурите или за птиците, които заравят главите си в пясъка. Та май много хора са станали като тях и затова в днешно време е много лесно ментето да се обяви за крал, а оргинала да кротува забравен в някои тъмно място в килера, чакайки ясно време... И забравяйки лика на оргинала човек забравя своето истинско Аз и тръгва яко по течението, където го завлече масата... За оргинала човек трябва да се бори и да го заслужи, иначе на нас винаги е по лесно да ни се предлагат копия :).
Поздрави Доре и честит празник!

как в свят на копия да вирее живот-оригинал...може, не че не може, но си иска своето oтстояване:)

Аз предпочитам да си крия главата в облаците, ако не друго избягвам поне назаднената поза. А и е много по-красиво

Поздрави празнични!)

Честит празник!Много усмивки и обич!

благодаря!

Марти, копията и оригиналите са неистинното и истинното ...понякога границата между тях е малка, почти незабележима ...и човек може да се обърка при различаването им...

Хубав ден!!

Не би ми хрумнало да любопитствам към някой, който откровено ти копира ника (примерно...) точно по тази причина - нежната следа (скица) на твоето мислене няма как да бъде копирана. И ето - ти си казала по темата, впрочем не се съмнявах, че така мислиш :)

всъщност на пръв поглед - да, може да се обърка, не и при внимателно и последователно вглеждане:)

Твоят още по-хубав!

За никовете какво да говорим, то в реала е по-весело - от години редовно ме бъркат с друга персона, последно днес...Аз не съм срещала някой толкова да ми прилича, че да бъде взет за мен, но хората явно ме виждат другояче:)
Имах случай с Мирандолина от блога - преди време сме били заедно на един поетичен дуел, тя ме разпознала и споделила с местните си колежки. Не знам какво точно са и казали, но са я отказали да ми се обади. И други хора са ме убеждавали, че съм тукашна журналистка. Ей това е да ти се носи чуждата слава;))
Иронията е, че като бях млада и зелена исках да работя това, дори записах два семестъра журналистика, но животът ми се стече другояче...

вълнички всред много други вълнички,
предизвикани от всякакви камъчета.
Истинската литература предизвиква интерференции (да ме прощава Алекс Тройной!;)), не една, а множество - отзвук_дописване на читател, копирал :) в себе си текста.

Моето копие_интерференция: Бих направил пълноцветно плакатно копие на поста - да стои окачено срещу входа на щаба на Пиратската партия.
:)

заслужено ;)
А за интерференциите - убедена съм, че е така. Това е най-ценното - кръгчетата, предизвикани в езерото на читателя;)
Поздрав

“Живял съм достатъчно, за да видя, че различието ражда омразата”
Стендал, “Червено и черно”

Отново се препънах сам.
Защото
със дясното око съм замижал.
Понякога така е във живота –
вървиш през камънаци, газиш кал

и се препъваш.
Пречи ти това, че
с едно око оглеждаш пътя бял.
Аз виждам с двете си очи, обаче
жумя с едното.
Тъй съм си избрал.

Понякога ги сменям.
Но едното
е винаги затворено.
Вървя
и пътят ми е пътят към Голгота,
от падане по камъни кървя.

А остарях, косата ми сивее,
но още в младите си дни разбрах:
сред еднооки цял живот живея
и трябва да съм също като тях.

Не съм ли – ставам тутакси мишена
на злоба яростна и хули зли,
и удари се сипят върху мене.
А удар и от едноок боли!

Защото ако си различен, значи
си бяла врана или гарван бял.
Затуй вървя, препъвам се и плача,
с едно око прилежно замижал.


Валентин Чернев